Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Дворцевой принадлежи на класическата съветска школа на документалното кино, която в еднаква степен залага на драматургията, интересните герои и стройно изградената композиция на кадъра. Неговият "Ден за хляб" се снима на 80 км от Санкт Петербург, на изоставена жп гара. Близо до нея има селце, в което живеят само старци. Веднъж седмично им докарват хляб, оставят го в отцепен вагон и всеки път жителите сами бутат вагона с хляба по старите ръждясали релси до селото си.
Безчувствената камера на Дворцевой безучастно гледа първо на скърцащия вагон и напъните на възрастните хора да го отместят, а след това и на караниците на просяците и продавачката в магазина за парче хляб. Тя фиксира действието, която повече напомня на театрален спектакъл. В действителност това е пълно потапяне в живота на героите, от което режисьорът майсторски е събрал образа на хората и затънтеното село, а лентата – награди от цяла Европа.
Филмът се превръща в класическо световно документално кино. Косаковски снима така, както това е правел Херц Франк, когато кадърът изразява още нещо освен изображението. Художествеността и символизмът имат по-голямо значение за режисьора от събитийната наситеност. Именно затова неговите истории, които на пръв поглед са простовати, увличат зрителите по цял свят.
Историята на възрастните брат и сестра Белови, които живеят край реката, е именно една от тях. От дълги години те живеят в един дом. През деня заедно окопават картофите, вечер се карат на масата. Той е пиян и за пореден път обещава да я съсече с брадвата "заради безцелното ѝ съществуване", а тя пък умее да се радва на живота без повод и цел, просто ей така. Жизнените им позиции са като два полюса, между които бавно лавира камерата с уважение и към двамата.
Преди година Рудницкая заснема филма "Школа за съблазняване", който трае час и половина. Той разказва как млади рускини решават да овладеят изкуството на съблазняване на мъже и посещават специализирани курсове, а след това навлизат в живота с тези знания. Алина заснема своите героини, техните успехи и падения в продължение на седем години, а старт на този дълъг проект дава пак нейния късометражен филм "Как да станеш кучка". След това в тясна стая на тренировки с инструктора същите тези героини поемат по трънливия път към щастието, като практикуват ту "предизвикателни" сексуални пози, ту технологията на измъкване на пари от мъже. Западните фестивали изпадат във възторг от такъв близък поглед на патриархално-архаичната система на ценности на руските жени.
Дебютният филм на знаменития киновед Любов Аркус става един от най-силните отечествени филми на XXI век. Всичко започва от меланхоличното стихотворение "Хора", написано от юноша с аутизъм, което се разпространява в мрежата и после е публикувано в списанието за кино "Сеанс". Аркус намира автора. Дълго време тя наблюдава как Антон, след смъртта на майка си, която почива от рак, живее в социални приюти, не получава адекватна помощи и поради тази причина изпада във все по-силна зависимост от чужди хора. Постепенно тя се сближава с момчето, става за него "втора майка" и разголва стигмата, с която живеят огромен брой хора с аутизъм.
"Антон е тук близо" се оказва филм откровение и авторско мнение, което променя реалността. Той става начало на благотворителна компания, а след това и на фонд. Тази лента сбъдва мечтата на легендарния Дзига Вертов някога камерата да промени света и градуса на човешките отношения.
Пионерът на кинематографа Дзига Вертов заснема един от главните филми в историята на киното и според британското издание Sight & Sound - най-добрия документален филм на всички времена. Нямата поредица от фрагменти от градския живот на обикновения човек в СССР, някои от които траят само секунди, показват всичките възможности на езика на киното - от ускорено снимане до снимате на отражение. Това "ново виждане" става манифест и практическо помагало за документалистите по цял свят.
"Човек с кинокамера" е бил озвучаван неведнъж. Най-добрите версии са на Майкъл Найман и групата The Cinematic Orchestra, която съвместява черно-белия кипеж на живота на екрана със съвременен джаз.
Филмът за летния отдих на руснаци с ниски доходи на тясна ивица на Черноморското крайбрежие шокира със своята откровеност, социалните портрети на героите и сцените със жестоко отношение към животни, докарани на плажа, за да се припечели от снимки с туристите. Зрители на германско-френския канал Arte дори са се канели да създадат обществено движение в защита на руските камили.
Расторгуев изповядва принципите на "реалното кино" – никакви инсценировки, качеството е вторично, никакви ограничения – и прави жесток филм, от който на мнозина им присяда. Лентата, която трае 90 минути, получава главната награда IDFA на най-големия световен фестивал за документално кино в Амстердам. Учителят на Расторгуев, Виталий Мански, пише: "Това е истински епос на руския бит, абсолютен връх на документалното кино. Ако Расторгуев беше заснел само тази лента, то това би било повече от достатъчно, за да се говори за него като за гений".
Още един шедьовър на Косаковски, който през 2011 г. открива Венецианския фестивал. Режисьорът за пореден път доказва, че поетичното документално кино невинаги е обречено да се харесва само от тесен кръг любители на седмото изкуство, но може конкурентно да съществува на големия екран и да бъде успешно.
Във филма "Да живеят антиподите!" той прокарва права линия през центъра на Земята, за да покаже колко дълбоки връзки има между хората и ландшафтите, които са разположени максимално далече едни от други. За целта той посещава Китай, Аржентина, Нова Зеландия, Испания, Сибир, Чили, Хаваите и Ботсвана.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си