Анатолий Солоницин в ролята на Андрей Рубльов
SputnikТази историческа драма, режисирана от Андрей Тарковски, представя в осем малки епизода живота в Русия от XV век, когато страната е разкъсвана от монголски набези и вражди между князете. Централната фигура във филма е Андрей Рубльов, един от най-големите руски иконописци. Тъй като истинската му биография остава почти неизвестна, героят му е напълно въображаем.
Филмът е заснет сред истински архитектурни паметници от XIV-XV в. в древни руски градове като Новгород, Псков и Изборск. Някои сцени са заснети и на територията на Андрониковския манастир в Москва, където Рубльов прекара последните си дни.
Идеята за филма е на актьора Василий Ливанов, който по-късно създава една от най-добрите версии на Шерлок Холмс в съветското кино, според много киномани. Ливанов иска да играе ролята на самия Рубльов, но Тарковски му отказва. Това поражда ожесточено сбиване в един московски ресторант между режисьора и обидения актьор.
След приключването на "Страсти по Андрей" (това е първоначалното название на филма) съветската цензура веднага го забранява и го определя като "антинароден" и "антипатриотичен", защото изобразява руския народ като орда варвари. Авторските права върху филма са изкупени от френски бизнесмен с руски произход и въпреки протестите на Кремъл е показан на филмовия фестивал в Кан през 1969 година, където е посрещнат горещо. В Съветския съюз филмът - с промененото име "Андрей Рубльов" - е показан пред твърде малка аудитория през 1971 г. и е пуснат в цялата страната едва през 1987 година.
Определян като един от най-великите филми в историята на киното, Броненосецът "Потьомкин" на Сергей Айзенщайн пресъздава историята на въстанието от 1905 г. на моряците на известния боен кораб срещу техните офицери. Създаден първоначално като ням филм, той е озвучен през 1930-а, след това преработен и отново озвучен през 1950 година.
Броненосецът "Потьомкин" е заснет изцяло на черно-бяла лента. Има обаче и цветен епизод. Режисьорът Сергей Айзенщайн лично оцветява с четка в червено знамето, издигнато от моряците революционери.
Филмът получава висока оценка дори от идеологическите врагове на СССР. Нацисткият министър на пропагандата Йозеф Гьобелс веднъж казва за Броненосецът "Потьомкин": "Чудесен филм без аналог в киното... всеки, който няма твърди политически убеждения, може да стане болшевик, след като види филма".
Оттогава Броненосецът "Потьомкин" става култов филм и е цитиран многократно в световното кино. Особена популярност придобива сцената с кървавото сражение на знаменитата "Одеската стълба" с устремилата се надолу по стъпалата количка с бебе. Човек може да види тази сцена възпроизведена в множество филми, включително в Кръстникът на Франсис Форд Копола и Недосегаемите на Брайън Де Палма. Дори сцената в Междузвездни войни: Епизод III - Отмъщението на ситите, в която войниците на колонизаторите маршируват из храма на джедаите, очевидно е взета от шедьовъра на Айзенщайн.
Съвместният руско-казахско-германски филм Монгол разказва за първите години от живота на Темуджин преди той да стане Чингис хан и да започнат грандиозните му завоевания. През 2007 г. филмът е номиниран за наградите "Оскар" в категорията за най-добър чуждоезичен филм от Казахстан, за първи път в историята на тази страна.
Филмът е заснет в Казахстан и в китайския регион Вътрешна Монголия. Някои места са толкова отдалечени и диви, че се налага да бъдат построени пътища, за да може да се транспортира снимачното оборудване до там.
Преди Сергей Бодров да започне работа по проекта, той посещава главния монголски шаман в Улан Батор, за да поиска разрешение за заснемане на филм за Чингис хан. Изненадан, шаманът казва, че за първи път в живота му някой идва при него с такава молба.
Десетки националности участват в заснемането на филма: китайци, руснаци, германци, казахи, украинци, монголци, японци и т.н. И тъкмо заради това на снимачната площадка е имало постоянно 30 преводачи.
Първоначално Бодров планира да направи трилогия с втората част, наречена Великият хан. Този проект обаче е замразен над 10 години и едва през 2019 г. са обявени плановете за неговото съживяване.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си