Понятието Далечен север се появява в Съветският съюз през 1930-те години за обозначаване на отдалечените райони с тежки условия за живот. Повечето от тях са райони, където има вечен студ. Главният критерий обаче е трудната достъпност, липсата на денонощна на връзки с други райони. Местните понякога се шегуват, че тук няма пътища, а само посоки.
От географска гледна точка като такива райони се определят Заполярието и Далечният изток. Само че на законодателно равнище към Далечния север се отнасят далеч по-големи територии и те са разположени не само на север: тук влизат също част от Урал и Южен Сибир, а именно някои райони на Тува и Алтай.
Освен това има райони, които са приравнени към територии от Далечния север. Излиза, че заедно с тях Далечният север заема близо 70% от цялата страна!
Въпреки тази огромна територия, в Далечния север живеят по-малко от 12 милиона руснаци, с други думи само 7% от населението на страната. Интересно за отбелязване е, че сред жителите на Далечния север има много представители на коренни малобройни народи. Това са поморите, якутите, тувинците и много други. Нерядко те водят същия традиционен начин на живот, какъвто са имали и предците им преди стотици години. А градовете в Далечния север бавно, но сигурно опустяват: през съветските години тук са пристигали за "големите пари", защото заплатите на специалистите са били пет-шест пъти по-високи, отколкото в Централна Русия. Много градове и села изниквали до находище на полезни изкопаеми, но сред разпадането на СССР започват за западат.
Жителите се местят в по-топли краища и продават жилищата си. И така във Воркута двуестаен ремонтиран апартамент може да се купи за близо 200 000 рубли (2220 евро), колкото струва един квадратен метър в покрайнините на Москва. В селата около Воркута цените започват от 30 000 рубли (333 евро) и то заедно с мебелите. Разбира се има и изключения: населението на Салехард, административен център на Ямало-Ненецкия автономен окръг в Тюменска област, се увеличава от година на година и много местни жители не се канят да заминават където и да било.
Определянето на територията на Далечния север се е наложило, за да се реши проблемът с доставките на необходимите неща. Всяка година преди зимния сезон държавата организира така наречените северни доставки – осигурява районите с гориво, лекарства, продоволствие и други стоки най-често по въздух или по вода.
Разбира се в градовете и селата на тези райони има магазини, но за частните лица доставката е много скъпа, което се отразява и на цената за купувачите.
Трудно е да се прави земеделие заради особеностите на почвата, да се доставя от други райони невинаги е възможно заради метеорологичните условия и се оказва, че тук най-евтиното са жилищата. Сиренето тук е два пъти по-скъпо, отколкото на Централна Русия, яйцата – три пъти, плодовете и зеленчуците – четири-пет пъти. Истина е, че в Далечния север относително на добра цена се продават различни видове дивеч и риба, които рядко можеш да видиш в "голямата земя".
В много градове, разположени в Далечния север, има традиция жилищните сгради да бъдат боядисвани в ярки цветове. Там, където недостига слънце и растителност, оранжевите, жълтите и розови здания помагат за повдигане на настроението. Как може човек да тъгува при тази вихрушка на цветове? Само погледни тези великолепни графити в Салехард!
В съветско време бонусите за хората, които са работели в Далечния север, са били определени през 1932 г. и няколко пъти са били преразглеждани. Днес хората, които работят тук, в Далечния север, получават допълнително 24 дена отпуск (плюс стандартните 28 дни годишно), а в районите, приравнени към Далечния север - 16. Веднъж в годината стойността на отпуска се плаща от компанията, а времето на пътуването до мястото на отпуската не се брои.
Ако човек е работил над 15 години в Далечния север, то той има право да се пенсионира пет години по-рано в сравнение с обикновения руснак (55 години за жените и 60 – за мъжете). На териториите, приравнени към Далечния север, трябва да имаш 20 години стаж, за да получиш това право.
Хората, които са изкарали целия си живот в южните ширини, най-вероятно твърде трудно ще привикнат към студените ветровити зими и липсата на слънце. На коренните жители на Далечния север обаче тези условия няма да им причинят силен стрес. Преди няколко години учени от Якутия стигат до заключението, че организмът на северните коренни народи доста бързо се адаптира към полярната нощ и суровия климат.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си