Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Истинско предизвикателство пред руските режисьори е да представят войната на големия екран от различна перспектива, като покажат истинската човешка трагедия, която тя носи.
Войната оставя дупка в човешките сърца – физическите травми и емоционалната болка са само върхът на айсберга. За да ги преодолеят, хората трябва да преживеят катарзис, докато гледат военните филми – да чуят виковете на мъртвите си братя и да излекуват ранените си души.
Събрахме списък на най-емблематичните военни филми, помогнали на хората да погледнат на Втората световна война от друг ъгъл – през очите на герои и предатели, бащи и синове.
Черно-белият шедьовър на Алексей Герман е сниман през 1971 г., но вижда бял свят едва 15 години по-късно – по една проста причина. Действието в този необикновен филм се развива през 1942 г., по време на нацистката окупация на СССР, и поставя акцент върху съветските войници, дезертирали доброволно на страната на врага.
Един от най-добрите съветски филми за Великата отечествена война докосва противоречива тема, която е табу. Това е нещо нечувано в онези времена на държавна цензура. Очаквано, веднага след като гледа филма "Проверка по пътищата", председателят на Държавния комитет по кинематография на СССР Алексей Романов прави така, че лентата да остане да отлежава чак до 1986 година. "Проверка по пътищата" е заклеймен като непатриотичен, а режисьорът му е обвинен, че не познава реалния живот на съветските партизани.
Драмата на Алексей Герман (базирана на романа на баща му "Операция "Честита нова година") разкрива съдбата на сержант Лазарев (в ролята се изявява Владимир Замански) – "предател", дезертирал при германците, но по-късно предал се на съветските партизани, за да изкупи вината си. Шефът на ротата Иван Локотков (в ролята – Ролан Биков) искрено иска да повярва на дезертьора и му възлага невъзможната задача да отвлече немски влак, натъпкан с храна, за да бъдат нахранени гладуващите съветски войници.
"Проверка по пътищата" поставя въпроса за човешките ценности и морални дилеми, като обрисува една различна картина на обикновените съветски войници. Той показва хора, които не са нито предатели, нито патриоти, в затрупаните със сняг гори, опустошени от войната. Те си остават човешки същества, способни на фатални грешки.
Тези емоционална драма на режисьора Григорий Чухрай е един доста нетрадиционен филм за войната. В него няма специални ефекти, епични сцени с тежки боеве или величествени ситуации. Този филм предлага една различна картина на войната, отдавайки предпочитание на човешките истории.
Дяволът е в детайла, а детайлите, които разкрива "Балада за войника", са крайно красноречиви. Пред зрителя се разкрива сърдитото лице на еднокрак войник, който се страхува да се върне при жена си; влакове, пълни с развеселени, но уморени войници; момиче, останало сирак заради войната. На пръв поглед злободневната човешка драма, която се разиграва през 1942 г., всъщност поставя дълбоки проблеми. Тя разкрива мащаба на трагедията много по-добре от големите военни филми. В тази лента няма щастлив край.
Главният герой – радист на име Альоша Скворцов, случайно обезврежда два германски танка. За награда го пускат в кратък отпуск. Альоша се запътва към родното си село – копнее да види майка си. По пътя младият войник среща най-различни хора и дори се влюбва, преди най-накрая да се прибере у дома само за няколко минути, за да прегърне майка си за последен път. "Време е да вървя", казва той. "Няма да те пусна", провиква се тя, може би усещайки, че синът ѝ няма да се върне никога.
"Балада за войника" получава положителна оценка от критици по цял свят и е удостоен с наградата на БАФТА за най-добър чуждестранен филм. Номиниран е и за Оскар за най-добър оригинален сценарий.
Дебютната лента на Андрей Тарковски е изпълнена с изтънчени елементи и нюанси. Тя е филм във филма, който съпоставя опустошителните моменти на войната и мирния живот преди нея.
