Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Алексей Балабанов, 2012 г.
Екатерина Чеснокова/Sputnik"Всичките ми филми са за любовта", казва режисьорът Алексей Балабанов, докато коментира смущаващия си филм "Товар 200". Това звучи странно, защото дори многобройните убийства не са най-лошото, което се случва в "Товар 200". И все пак е вярно. Балабанов почина преди пет години, но филмите му продължават да пораждат дебати, засягайки въпроси, на които всеки зрител трябва да намери свой собствен отговор.
Данила Багров, ветеран от чеченската война, превъплътен от Сергей Багров младши (1971 г. - 2002 г.), се връща у дома, за да открие, че няма шанс да си отдъхне. Брат му Виктор работи като килър и един ден го моли да свърши неговата работа, което в крайна сметка предизвиква гангстерска война. Действието на продължението, "Брат 2", се развива в Америка, където Данила отива, за да отмъсти за свой другар от войната.
Сюжетът звучи примитивно, но и "Брат", и "Брат 2" стават хитове, получавайки култов статут в Русия. Едва ли ще намерите човек в страната, който не е гледал тези филми поне веднъж.
Сергей Селянов, приятел и продуцент на Балабанов, казва: "Балабанов описа постсъветския руски човек, който държи на своето и на хората това им харесва". Режисьорът обаче е бил малко скептичен, наричайки тези филми "боклук".
След заснемането на "Брат" Балабанов прави може би най-странния си филм. Йохан, основният "герой" в "За уродите и хората", прави порнографски снимки в имперска Русия на необичайни хора - "изроди", включително на сиамски близнаци. Историята се разгръща по неочакван начин както за Йохан, така и за мръсната му работа.
Филмът няма търговски успех, но Балабанов никога не се е интересувал много от парите. Мнозина, сред които е и кинокритикът Виктор Матизен, го намира за отвратителен: "мизантропски и извън логиката". Други обаче се наслаждаваха на интелектуалния сюжет с много препратки към Достоевски и шедьоври на руското кино.
Чеченската война е травматично преживяване в ранната постсъветска Русия и е важна тема за Балабанов. В този филм той безстрашно се потапя дълбоко в нея, дори заснема филма на място в Чечения. "Война" е историята на руски войник и английска двойка, заловени от чеченски военачалник. Той освобождава войника и англичанина и му заповядва да събере откупа за жена си. Това е само началото на историята.
Войната все още бушува в началото на 2000-те, когато Балабанов създава"Война". Истински войници стоят на пост, докато екипът прави снимките. Балабанов признава, че прави труден филм и не е трябвало да "гримира" нищо. Истинската чеченска война е била достатъчно тежка: "Това, което виждате във филма, се основава на истински събития".
Представете си филм на Тарантино - с гангстери, дълги диалози и много много кръв – само че в руски провинциален град през 90-те години на миналия век, добилото тъжна слава десетилетие за всемогъщи организирани престъпни групи. Алексей Панин и Дмитрий Дюжев играят двама развихрили се гангстери, които се изправят пред поредица от проблеми.
"За онези, които оцеляха през 90-те години на миналия век", се казва в рекламата за филма. "Жмичка" е забавен, циничен и антиинтелектуален, но той е осезателен елемент от социалната сатира, който ни кара да се смеем нервно", пише Василий Коретски.
Годината е 1984 г., съветските войски са в Афганистан и младите войници се връщат вкъщи с цинкови ковчези - военният жаргон е "Товар 200" ("Груз 200" – на руски). В същото време ужасяващи неща се случват в измисления съветски град Ленинск, където психопат отвлича дъщеря на шефа на местната организация на комунистическа партия.
"Товар 200", който е посветен на бавното разпадане на СССР, шокира Русия. Някои актьори отказват да играят в него, след като прочитат сценария, а касиерите понякога не искат да продават билети за филма. Балабанов само свива рамене: " Това не е политическо послание, това не е никакво послание. Само чувствата ми за 1984 година".
Някъде на югоизток от Санкт Петербург се намира едно загадъчно място, където според легенда, има камбанария, а тя пък ще донесе вечно щастие. Един бандит, един музикант и няколко приятели отиват там и всички повтарят, "Аз също искам", след като са чули основният герой да казва, че иска щастие. Не всеки обаче стига до крайната дестинация и никой не излиза от нея.
"Предполагам, че това е последният ми филм", казва Балабанов скоро след излизането му. Така и става, след по-малко от година Балабанов умира от инфаркт. "Аз също искам" е "хем най-безнадеждният филм на Балабанов, хем и приказка", както казва кинокритикът Антон Долин. И той се превръща в некролог, написан от самия велик режисьор, в който той за кратко се появява в самия му край, само за да каже довиждане.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си