Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Болката се излива от екрана като радиоактивна лава, прогаряйки пода. Ние сме толкова свикнали да се хихикаме арогантно на това, което американските филми ни показват, че сме пропуснали момента, в който те са видели всичко, което спряхме да забелязваме в себе си", пише във Facebook драматургът Нина Беленицкая.
Тя отбелязва, че поредицата много точно докосва руския зрител - киберпирата, който определено ще я види, макар и незаконно. Но Беленицкая силно се интересува какво мисли и чувства обикновеният гражданин на страната.
Нина отбелязва, че през 1986 г., когато се случва инцидентът, е само на 4 години. "Нарекохме дъждa радиоактивен, а отнякъде се чу, че не трябва да стоим под капките, защото можели да ни навредят. Не можехме да събираме и гъби".
Дядото на московчанина Андрей е миньор в Тула, но когато инцидентът се случва, той е вече пенсионер, така че не е извикан на мястото на трагедията. Роднините все още получават обезщетения, тъй като радиационният облак се разпространява над Тула. "Аз знаех за инцидента, но за мен Чернобил не носеше никакъв емоционален заряд. След като видях първите три епизода, не спах добре, измъчваха ме кошмари. И колко ужасно съжалявам за всички тези хора и кучета".
Мнозина съжаляват, че сериалът не е заснет в Русия. "В продължение на три десетилетия след трагедията никой в постсъветското пространство не се зае с темата и не представи на екран свой сценарий. Както и в случая с трагедията с подводницата К-9 или космическата надпревара между СССР и САЩ, светът ще научи за важните моменти от националната ни история от англосаксонски сериал", казва редакторът Иля.
Между другото в Русия през 2014 г. е заснет сериалът "Чернобил: зоната на отчуждение", но това е мистична история за тийнейджъри, които в наши дни отиват в зоната на инцидента. Продукцията не дава никаква представа за катастрофата.
Разбира се, има и такива, които не са доволни от медийния шум около сериала. Маруся Чурай пише във Facebook, че е чела спомените на очевидци, гледала е документални филми и е пътувала до Чернобил преди 3 години. "Ето защо... красивите кадри на HBO са си само кадри". И все пак, тези, които не са били заинтересовани от темата по-рано, не са виждали или чели такова количество материал, в по-голямата си част са шокирани.
"Баща ми беше идеологически съветски човек и военен пилот. Дори си спомням, че имаше "Речник на атеиста". Но през годините започна да разбира несправедливостта и недостатъците на системата, критикуваше я много (най-вече седейки в кухнята, разбира се). И си спомням много добре, че за първи път обявиха инцидента по радиото, това беше сериозно послание, но баща ми веднага разбра мащаба на трагедията - и беше много ядосан на партията и властите, смяташе, че ще унищожат много хора със собствените си ръце. Баща ми почина през юни след инцидента, но той предвиди много. Ето защо, когато гледам този сериал, аз виждам съветска кухня като нашата, същите женски рокли и прически, всичко е толкова подробно, че е просто плашещо. Сякаш се върнах в онези дни с машина на времето", казва счетоводителката Елена.
"Дори всички лица са славянски, е, с изключение може би на началник-смяната в рудника – той прилича на американски фермер. Има и очевидни преувеличения с водката. Разбира се, ние не вдигаме чаши по какъвто и да е повод", казва мениджърът Николай.
Телевизионният продуцент Юрий Голайдо проучва темата, пътува до Чернобил, снима там и затова се страхува двойно повече от визуализацията. "Детайлизиране на най-високо ниво".
Лидерът на партията "Яблоко" Григорий Явлински също се включва в дискусията. Той твърди, че всички негови приятели и познати, които имат поне някаква квалификация, необходима за отстраняване на последствията от инцидента в атомната електроцентрала в Чернобил, са изпратени там. Повечето - доброволци. "Най-високата мяра на човешка солидарност и отдаденост е показана от десетките хиляди хора от цялата страна в борбата срещу последствията от бедствието".
Във Facebook смятат, че този сериал е не само за катастрофата, но и за Съветския съюз като цяло, а Явлински е съгласен с това. И основната трудност не е опасността (понякога смъртоносна), а чудовищната официална лъжа. Така липсата на свобода на словото и на независимост на медиите водят до факта, че на 1 май 1986 г., пет дни след експлозията в Чернобилската атомна електроцентрала, в Киев и други градове, които са в радиационната зона, хиляди хора излизат на митинг. Липсата на свобода на словото Явлински смята за един от основните проблеми и причина за разпадането на СССР.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си