Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Много музеи в света се стремят да спечелят някой-друг долар като отдават под наем свои експонати, предоставяйки ги на други институции за временни изложби. Всеки от тях разполага с колекция от безспорни шедьоври, които никога не го напускат. Те са или "лицето" на музея, подобно на "Мона Лиза" в Лувъра, или на такава възраст и с такива размери, че кураторите припадат само при мисълта, че може да се наложи да бъдат местени. Ето някои от най-невероятните забележителности на руските музеи.
Императорската корона заменя не по-малко легендарната мономакска (или златна) шапка като основна династична регалия на руските царе. Тя е направена през 1762 г. за коронацията на Екатерина Велика, любителка на лукса и създателка на Ермитажа. Дворцовите бижутери Жереми Пози и Георг Фридрих Екарт работят в продължение на два месеца. Двукилограмовата шапка е украсена с 4,936 диаманта, 75 перли и огромен червен шпинел с тегло 398,7 карата.
Тази малка картина (48х 31см) е едно от двете безспорни произведения на Леонардо, които се съхраняват в Русия. По-рано платното е наричано "Мадона и дете с цветя", но след като Николай II се сдобива с него, то е преименувано в чест на предишния му собственик Леонти Беноит, един от архитектите на Ермитажа. И докато втората картина от ренесансовия гений понякога ходи на турнета, крехкото състояние на тази означава, че тя завинаги остава зад бронирано стъкло в Санкт Петербург.
За тази огромна древна римска статуя (около 5 метра височина, включително с пиедестала) е построена отделна зала, но дори и в разглобена форма тя не може да мине през широките врати на музея. Двадесеттонната мраморна творба е придобита от легендарната колекция на маркиза Кампана в Рим. Според документите на Ермитажа скулптурата, открита през XVIII в във вила, принадлежаща на римския император Домициан в покрайнините на Рим, отнема 60 дни, докато бъде подготвена за изпращане.
Единствената малка скулптура на Микеланджело в Русия се смята за проект за параклиса на Медичите в базиликата "Сан Лоренцо" във Флоренция. След като е придобита от основателката на Ермитажа - Екатерина Велика, скулптурата не напуска залите на музея.
Един от шедьоврите на Рембранд в Ермитажа става известен по широкия свят по неприятен повод. През 1985 г. вандал излива сярна киселина върху платното, след което картината подлежи на реставрация над 12 години. Оттогава работата, в която художникът изобразява както жена си, така и любовницата си в лицето на Даяна, не е напускала музея.
Рядък пример за това, че копие от голямо произведение на изкуството може да бъде не по-малко ценно от оригинала. Известните лоджии във Ватикана са рисувани от Рафаело и неговите ученици през 1517-1519 година. Две и половина столетия по-късно Екатерина Велика, разглеждайки редица гравюри, изобразяващи лоджиите, решава да ги пресъздаде в Ермитажа, а след това в строеж. За разлика от ватиканските лоджии (които са остъклени едва през XX в), руските версии са изградени като затворени галерии и по този начин са напълно запазени. Освен това ватиканските оригинали не са достъпни за посетителите.
Тази картина, една от най-големите в Русия (456.5×651 см), е създадена в Италия, където е посрещната с безпрецедентен успех. Непосредствено придобита от потомъка на руското търговско семейство Демидови, по-късно работата е изложена в Лувъра в Париж и след това е представена в Ермитажа. През 1897 г. цар Александър III създава Руския музей, където за нея е построена специална стая.
Историята на тази творба е в много отношения подобна на платното на Брюлов "Последният ден на Помпей". Тя също е създадена в Италия (макар на Иванов да са му нужни 20 години), под управлението на Александър II в Москва за нея е построена отделна зала. Днес гигантската живопис (540×750 см) заема специално помещение в Третяковската галерия, а директорът на музея Зелфира Трегулова я нарича "най-голямото произведение на руското изкуство".
Една от най-емблематичните и популярни руски икони "Троица" датира от самото начало на XV век. Подобно на всички творби от онова време, тя е създадена върху дърво, но за съжаление процесът по прехвърлянето ѝ върху платно е технически невъзможен. Следователно специалните условия за съхранение означават, че шедьовърът не може да бъде изнесен от Третяковската галерия в Москва.
По отношение на художественото си значение, тази работа на основателя на супрематизма често е сравнявана с "Мона Лиза". Картината е фокусна точка на цялата сграда на новата Третяковска галерия на улица "Кримский вал", където се помещава руското изкуство от XX до XXI век. Има няколко версии от самия художник, които пътуват по международни изложби, но оригиналът, също като "усмихнатото" момиче от Лувъра, никога не напуска дома си.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си