Любимите места на Пушкин: легендарните имения, възпети от поета

В много градове в Русия се цени факта, че Александър Пушкин ги е посещавал - всяка къща, в която поетът вероятно е изпил дори само чаша чай, е отбелязана с паметна плоча. В Псков има място, където всяка пътека, дърво или поляна е възпята от поета. Нарича се "Пушкински планини" и обединява в един музей три имения - Михайловското, Петровското и Тригорското.

Михайловско

Пушкин има най-тясна връзка с Михайловско - първият собственик на имението е неговият прадядо Абрам Ханибал, първият тъмнокож гражданин на Руската империя, съратник, приятел и кръщелник на Петър I. По-късно имението е наследено от дядото на Пушкин Осип. По негово време в Михайловско е построена сегашната къща и парк с алеи, декоративни езера и мостове. През 1818 г. собственик става майката на поета.

Тук са родени много произведения на Пушкин; сред най-значимите са трагедията "Борис Годунов" и по-голямата част от романа в стихове "Евгений Онегин", написан по време на изгнанието му от 1824 до 1826 г., когато е наказан за свободомислие в произведенията си.

Този период от живота му в Михайловско се счита за особено важен за творчеството му - точно тогава се случва преломът в стила на автора, преход от романтизъм към реализъм.

През 1825 г. в съседно Тригорско той се запознава с Анна Керн, посвещавайки ѝ едно от най-известните си стихотворения "Спомням си един прекрасен момент". Те имат връзка по-късно в Санкт Петербург, но в имението и до днес съществува романтичната "Алея на Керн" от стари липи.

Тригорско

Пушкин е добър приятел със семейството на Прасковя Осиповна, която е собственик на съседното имение Тригорско, чието име е свързано с релефа му: разпростира се на три хълма.

Прасковя се отличава с блестящ ум и образованост. Приятелството си с нея ценят много видни съвременници. Пушкин я среща още през 1817 г. и по-късно я посещава, когато идва в Михайловско.

Още през XVII век в Тригорско е създаден живописен парк с три езера, много алеи, декоративни пътеки и овощна градина.

Една от атракциите на парка е огромен слънчев часовник, в чийто център стои дъб, а времето се показва от хвърлената от него сянка. Тук е и "Алеята на Татяна" (героинята от романа "Евгений Онегин"), а наблизо е и "пейката на Онегин" - мястото, където се случва обяснението на Татяна с Онегин.

Петровско

Имението е дадено през 1742 г. на прадядото на Пушкин - Абрам Ханибал, след което е наследено от сина му Петър, който изгражда тук централната сграда в имота.

От 1822 до 1839 г. собственик на имението става друг роднина на поета - Бенямин Ханибал. Пушкин често го посещава, a в музея e и масата, на която работи.

Петровско е включено в музея през 1936 г., но се заемат с описа му едва през 1952 г. Къщата, изгоряла през 1918 г., е реконструирана по снимки. И в края на ХХ век малкият дом на Абрам Ханибал е възстановен.

Святогорски манастир

Недалеч от Михайловско се намира Святогорският манастир, в чиято библиотека Пушкин често работи.

A. Савин, WikiCommons

След смъртта на поета в дуел през 1837 г., прахта му е пренесена тук и погребана в семейната гробница на Ханибал-Пушкинови.

Belliy (CC BY-SA 4.0)

Как са живеели обикновените хора в Руската империя – благородници, но и селяни? Събрахме книгите, които най-добре предават атмосферата от онези интересни времена!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.