Историята проследява живота на едно момче, загубило във войната своята майка, сестра си и баща си. В отчаяната си жажда да отмъсти, 12-годишният Иван (в ролята – Николай Бурляев, бъдещата звезда в "Андрей Рубльов") буквално се превръща в дете-воин, като доброволно се включва в партизанска група и рискува живота си в опасни разузнавателни мисии за съветската армия. Филмът е черно-бял и изобилства от зашеметяващи сънища и призрачни ретроспекции. Той показва една по-катастрофална страна на Втората световна война – през очите на едно дете. Сюрреалистичните сънища на Иван са като молитви без отговор – те се превръщат в единствения мост, който свързва момчето с далечното му, щастливо минало.
Шедьовърът на Тарковски печели "Златен лъв" на Филмовия фестивал във Венеция и наградата "Златни врати" на Международния филмов фестивал в Сан Франциско. "Иваново детство" успява да развълнува Ингмар Бергман и Кшищоф Кешловски, а великият френски философ Жан-Пол Сартр дори му посвещава едно от есетата си. Самият Тарковски обаче не харесва работата си и твърди, че "Иваново детство" му е скъп единствено, защото е "първата му независима творба".
Това е първият съветски документален филм, който изобличава смъртта, насилието и мъченията. "Обикновен фашизъм" е първата и най-изтъкната задълбочена хроника на ужасите и корените на фашизма. Това не е класическа история за доброто срещу злото.
Изтъкнатият режисьор Михаил Ром хвърля бомба, когато изобличава тоталитарната система на СССР и престъпленията на нацистка Германия по време на Втората световна война, като чертае паралели между двете смъртоносни лица на злото.
"Обикновен фашизъм" е разказан от Ром, а съсценаристи са Мая Туровская и Юрий Ханютин. За разлика от колегите си, които величаят героизма на СССР по време на войната, Ром избира да измести границите на човешкото отчаяние.
Лентата, изпълнена с разтърсващи кадри от нацистките архиви и личния архив на Хитлер, разкрива една тежка картина, изпълнена с насилие. Холокостът отнема живота на 6 милиона евреи и Ром използва всички визуални средства, с които може да борави – от музика до архивни кадри, за да проследи корените на тиранията и упадъка.
Епичният филм на Сергей Бондарчук се откроява не само с невероятните си художествени качества и визуален стил, но най-вече със своята плашеща автентичност.
Военен филм с главно "В", той има всички нужни елементи: кръв, пот, емоция и дори непристоен език (нечуван дотогава в съветското кино). Великото кино открива нови хоризонти. Базиран на едноименния роман на носителя на Нобелова награда за литература Михаил Шолохов, филмът на Бондарчук рисува сложната природа на хората и простотата на приятелството; горчивината на войната и силата на хумора и остроумието; неутолимата жажда за живот и страха от смъртта. Това е вероятно най-честният филм за Втората световна война, представена през очите на онези, които участват в нея.
Юли 1942 година. Изтощените руски войници водят ожесточени битки и понасят огромни загуби в покрайнините на Сталинград. Историята е посветена на обикновените войници, техните приятелства, любов към родината и цената на победата.
Сергей Бондарчук, който създава и филма "Война и мир", снима лентата в чест на 30-годишнината от победата над нацистите, а повечето актьори в него (сред които са и Юрий Никулин и самият Сергей Бондарчук) са бивши войници на фронта. Това придава на творбата автентичност, която още повече докосва сърцето.
Съветският съюз дава най-големи жертви в името на победата над нацистите. Победата има тежка цена. В нея умират най-малко 27 милиона души. Но между 1947 и 1964 година в СССР никой не говори за тази цена и последиците от Великата отечествена война. Милиони не доживяват да видят с очите си победата над нацизма. Те дори не осъзнават, че смъртта им е невероятен подвиг на издръжливост, кураж и воля. "Те се сражаваха за родината" помага на много хора да разберат по-добре мащаба на тази саможертва.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си