Призован от Бога: Кой е руският цар?

Думата "цар" произлиза от латинското название на римските императори - Цезар. Тя се появява в стария източнославянски през XI век. Руснаците наричат византийския император "цар". Използва се и за библейски и древни владетели.

Миропомазване на император Николай Александрович в катедралата "Успение Богородично"

Валентин Серов/Руски музей

Руснаците обаче не наричат така чуждестранните монарси - дори иронично. Те са определяни като крале, кралици, императори, шейхове, махараджи и други подобни. Руските владетели също възприемат титлата "император" през 1721 г. (първият император е Петър Велики), но продължават да бъдат наричани царе.

Великият княз на цяла Рус Иван Велики (1440-1505), се нарича "цар", "император" и "кайзер" в дипломатическата кореспонденция. Синът на Иван Василий III, който през 1514 г. е официално признат за император от свещения римски император Максимилиан I, продължава да използва титлите на баща си. Първият официално коронован цар обаче е Иван IV (Иван Грозни).

Символиката

Legion Media

Въпреки, че "цар" произлиза от "Цезар", титлата на царя носи различна символика - православна. По време на церемонията по коронацията те са помазвани - свещеникът извършва миропомазване на монарха, като прави кръст на челото на монарха, очите, ноздрите, устата, ушите, гърдите и двете страни на всяка ръка с хризма (наричано също "миро").

От този момент царят се превръща в уникален човек: мирянин и свещеник. Той е единственият мирянин, който може да мине през Царските двери в църквата и да присъства на олтара със свещениците, което се случва само по време на неговото миропомазване. Това показва, че да бъдеш цар е голяма отговорност и мисия, подобно на свещеничеството. Руските православни вярвали, че църквата и държавата се символизират от уникалната личност на царя, който е призован от Бога да бъде "обвързан" с неговото царство и хора.

Коронация на царя

В Русия новият владетел поема всички привилегии и отговорности на царя веднага след възкачването си на трона. Коронацията, която трябва да бъде добре подготвена и е много, много скъпа, се състои по-късно, често дори година след възкачването.

Коронация на Николай II и Александра Фьодоровна през 1896 г.

Лауриц Туксен/Държавен музей Ермитаж

Руските коронации се състоят в Москва. Церемонията е огромна, дълга, луксозна и се провежда в присъствието на елита на руското благородничество. Царят (и неговата съпруга - царицата, ако има такава) преминават от Червената веранда в московския Кремъл до катедралата "Успение богородично". Там царят е помазван от руския патриарх, но сам поставя короната на главата си, защото стриктното условие за ритуала е царят да не се покланя пред никого, дори на най-големия свещеник на православната църква - патриарха.

Sputnik

След коронацията си царят се настанява на трона и за кратко увенчава съпругата си със собствената си корона, а след това поставя на главата ѝ короната на консорта. През това време жена му коленичи на възглавницата до трона му.

Public domain

Царят и царицата след това се помазват и приемат Светото причастие. Царят взема от хляба и виното отделно по клерически обичай. Това е единственият случай, в който на царя или на когото и да било друг православен представител е позволено да получи причастие по този начин. Тогава царят казва коронационната клетва, в която се заклева да запази автокрацията непокътната и да управлява царството си справедливо и честно.

Sputnik

По време на процедурата се казват много молитви и се провеждат символични церемонии, включително предаване на императорските регалии - императорската корона, скиптър и кълбо, както и знамето на страната. След коронацията следват масови тържества. Временно са намалени глобите и данъците, затворниците са помилвани, а три дни са обявени за национален празник.

Getty Images

Вижте как руснаците отбелязаха нощта на славянския Иван Купала през 2019 година!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.