Просто не можехме да започнем с никой друг. "Пушкин е нашето всичко", често казват руснаците. Той без съмнение е нашият основен поет. По време на сравнително краткия си живот от 37 години (често руските поети да умират млади), той създава лирични произведения във всички възможни жанрове, а също така пише драматични пиеси и романът в стихове "Евгений Онегин", който има уникална Онегинова строфа със строг вътрешен ред на ритми и рими. Трудно е да се намери тема, върху която Пушкин не би се спрял в поезията си: от любовта и приятелството, до свободата и лоялността към държавата и накрая до усещането за изкуство и живот и специалните чувства, които човек изпитва, докато остарява и животът му отива към своя край.
Лермонтов живее само 27 години и като Пушкин умира, ранен в дуел. Той си спечелва слава, както и официален позор, след като обвинява висшето общество в Санкт Петербург за смъртта на Пушкин ("За чест умря поетът!/Падна оклеветен от зла мълва"). За тази поема той е заточен в Кавказ. Лермонтов е най-известен със своя романтизъм, където поставя лиричния си характер срещу останалия свят. Той е запален и по образа на Демона, паднал ангел, който е сам срещу Вселената. Вдъхновен от Кавказ и неговите легенди, Лермонтов пише две блестящи дълги стихотворения: "Мцири" и "Демон". Освен това е автор на често поставяната драма "Маскарад", където героят изпада в безумна ревност и убива невинната си съпруга.
В историята на руската литература Некрасов е преди всичко уважаван редактор на основните литературни списания "Съвременник" и "Отечественни Записи" където публикува най-добрите творби от най-видните писатели на ерата, включително Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Иван Гончаров и Иван Тургенев. В поезията си Некрасов пръв издига "ниския" селски език и пръв повдига въпроса за страданията на крепостните селяни. Най-известната му творба е дълга епична поема "Кой в Русия живее добре?", където се опитва да дефинира и очертае всички проблеми на Русия и търси хора, които живеят щастливо в страната... Спойлер: такива не се намират.
Тютчев е дипломат и работи 20 години в Германия. Той е първият, който превежда Хайнрих Хайне на руски език. Поезията му е много разнообразна - от архаични оди и текстове за природата, които са близки до романтизма, където героят остава сам срещу Вселената и води диалог с небето и звездите. В последния период на поезията си Тютчев се насочва към патриотичната тема, размишлявайки върху Русия и нейния уникален път в историята. Той силно вярва в Русия и смята, че страната трябва да остане силна и да издържи на атаките. Тютчев формулира най-известното стихотворение за родината си:
Русия с ум не ще прозреш,
не ще я вместиш в обща мяра
Русия за да разбереш,
единствено е нужна вяра.
Блок е главната поетична звезда в началото на ХХ в., най-популярният поет от т.нар. Сребърна епоха на руската поезия и основен представител на символизма в поезията. Той хвали образа на красивата дама и вечната женственост. Това ефимерно създание е мистична сила, в която поетът е влюбен и то му дава вдъхновение. Стиховете на Блок са силно метафорични и имат много смислови слоеве, като не трябва да се четат и разбират буквално. Поетът е свидетел на Революцията през 1917 г. в Русия и я преживява драматично, създавайки известната си и мистична поема "Дванадесетте".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си