Пътешествието на Корана на Усман: от Самарканд до Петербург

20 септ 2015

ТАСС

Ефим Резван, известен руски специалист по исляма и изтока, изучавал дълго петербургския ръкопис, разказа пред „Руски дневник“ как е бил открит най-древният ръкопис на Корана на Усман в Петербург.

В Истанбул, Ташкент, Кайро и Лондон се съхраняват четирите най-древни ръкописа на Корана. По всеки от тях има следи от кръвта на халиф Усман, третия пророк на Мохамед, господаря на мюсюлманската общност. Именно по негова заповед е бил изготвен ръкопис на Корана, чиито копия са били разпратени по основните градове, завоювани от мюсюлманските армии. Халифът запазва един от ръкописите и когато през 656 година заговорници нахлуват в дома му, те го заварват да чете Корана. Кръвта на посечения халиф опръсква страниците на ръкописа. Малцина знаят, че в Русия, на бреговете на Нева, се съхранява мюсюлманската реликва, която нe отстъпва по значимостта си на това, което почитат мюсюлманите в Кайро, Истанбул, Ташкент и Лондон.

През есента на 1936 г. възрастна дама се обръща към Института за изучаване на изтока в Ленинград с предложение да придобие отделни листа от Корана. Опитите на академик Игнатий Юлианович Крачковски да разбере откъде са тези листа срещнали очевидното нежелание на посетителката да обсъжда темата. На гърба на една от донесените от дамата книги Крачковски забелязал буквите „I.N.“ и разбрал, че Коранът е принадлежал на Ириней (Селим) Нофал (1828-1902), руски дипломат от ливански произход.

Ученият веднага оценил значението на ръкописа като един от най-древните преписи на Корана. Той бил описан кратко, но нито по онова време, нито по-късно, бил изследван. През 1998 година публикувах статия, посветена на ръкописа. И така започна най-интересното. Френски колега, който прочел статията, ми съобщи, че в мавзолей в планинското селце Ката-Лангар в Узбекистан се пазят още 12 листа, приличащи на петербургските. Оказва се, че ръкописът попаднал в Петербург не от Арабия, а от Средна Азия.

И ето че през декември 1999 година с помощта на френски и узбекски колеги успях да посетя Ката-Лангар, разположено на сто километра южно от Самарканд. На пет минути яздене от Ката-Лангар се намира селцето Араб или Араб-кишлак, чиито жители са с древен арабски произход и до ден-днешен са запазили родния си език. Джамията и гробницата на суфийските шейхове от братството „ишкиййа“ в Ката-Лангар - са истински шедьоври на мюсюлманската архитектура. Само че в онази декемврийска утрин, когато експедицията ни потегляше от Ташкент, още не знаех това.

... Пътят става все по-стръмен нагоре в планината. Прехвърляме превала и, спускайки се в равнината, от дясната ни страна остава куполът на Самарканд, проблясващ в слънчевия ореол.

Появяват се и първите къщи, а пред вратите им виждаме любопитни чернооки жени с дечица на ръцете. Старец с чалма язди едно магаренце. Мъжът носи островръхи ботуши и галоши, които за малко не докосват земята. Спираме колата и поемаме нагоре в планината, към старинната джамия.

Посреща ни нейният имам и величави възрастни мъже.

Пред нас се отварят старинни порти. Те са изрисувани от поклонници. Показват ни сандък с рисунки, където някога са се съхранявали реликви. И ето, най-накрая, изваждат и драгоценните пергаментни листа. Това без съмнение е същият познат древен почерк, който е на над хиляда години. Веднага започвам да снимам, ловейки последните лъчи на залязващото слънце.

По-късно успях да разбера, че в края на XIX в. половината от ръкописа на Корана се е появила на книжния пазар в Бухара. По времето, когато част от ръкописа попаднала в Ириней Нофал, три от листата му са били купени от местни аристократи. Сега те се съхраняват в научните библиотеки в Бухара и Ташкент. През 1983 година в републиката се повежда антирелигиозна кампания и листовете, съхранявани в Ката-Лангар, са конфискувани. Едва през 1993 година на вярващите им били върнати 12 листа или част от конфискуваното. През 2003 година узбекската митница задържа при опит да бъдат изнесени от страната още два листа от този ръкопис, така че изчезналата част не е изгубена, а се съхранява някъде от частни лица.

Необходими бяха още няколко експедиции в Централна Азия, много часове работа в библиотеки и хранилища за ръкописи в различни страни, за да се проследи многовековният път на ръкописа до Ката-Лангар. Днес с известна степен на увереност може да се твърди, че свещеният ръкопис е бил донесен на територията на съвременен Узбекистан от представители на арабско племе, което по време на първите арабски завоевания е започнало пътя си вероятно от Оман. Към VIII-IX векове членовете на това племе са завладели ръкописа на Корана, за който става дума. Те го пренесли през територията на сегашен Ирак, Иран и Афганистан.

Дванайсетвековната история на ръкописа, съхраняван в Петербург, е наистина удивително странстване, неразривно свързано със съдбите на династии и държави, градове и хора, със съдбите на ислямската цивилизация, започвайки от възникването й в Арабия през VII век. Днес този ръкопис на Корана е най-важният източник за историята на оформянето на свещения текст, започнато от първите мюсюлмани. Анализът на ръкописа ще позволи да бъдат опровергани редица хипотези, популярни в западната наука, за това, че пълният текст на Корана се е появил не по-рано от IX век.

Авторът е руски арабист и ислямовед, главен редактор на международното списание „Manuscripta Orientalia“.

"Российская газета". Всички права запазени.

близък изток