Откъде са звездите на Кремъл

Рубинените звезди на кремълските кули са един от най-ярките символи на Москва. Но те не винаги са били такива. Много се е коментирало, че гербовите орли трябва да бъдат сменени с фигури, символизиращи новия период в живота на страната.

И през 1930 година специалистите от Държавните реставрационни работилници под ръководството на Игор Грабар (известен руски художник) стигнали до заключението, че фигурите на двуглавите орли не представляват историческа ценност и следователно биха могли да бъдат заменени. Решено било вместо символите на царизма да бъдат поставени звезди.

Ескизите им направил знаменитият художник Евгений Лансере, но Сталин не ги харесал и Лансере бил отстранен от проекта. Утвърденият вариант поразявал въображението: звездите сияели сякаш са истински. Фигурите от неръждаема стомана били облицовани с листове червена мед и покрити със злато. А бронзовите сърп и чук в центъра на звездите били украсени с истински полускъпоценни камъни - топази, аметисти и аквамарини. Всеки от 7-те хиляди камъка, използвани за декорацията, е бил шлифован като диамант - със 74 фасети - и сложен в обков.

Интересно е да се отбележи, че звездите се различават една от друга: най-скромната - без рисунка - била поставена на Николската кула, а монтираната на Троицката кула била украсена с житни класове. Подготовката за поставянето на звездите не минала без неприятни изненади - станало ясно, че кулите са остарели и могат просто да не издържат тежестта на огромните фигури. Наложило се строителите да укрепват горните им етажи, а на Николската кула - да построят наново целя купол.

През есента на 1935 година двуглавите орли, свалени от кулите на Кремъл, заедно с новите звезди, били откарани в парка „Горки“, където гражданите могли отблизо да разгледат символите на старата и на новата епоха. Скоро след това орлите били изпратени за претопяване, а обликът на Кремъл и Червения площад завинаги се променил.

Уви, сияещите звезди на Спаската, Боровицката, Николската и Троицката кула издържали само две години: заради валежите камъните потъмнели, не помогнало дори и изкуственото им осветяване. Но и днес човек може да се убеди със собствените си очи колко ефектни са били те. Достатъчно е се отиде на Северната речна гара. Стрелата на главната сграда на гарата се украсява от звезда, която преди е била на Спаската кула.

Решено било новите звезди да бъдат монтирани през 1937 година по случай 20-та годишнина от Октомврийската революция и то на пет кули - към предишните четири се прибавила и Водовзводната кула. По външното им оформление е работил главният художник на Болшой театър Фьодор Федоровски. Той предложил фигурите да бъдат по-пропорционални (първите изглеждали прекалено големи).

Макар кулите, на които те са монтирани, да са с различна височина, от земята звездите изглеждат еднакви. Този ефект е постигнат поради факта, че самите те са с различна големина. Най-малката е на Водовзводната кула и разстоянието между върховете на лъчите й е „само“ три метра, а на най-големите - на Спаската и Николската - то е 3,75 метра. Художникът освен това предложил звездите да бъдат рубинени. Специалното стъкло - удароустойчиво и неподвластно на въздействието на различните сезони, пропускащо само червените лъчи, било направено от майстор Никанор Курочкин.

Авторите на проекта решили да не разчитат на естественото осветление и постоянният ярък цвят на звездите се поддържал от възможно най-мощните лампи. За да бъде равномерно осветяването на звездите, те имали двойно остъкляване: вътрешното от матово стъкло, а външното - от рубинено. Благодарение на специални лагери звездите можели да се движат.

По време на войната звездите, както и целият Кремъл, били замаскирани. През 1945 година камуфлажът бил свален, а скоро след това започнала реконструкцията, при която старото остъкление било сменено с трипластово. През 1946 година звездите на кремълските кули отново засияли. Оттогава те са изгасвали само веднъж, в края на 90-те години, при снимките на филма „Сибирският бръснар“ на Никита Михалков.

"Российская газета". Всички права запазени.