Русия-НАТО: ще бъдем ли истински приятели?

Андрей Афанасиевич, преди време вие заемахте длъжността секретар на Съвета за сигурност. Как мислите, какъв човек трябва да заема тази длъжност в нашата страна: дипломат, историк, представител на МВР или икономист?

Изборът на секретар на Съвета за сигурност зависи преди всичко от личните качества на кандидата и неговото съответствие на модела на управление, към който се придържат ръководителите на държавата. В американската история, където Съветът за сигурност съществува от 1947 г., постът помощник на президента по националната сигурност е бил заеман от най-различни хора, от професора от Харвард Кисинджър до не толкова известния корпоративен юрист Санди Бъргер. Даже в Русия сред хората, които са заемали тази длъжност, са били и представители на специалните служби и изцяло цивилни лица. 

В някаква степен това е така. Аз знам, че и в нашата страна, и в чужбина има немалко военни или представители на специалните служби, които са изявили способност да мислят с категориите на макрополитиката и които много добре са се справяли с икономически въпроси. Често обаче по-важен се оказва не фактът, какъв тип човек, с какво образование, професия и жизнен опит ще застане на поста секретар на Съвета за сигурност, а как като цяло се конфигурира властта при дадената администрация. В САЩ например различните президенти са се опитвали да съблюдават баланс – ако на поста помощник по националната сигурност е заставал учен, то на поста ръководител на външнополитическото ведомство е бил назначаван или известен политик, или дипломат.

Дълбоко съм убеден, че не ни е нужно членство в НАТО. Това мое убеждение се основава на познаването на историята на НАТО, реалните условия на взаимодействие в този алианс между различните държави и на разбирането на нашите дългосрочни национални интереси. Със страните от НАТО ние имаме много несъвпадащи интереси, като сред тях има и такива, които са откровено конфликтни. Освен това ние все пак сме държава, която напълно е в състояние да съществува като самостоятелен субект в световната политика.
НАТО е организация, която съществено ограничава реалния суверенитет на влизащите в нейния състав членове, с изключение на Съединените Американски Щати. Затова въпросът за встъпването на Русия в НАТО е по-скоро въпрос за изгубване на определена част от нашия реален суверенитет.

Встъпването в която и да е международна организация води след себе си изгубване на част от суверенитета. Например встъпването на Русия в Съвета на Европа доведе до загубване на част от нашия суверенитет по отношение на съдебните решения. Въпреки това никой днес не оспорва целесъобразността на встъпването ни в Съвета на Европа. 

Участието ни в Съвета на Европа е свързано с нашето взаимодействие с Евросъюза. Евросъюзът е едно изключително важно интеграционно обединение, много от стандартите на които – екологични, икономически, научно-технически и т.н., между впрочем, са по-високи от аналогичните стандарти на САЩ.

Проблемът даже не е в това, че ние притежаваме гигантска територия и интереси в Азия, които много съществено се различават от интересите, да речем, на европейските страни, НАТО или САЩ. За разлика от много страни, членуващи в Евросъюза или НАТО, ние не сме изчерпали ресурса си на суверенност, който е необходим за построяването на цивилизована държава. Като цяло, ние трябва да се придържаме към собствената си линия, да не се прикрепяме към нито един от блоковете или центровете на сила, като се стараем да поддържаме конструктивни, взаимноизгодни и равноправни отношения и с едните, и с другите.

Вие сте един от хората, които се занимават с бъдещето на Русия. Каква е тази мантра „иновации”, която всички повтарят? За какво конкретно става дума?

„Иновациите” са много широко понятие, като те могат да се открият навсякъде – във финансовия сектор, в туризма, в хотелския бизнес и т.н. Аз не се занимавам с това, още повече, че иновациите например във финансовия сектор, както сега вече достатъчно достоверно е доказано, бяха една от причините за последната изключително сериозна финансово-икономическа криза.

А с какво се занимавате? 

Има цяла група направления, в които ние имаме сериозни ресурси, както от фундаментален, така и от приложен характер. Едно от тези направления са високопроизводствените изчисления – суперкомпютрите. През последните години в Русия успяхме да възстановим съществено позициите си в тази област.

Например? 

Цял спектър лазерни технологии. Нека да напомня, че сред тримата нобелови лауреати, получили преди време тази награда за откриването на мазерите и лазерите, бяха известните учени Николай Басов и Александър Прохоров.

На мен ми се наложи да претърпя две малки операции. Едната ми беше направена с немски лазер, другата – с френски. Къде са нашите постижения?

Нашият забележителен учен в областта на лазерите професор Валентин Гапонцев тази година получи Държавна награда. Той не само е известен учен, но и успешен предприемач. Притежава успешно развиващи се предприятия в Русия, Германия и САЩ, в които се разработват и произвеждат лазери от различен тип и с разнообразно приложение, в това число за металообработване, заваряване, средства за телекомуникации. Съществуват и други родни предприятия, институти, които имат сериозни постижения в тези области, в това число и отнасящи се до медицината.

Как се отнасяме към потенциалния противник? Какво е новото в руското въоръжение? 

По стратегични ядрени сили сме на доста прилично ниво. Много добре се проявиха ракетните комплекси „Топол-М” и „Ярс”. По редица параметри, включително и по способността си да преодоляват противоракетна отбрана, мисля, че тези комплекси превъзхождат американските. Много надежден е и ракетният комплекс с морско базиране „Синева”. Най-накрая, да споменем и че морската стратегическа система от проекта „Борей” бе комплектована с „Булава”. Имаме важни успехи и във далекобойното оръжие с висока точност, което е изключително важно за осъществяването на сдържане на неядрено ниво.

Чувал съм, че и при нас, и на Запад се разработва екзотично оръжие. За какво става дума? 

Става дума за редица видове мощни лазери, за ускорители на частици, за някои други средства. Изследвания и разработки в тези области се водят и в нашата страна, и в САЩ, и в други страни. Неотдавна в няколко сегмента на тези „екзотични” разработки бяха отбелязани интересни резултати...

КЛЮЧОВ ВЪПРОС

Как се чувства един интелектуалец във властта?

Когато работех в Академията на науките на СССР, аз се занимавах с тези въпроси, които се докладваха, дори и непосредствено на висшето ръководство на Съветския съюз. Тогава бе развит един не безинтересен модел на взаимодействие на интелектуалците с властта.

Работи ли той днес?

Днес този модел се различава доста от предишния. Ученият, който влиза във властта, трябва в известна степен да се адаптира към параметрите на функциониране на държавната машина и съществуващата политическа система. В същото време ученият, интелектуалецът трябва постоянно да помни за необходимостта да дава своя принос за рационализация на подготовката и за приемане на политически решения на базата на научното знание. В противен случай той престава да бъде учен.