За годината на кучето: 7 от най-известните приятели на човека в руската култура

Кадри от "Белият Бим, черното ухо"

Кадри от "Белият Бим, черното ухо"

Sputnik
Според китайския календар 2018 е годината на кучето, но в руската култура всяка година тези очарователни създания имат своето място. Реални или въображаеми, космически пътешественици и помощници на учени – всички те са умни и лоялни, винаги готови да помогнат на човека.

1. Муму

"Герасим удави Муму" е вероятно една от най-познатите фрази сред децата, учещи руска литература, и може би няма руснак, който да не знае разказът за Муму от Иван Тургенев (1854). В този тъжен портрет на селския живот в Руската империя една нехуманна дама заповядва на слугата си – силния, но глухоням и послушен Герасим, да се отърве от единственото същество, което обича – едно малко куче на име Муму.

Герасим първо се опитва да продаде Муму на пазара, но тя прегризва въжето и се връща при него, при което дамата му заповядва да убие палето. Тъжен, но задължен да се подчини, Герасим удавя бедната Муму и напуска завинаги своята покровителка. Така Муму става невинна жертва на човешката жестокост – роля, която кучетата в руската литература, уви, често играят.

2. Кащанка

Илюстрация на Чеховата приказка за Кащанка с водни бои от Д. Кардовски (1866-1943), 1903 г.

Героинята от едноименната история на Антон Чехов от 1887 г. е едно малко очарователно червено куче, "кръстоска между дакел и мелез", живеещо при мрачен дърводелец, който го бие и го храни зле. Един ден то случайно се губи, но един чужденец го намира и взима със себе си.

Оказва се, че мъжът е цирков дресьор, а в дома му Кащанка се среща с много други животни: котка, гъска и прасе. Всички те живеят заедно и тя е доста щастлива – или поне живее значително по-добре, отколкото преди в двореца. Но един ден, изнасяйки представление на сцената, тя чува стария си собственик и синът му, които викат името ѝ от седалките си – и Кащанка се връща при тях. Лоялността преди всичко!

3. Кучетата на Павлов

Иван Павлов и колегите му във Военномедицинската академия, Петроград, 1914 г.

Отличен учен и Нобелов лауреат – Иван Павлов (1849-1936) е високо ценен както в Руската империя, така и в СССР: изследванията му значително разширяват познанията за човешката физиология. Независимо от това постиженията му нямаше да са толкова големи, ако не бяха неговите помощници – кучетата.

Павлов е познат като грижовен човек, който никога не е наранявал кучета, а прави всичко по силите си, за да подобри условията им на живот. Най-известният му експеримент се отнася до рефлексната система: Павлов установява, че, ако храниш куче, след като светнеш лампата, то постепенно започва да отделя слюнка всеки път, щом лампите се светнат – дори да няма храна.

Това води до шега, в която кучето на Павлов разкарва на свой другар: "Гледай какво мога да правя с този старец: веднага щом се олигавя, той започва да се усмихва и да пише в малката си книга!" Терминът "кучето на Павлов" става символ на саможертвата в името на науката. Благодарни руснаци дори издигат негови паметници.

4. Шарик от романа "Кучешко сърце" (в литературния превод на български език кучето се казва Буби, бел. ред.)

Кадри от

В сюжета на един кратък роман на Михаил Булгаков от 1925 г. едно бездомно куче се превръща в човек – и резултатът показва, че понякога кучетата а далеч по-прилични и учтиви същества, отколкото хората. Един процъфтяващ професор на име Филип Преображенски намира изгладнялото улично куче Шарик по московските улици, отвежда го вкъщи и го поставя в центъра на мистериозен експеримент.

Професорът успява да превърне Шарик в човек, присаждайки му органи от току-що умрял пияница. Дръзкият експеримент не свършва добре. Шарик, който е добро и умно куче, се разваля от лицемерната съветска система – започва да пие и да клевети създателя си Преображенски, за да вземе апартамента му. Разочарован, Преображенски отново го превръща в куче. Може би някога е по-добре да не си човек.

5. Лайка, Белка и Стрелка (и други космически кучета)

Кучета от космическите програми на СССР. Москва, 28 март 1961 г.

Преди съветския космонавт Юрий Гагарин да стане първият човек в Космоса през 1961 г., СССР изпраща много кучета в откритото пространство, за да провери дали живо същество може да оцелее при полета.  Всички кучета са бездомни мелезчета, избрани от учените,  за които са полагани големи грижи, макар всички хора да са знаели, че животът им може би ще приключи трагично.

Това се случва с Лайка, която е първото живо същество, излязло в земната орбита през 1957 година. Космическият ѝ кораб "Спутник-2" излита успешно, но космическата индустрия не е в състояние да го върне обратно – което означава, че малката Лайка остава завинаги в Космоса.

Въпреки това трагичният опит на Лайка позволява на изследователите да подобрят съветските космически кораби. През 1960 г. учените изпращат още две кучета – Белка и Стрелка. И двете успешно кацат на Земята, след като остават в орбита за повече от ден и обикалят планетата 17 пъти. Белка и Стрелка се завръщат у дома и водят дълъг и щастлив живот в института за космически изследвания. Те, в крайна сметка, си го заслужават – все пак са сред кучетата, проправили пътя на човека към космическото пространство.

6. Белият Бим, черното ухо

Народният артист Вячеслав Тихонов в ролята на Иван Иванич, стопанинът на Бим във филма на Станислав Ростотски

Едноименният роман на Гавриил Троеполски от 1971 г. разказва за шотландски сетер с необичаен бял цвят. Бил е отгледан от Иван Иванич, стар ветеран от войната, който след смъртта на съпругата си остава да живее сам. След като Иван се разболява поради стара рана от войната, Бим остава сам – объркан и самотен.

Отчаяно се опитва да намери своя собственик, срещайки различни хора – добри и лоши. Някои от тях го бият и го карат да страда. Други напротив – помагат му и му лекуват раните. Накрая кучето умира в приют – едва няколко часа преди Иван Иванич да го открие. Макар и измислен, Бим става нещо като "руския Хачико" – кучето символизиращо вярността и отдадеността.

7. Шарик (от детската книга "Простоквашино")

Това очарователно куче – съименник на Булгаковия Шарик (името е доста популярно за кучетата в Русия - нещо като "Шаро" в България), е измислено от детския автор Едуард Успенски и става известно след пускането на анимацията "Тримата от Простоквашино" от 1978 година.

Шарик е един от "тримата", наред с едно умно момче наречено чичо Фьодор и котката Матроскин. За разлика от рационалния и делови Матроскин, Шарик е безнадежден романтик, който обаче винаги се натъква на проблеми.

Например той е запален по лова, но не може да се примири с идеята за убийство на животни – така че приятелите му му дават "фотографски пистолет" – нещо между пистолет и фотоапарат, така че той да може да "ловува" животни, без да ги наранява. Въпреки че е напълно неорганизиран, Шарик е страхотен приятел, винаги мил, природолюбив и щедър.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

Вижте още:

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"