От Свети Петър до Ленин: всички имена на столицата на Руската империя

Санкт Питербурх

На Зайчия остров на 16 (27) май 1703 г. е завършено строителството на крепостта. Въпреки легендите на този ден тя все още не получава официално име. Съдейки по историческите документи, царят дори не присъства на това събитие. Чак на 29 юни, на Петровден, започва строителството на църквата, а крепостта е кръстена на небесния си покровител. На 30 юни царят оставя бележка на писмото, което получава от един от неговите боляри: "Получено от пощата в Санкт Петербурх". На следващия ден той пише: "От Санкт Питербурх", а на 7 юли: "От новата крепост Питербург". В продължение на няколко десетилетия името на града се пише различно: ту с "е", ту с "и", ту с "х", ту с "г". Петър I най-често пише по холандския маниер "Санкт Питербурх", което се смята за първото име на града. Освен това царят в процеса на строителството често го нарича "Парадиз".

Петър Велики. Худ. Алексей Антропов (1716-1795)

Питер

"Питер" – главният прякор на града – се появява веднага след основаването му като съкращение на пълното име "Санкт Питер-Бурх". За първи път Питер се споменава в писмените документи през 1764 г. в комедията "Недорасъл" на Денис Фонвизин. Смята се, че това съкратено име е измислено от необразованите работници, които строят Петербург, но през 18 в. то вече се среща и в литературата (например в "Пътешествие от Петербург до Москва" на Радишчев), както и в писма и мемоари.

Гледка към Василевския остров и Петропавловската крепост. / Държавният Ермитаж

В началото на 19 в. той се появява и в народните песни. Даже когато през 1924 г. градът е преименуван на Ленинград, думата "Питер" продължава да се употребява – използва я дори и Йосиф Сталин. От нея произлиза и финското име на града – Pietari.

Петропол

Още от основаването му възниква и гръцка версия. Най-близкият съратник и бъдещ канцлер на Петър I – Гавриил Головкин, пише на 16 юли 1703 г.: "Този град, който се издига точно на Петровден, получи името Петропол, въпреки че е построен едва наполовина". Този вариант се използва особено в поезията от 18 в., когато е на мода античността.

Северната Палмира

Палмира ("градът на палмите") е град-оазис в Сирийската пустиня, чийто разцвет се свързва с гордата и могъществена царица от 3 в. Юлия Аурелия Зенобия, провъзгласила независимостта на Палмирското царство от Римската империя. През 744 г. Палмира е окончателно разорена от арабите, а в близост до римските развалини възниква малко селище, което съществува и днес. В момента древният град е в лошо състояние след атаките на терористите от "Ислямска държава".

Името "Северната Палмира" се появява след встъпването на Екатерина II на руския престол. През 1750-51 г. англичаните Джеймс Докинс и Робърт Ууд първи посещават забравената Палмира. През 1753 г. Ууд издава книгата "Развалините на Палмира", която подарява на императрицата с надпис "За Екатерина II, Зенобия на Северната Палмира". Този поетичен образ влиза в разговорната реч – и така студеният Петербург става "градът на палмите".

Петроград

Първото официално преименуване на Санкт Петербург се случва един месец след включването на Русия в Пyрвата световна война, в контекста на патриотичния заряд и антигерманските настроения. През онези дни от репертоара на Мариинския театър под претекст, че певците губят гласове поради оперните партии, е изхвърлен Вагнер. Един от изпълнителите дори извършва самоубийство поради това. Закриват се немски вестници, разрушено е германското посолство и е убит канцлерът, който работи в него. Петербургските немци спешно сменят имената си с руски.

Къщата на Михаил Ломоносов, основателя на Московския държавен университет, на крайбрежната на река Мойка в Санкт Петербург, 19 в. Чертеж на О. Преманций. / Източник: Сергей Лахинов

Може би звучи странно, но официална молба към Николай II за преименуването на града изпращат чехите, живеещи в столицата: "Сега е моментът, когато е уместно да си припомним за инициативата на руските работници и мислители от 18 и началото на 19 в., на които пречи немското име на Вашата столица. Ние, чехите, молим гражданското управление на столицата да излезе пред негово величество с решението за приемане и задължително използване на руското име "Петроград". На 31 август 1914 г. градът е преименуван по заповед на царя.

Ленинград

Няколко дена след смъртта на Ленин, на 26 януари 1924 г., Петроградският съвет на работническите, селските и червеноармейските пратеници пише петиция за преименуване на града "по молба на тъжните трудещите се" (всъщност тази идея принадлежи на председателя на съвета Григорий Зиновев). След три дена Михаил Калинин, един от председателите на Централния изпълнителен комитет на СССР, подписва съответното решение и градът получава името Ленинград.

Казанската катедрала в Санкт Петербург. Снимка: Gouwenaar

Много жители на Петербург в продължение на години игнорират това име. Композиторт Дмитрий Шостакович на шега казва, че живее в Санкт Ленинбург. Освен хибридния "Ленинбург" в градския фолклор се появява и "Петролен". Минават години, но шегите, свързани с преименуването на града, продължават да живеят. Например се появява такъв виц: "Кои са трите най-добри градове на света? – Петербург, Петроград и Ленинград". Или: "Какво ще остане от Ленинград, ако върху него хвърлят атомна бомба? – Петербург".

Санкт Петербург

Инициативата от 1989 г. да се върне историческото име на града принадлежи на сдружението "Руското знаме". Тогава започва събирането на подписи. Противниците на движението дори формират специален комитет за борба срещу поддръжниците му. За 12 юни 1991 г. (едновременно с президентските избори) е насрочен референдум, на който жителите на Ленинград трябва да отговорят на въпроса: "Искате ли да бъде върнато историческото име Санкт Петербург на вашия град?" В референдума участват 64% от жителите, а за преименуването се изказват 54% от тях (против са 42%). На 6 септември град отново става Санкт Петербург.

Оттогава активистите няколко пъти предлагат да върнат името Ленинград. То е запазено във формулировката "Град-герой Ленинград". Взето е решение градът да се нарича така официално в контекста на всички акции, свързани с историята на Втората световна война и блокадата.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.