Лев Бакст – художникът, който промени световния театър и мода

Изискан график, блестящ портретист на руския „сребърен век“, водещ сценограф, оказал влияние на френската и американската мода през 1920-те години, Бакст е роден през 1866 г. в ортодоксално еврейско семейство в град Гродно (днешна Беларус – бел. ред.). Тогава го наричали Лейб Хаим Израилевич Розенберг. Звучният псевдоним, който се помни лесно на всички езици, се появява 23 години по-късно на първата изложба, когато младият художник вече се замисля сериозно да се представи пред света.

Изисканите линии на Арт нуво

Обучението му не се отличава с последователност: посещава факултативно Петербургската художествена академия, известно време живее в Париж и взема уроци в частни школи. За да се издържа, поема поръчки за илюстрации на детски книжки и преподава уроци по рисуване на племенника на Николай II. Първи основен жалон в кариерата на Бакст е художественото сдружение „Светът на изкуството“.

През 1898 г. големият любител на изкуството Сергей Дягилев организира „Изложба на руски и финландски художници“ в Петербург. Това е първата съвместна изява на групата „Светът на изкуството“. Художниците от тази група не признават нито академизма, нито „народното“ стремление; ценят изискания естетизъм, близки са до европейското Арт нуво и символизма (в графиките на Бакст се забелязва и влиянието на британеца Обри Биърдсли). Проповядват синтеза в изкуствата, което логично тласка много от тях към занимания, свързани с оформлението на театрални постановки.

Рисунките, включени в „Светът на изкуството“, носят на Бакст заслужена известност. По това време той рисува портрети на свои колеги – Дягилев, художника Александър Бенуа и съпругата му Анна Кинд, поетесата Зинаида Гипиус, като в портретите са изобразени не само лицата, а и самият дух на тази метежна епоха, застанала на границата на два века.

Модата на Бакст

Прес снимка

В първите години на 20 век Бакст започва работа в театъра. В изработените от него костюми блести легендарната танцьорка Матилда Кшесинска, балерината Анна Павлова танцуваща в „Лебед“ на Сен-Санс, както и Ида Рубинщайн със станалата скандално известна „Саломе“, чиято първа версия е забранена от православната църква. През 1909 г. Дягилев организира първия балетен сезон в Париж, в рамките на който на Бакст е поръчано оформлението на „Клеопатра“ в постановката на Михаил Фокин.

Първата сцена очарова зрителите: четирима тъмнокожи роби носят бродирана носилка, от която вадят „мумия“, омотана в 12 покривала, всяко от които е шедьовър на декоративното изкуство – червено със златотъкани крокодили, зелено с хронологическото дърво на египетските фараони. Накрая, изпод най-последното, тъмно синьо, се показва балерината Ида Рубинщайн в полупрозрачни дрехи и започва своя невероятен танц.

Само след година „Шехерезада“ по музика на Римски-Корсаков окончателно покорява Париж.

„Дягилев и работещите с него Фокин, Нижински и Бакст създават ново отношение към театралната постановка. Това е синтез между живопис, музика и танц, в който художникът не само създава фон, както било преди тях. Фигурата на художника застава наравно с композитора и постановчика, а понякога, заради яркостта, смелостта и екзотичността – художественото оформление даже излиза на преден план.

„Целият следващ руски авангард от творци, като Екстер, Гончаров, Мухина, се опира на Бакст“, разказва Наталия Автономова, завеждащ отдел в института „Пушкин“ и куратор на ретроспективната изложба на Бакст, която ще отвори врати през лятото на 2016 година.

От театъра до подиума

Интересът към движението и голото тяло, източните мотиви, страстта и изисканата еротика са „новата дума“ в театъра, която чрез постановките на „Руски балет“ се прехвърля и върху роклите за балове и карнавали. Бакст продава ескизи на знаменития моделиер Пол Пуаре и в продължение на три години си сътрудничи с Жана Пакен, създателката на модна къща „Пакeн“ (Paquin). Въвежда модата на тюрбаните, шалварите и цветните перуки, а най-екстравагантните си костюми създава за маркиза Луиза Казати, легендарна европейска бохемка от първата третина на 20 век, която се появява в обществото ту като бял арлекин, ту като богинята на слънцето, ту като кралицата на нощта.

На вълната на успеха си (не само в Европа, но и в Америка) Бакст даже обмисля идеята да създаде собствена модна къща, където освен дрехи да продава украшения, мебели, тапети и тъкани, но внезапната му смърт през 1924 г. не му позволява да осъществи плановете си. Въпреки че за балета за легендарния „Руски балет“ на Сергей Дягилев работят мастити художници като Дерен, Матис и Пикасо, всъщност големите успехи от репертоара на театъра са свързани именно с Бакст, чиито творби далеч надхвърлят пределите на театралната сцена. 

"Российская газета". Всички права запазени.