Командирът на дивизион „Катюши“ разказва как е извървял пътя на войната

Три дена преди началото на войната 19-годишният Марк Павлович постъпва в артилерийско училище. При първата бомбардировка, на 22 юли, той бил на пост в щаба. Парчетата от снарядите удряли по покрива. „Тъмно е. По небето се стрелкат лъчите на прожекторите, в небето взривове, а самолетите не се виждат.

Това бе моето бойно кръщение, и на цяла Москва“ - спомня си Иванихин. От този ден нататък немците не пропускали нито една нощ, от 10 вечерта до 5 сутринта имало бомбардировки. А занятията в училище продължавали по 12 часа: артилерия, тактика, математика. Още тогава пред училището, покрита с брезент, стояла една „Катюша“. С тази бойна машина Марк Иванихин изкарал цялата война.

Първият залп

За първи път излязъл с „Катюшата“ за отбраната на Москва, през октомври 1941 г., когато противникът се намирал само на 11 км от столицата. Изкопали наблюдателните пунктове, за да могат да се укрият, и дали два залпа по противника. „Аз стоя, все още нямах никакъв опит, и изведнъж – изстрел, куршумът ей от тук прелетя“ - и Марк Павлович сочи слепоочието. „Тогава разбрах, че когато немските самолети летят, трябва да отивам в укритието“.

Наложило се да довършва обучението си в евакуация, в Урал, при -40 градуса. „Бяхме облечени в парадни шинели, нищо топло. От казармите до техникума се вървеше 2,5 км пеш на студа. Преподавателите казваха: „Трябва да тренирате, когато отидете на фронта, всичко това ще ви е от полза“. Наистина помогнало. За три години война само веднъж лежал на легло в болницата. Парче от снаряд го уцелила в бедрото. „Вие не можете да си представите, две денонощия блаженство. Иначе през цялото време бяхме на земята“ - разказва ветерана. Но нямало кой да поеме батареята, и той, с незаздравяла рана, отново заминал на фронта. „Та нали е командир на батареята – той е главният стрелец, това не е шега – да изстреляш 64 реактивни снаряда по противника“.

„Страх до небесата“

Най-кошмарни били отбранителните боеве на Курската дъга, когато ежедневно имало по 5-6 атаки. Иванихин помни, че в една такава бомбардировка участвали по 50-80 самолета Ю-87. „Самолетите правят един заход, втори, трети... докато не свършат бомбите. А ти си в някой малък ров. Веднъж просто лежах на земята, бях залегнал така, че главата ми да е под една кола“.

След бомбите започвал обстрел с картечници, а след това тръгвали танковете. „Аз съм подпалил много танкове с „Катюшата“, имам в сметката си няколко десетки“ - с гордост заявява Иванихин. Той разказва, че една батарея – това са 64 снаряда, всеки тежи около 60 кг. Когато стреляш по танка, „снарядът се взривява на терена“ и „осколките, нажежени до зачервяване, подпалват всичко, до което достигнат“. Като командир на батарея, Иванихин бил длъжен да се намира на 500-800 м от противника, в пределите на видимостта. „Страх до небесата“ - спомня си той.

Бункер за Хитлер

В Берлин немците отбраняваха всяка къща. „Всяка „Катюша“ имаше по две траверси. Ние ги поставяхме под задните колелета и наклона се променяше, можеше да се стреля с право мерене. Когато „Катюшата“ затрещи, интервалът между снарядите е 20-30 секунди. Създава се резонанс и сградите просто рухват. Така напредвахме в Берлин“.

А на 30 април достигат до бункера на Имперската канцелария. „Доближих се до бункера, исках да сляза долу. Невъзможно. Там лежаха труповете на застрелялите се. Много хора се бяха самоубили и се разнасяше отвратителна миризма. Не продължих нататък“.

Тогава за него всичко приключило. На колоната на Райхстага той издълбал: „Дойдох при вас с война, за да не идвате вие с война при нас“. Победата отпразнувал с войниците, макар че можел и с офицерите. „Викам си, аз с тях вървях от Сталинград до Берлин. Къде да се дяна?“.

"Российская газета". Всички права запазени.