Магьосници, китаристи и пацифисти: 8 котки, променили руската култура

1. Котаракът Баюн

Илюстрация на К. Кузнецов за сборника "Руски народни приказки". / Архив

Митично същество от руските народни приказки, надарено с вълшебен глас. С този глас той може да изцели всяка болест, но в повечето случаи го използва, за да приспи злополучните пътници и ги изяде.

Често хитрите управници изпращат неугодните им герои да заловят котарака, та да ги застигне неминуема гибел при изпълнение на задачата. Само тези, които слагат на главата си железен калпак (а по-добре няколко), приглушаващ звуците и защитаващ от ноктите, успяват да се справят със звяра-чудо.

2. Ученият котарак

Д. Батурин. Рисунка върху дървено ковчеже за бижу "Пушкин сред героите на своите приказки". Темпера, злато, папиемаше, лак. 1934 г., Палех. Снимка: Global Look Press

Далечен роднина на Баюн от поемата на Александър Пушкин "Руслан и Людмила", той е прикован със златна верига към огромен дъб. Като ходи надясно пее песни, а наляво – разказва приказки. В действителност това е всичко, което знаем за него: поетът отрежда на котарака само няколко реда.

Това обаче е достатъчно всяко руско дете да знае за котарака. Защото Пушкин е "нашето всичко", както го наричат руснаците – най-известният и най-любимият поет в страната.

3. Котаракът Бегемот (Хипопотам)

Бегемот / Елена Мартинюк / Музей на Булгаков

Дяволският черен котарак-върколак е от свитата на Воланд от романа на Михаил Булгаков "Майсторът и Маргарита". Типичен хитрец, ползващ се със всенародно обожание заради чара, шегите и крилатите си фрази. Ако ви се случи да попаднете на руска празнична трапеза, със сигурност можете да чуете една от тях: "Нима бих си позволил да налея на дама водка? Това е чист спирт!". Ако пък ваш руски приятел изведнъж започне да ви разказва за неочакваните си патила, то той ще започне така: "Седя си, никого не закачам, поправям газовия котлон..." – точно както обича да прави и котаракът Бегемот.

4. Котаракът Матроскин

Котаракът Матроскин / Global Look Press

"Вие също ли ядете сандвича със салама от долната страна, защото един котарак казал, че така е по-вкусно?". Тази шега от интернет ще разбере всеки, който в детството си е гледал анимационните филми за село Простоквашино.

С фразата за това как е правилно да се яде сандвич ("Саламът се слага на езика, така става по-вкусно") започва дружбата между бездомния говорещ котарак и много самостоятелното момче по прякор Чичо Фьодор (Дядя Фёдор на руски). Матроскин, който до комичност е пестелив и рационален, върти домакинство в къщата. Периодично изглежда, че е главата на семейството. Умее да бродира, да шие на машина и да свири на китара.

5. Котаракът Леополд

Сцена от анимационния филм "Приключенията на котарака Леополд". Студио "Союзмултфилм", 1970-те гг. / РИА "Новости"

Ако в анимационния сериал "Том и Джери" Том преследва мишлето, то в неговия съветски вариант всичко е наопаки. Леополд е типичен интелектуалец. Носи папийонка, не пие, не пуши и не повишава глас. Постоянно повтаря веруюто си в живота: "Момчета, дайте да живеем задружно!"

Само че двете мишлета-хулигани, обсебени от идеята да си отмъстят за целия миши род, не му позволяват да живее спокойно и непрекъснато му създават неприятности. А тъй като те не са много умни, те сами се забъркват в тези неприятности, а от проблемите ги спасява същият този Леополд.

6. Котето, наречено Гав (Бау)

Котето, наречено Бау / Global Look Press

- Не ходи там, там те очакват неприятности.
- Е-е, как да не ходя там? Та нали те ме чакат!

Този цитат, станал мем, най-добре описва характера на котето с необикновеното име (гав на руски е "бау", когато става дума за езика на кучетата). То е простодушно, смело (макар да не си отказва удоволствието малко да се пострахува от бурята заедно с приятел на тавана) и има уникалния талант да си намира приключения. Това е може би едно от най- умилителни същества в съветската анимация.

7. Котките от Санкт Петербург

Снимка: PhotoXpress

В Санкт Петербург има буквално фетиш към котките. Тук се продават направо невероятен брой котешки сувенири – магнити, картички, фланелки и чадъри. Котките, изобразени на тях, са фенове на "Зенит" (градския футболен отбор), свирят на китара, разговарят с Пушкин, ловят с мрежички прелитащи ангели – и всичко това на фона на града.

Това не е учудващо, защото в Санкт Петербург има специално отношение към котките. По време на Ленинградската блокада (1941-1944), когато над 600 000 души загиват от глад, на практика не остават никакви котки и градът се наводнява с плъхове. Със специален указ са докарани 5000 нови котки, които спасяват града от гризачите. Най-фанатичните любители на котките се събират в кафенето музей "Републиката на котките". В него живеят 25 котки и то дори си има своя котешка валута.

8. Котките на Ермитажа

Снимка: Legion Media

Всяка пролет в главния музей на Санкт Петербург се организира необикновен празник – денят на котките на Ермитажа. Ермики – така сътрудници на музея наричат своите пухкави "колеги". Четирилапите не само ловят мишки из мазетата, но са и своеобразен талисман на Ермитажа.

По думите на директора на музея Михаил Пиотровски репортажи за тях се правят не по-рядко, отколкото за картините на Рембранд. В бюджета на Ермитажа няма отделно перо за издръжка на животните, затова пък има сметка, по която могат да се превеждат дарения за тях. Ясно е, че по сметката винаги има достатъчно средства. Всяка котка е нахранена, имунизирана и кастрирана; има си паспорт, купичка, постелка и тоалетна.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.