Обединители на нацията: 5 известни съветски песни от Втората световна война

"В землянката" (В землянке)

Поетът и военен кореспондент от вестник "Комсомолская правда" Алексей Сурков попада в пожар, точно когато получава задачата да пише за 9-та дивизия. Заедно с няколко други журналисти и офицери той успява да се спаси, като скача в землянка, където Сурков пише поемата.

Седмица по-късно песента е готова и на 25 март текстът и бележките към нея са публикувани във вестник "Комсомолская правда". Думите: "Ти си далеч, а до смъртта има само четири крачки" скоро стават много популярни. През 1945 г., след битката в Берлин, Лидия Русланова, известна съветска изпълнителка на народни песни, пее "В землянката" до Райхстага и Бранденбургската врата.

'Тъмна нощ" (Тёмная ночь)

Филмът "Двама войници" на Леонид Луков е сниман по време на евакуацията през 1943 година. Сцената, в която главният герой Марк Бернс пее за братята си по оръжие в окопа, се нуждае от специална песен. Първо се появява мелодията, а след това, напълно случайно, е импровизиран и текстът,: "Тъмна нощ/ само куршумите свистят в степта/ само вятърът бучи в жиците, звездите блещукат мрачно/ В тъмната нощ аз зная, че ти, любов моя, спиш/ И плахо бършеш сълзи до люлката".

На следващия ден сцената е заснета и песента става известна още преди филмът да бъде пуснат. Известният съветски певец Леонид Утьосов научава песента и записва собствена версия. Записът обаче не променя съдбата на "Тъмна нощ": Въпреки че песента се пее от много певци през годините, версията на Марк Бернес остава любимата на всички.

"Чакай ме" (Жди меня)

Писателят и поет Константин Симонов пише "Чакай ме и ще се върна, но наистина ме чакай" през лятото на 1941 г., след като войната започва, посвещавайки  тези редове на любимата си - актрисата Валентина Серова. Той ги чете на войнициве по време на пътуванията им до фронта и скоро проникновените думи, изпълнени с копнеж по любимата, стават известни.

"Чакай ме" не е трябвало да бъде публикувана, но виждайки колко популярна е станала, Симонов решава да го направи. Няколко вестника обаче отказват. "Чакай ме" в края на краищата се появява през 1942 г. във вестник "Правда". В мрачните дни на войната поемата е утеха за много войници, както и за онези, които ги чакат у дома.

Във филма "Момчето от нашия град", базиран на пиесите на Симонов, поемата се превръща в песен. Тя се изпълнява от главната героиня, която намира съпруга си сред ранените в болницата.

"Синята кърпичка" (Синий Платочек)

Историята на тази песен започва малко преди войната. През 1940 г. полският Blue Jazz Orchestra е на турне в Русия. По време на концертите пианистът и композитор Йежи Петербургски изпълнява една от новите си мелодии. Докато го слуша, поетът Яков Галицки пише стихотворение, след което го показва на Петербургски, който вече е написал музиката - и по този начин се ражда известният валс "Синята кърпичка".

Много руски певици изпълняват песента, но тя получава истинска национална слава през 1942 г., когато за първи път я изпява легендата на съветската музикална сцена Клавдия Шулженко. По време на обиколките си на фронта тя я изпълнява с променен текст, който има по-военен контекст. Тази версия на "кърпичката" се превръща в основната, която по-късно се пее на концерти и записи.

Планирате ли пътуване до Русия? Вижте тези 5 песни на Висоцки, които трябва да знаете, за да бъдете приети от руснаците!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.