"Не съм чел Пастернак, но го осъждам": какво означава тази съветска фраза?

Борис Пастернак е един от най-видните руски писатели на всички времена. Но въпреки това и въпреки факта, че е международно признат и сега абсолютно обожаван в Русия, в съветските времена той е персона нон грата.

Как един уважаван поет се превръща в аутсайдер?

Борис Пастернак

ullstein bild/Getty Images

Борис Пастернак е най-познат като поет и символистичните му стихове се смятат за част от Сребърния век в руската литература – времето на най-плодовитите и талантливи руски поети.

Пастернак не напуска страната след болшевишката революция, както много други писатели и голяма част от семейството му. Той продължава да пише поезия – и съветската власт го забелязва. През 1920 и 1930-те години той е смятан за един от най-добрите съветски поети и е уважаван член на Съюза на съветските писатели. Дори Йосиф Сталин цени автора и таланта му – и вероятно именно заради личната молба на Пастернак към Сталин, няколко души са освободени от затвора.

По време на управлението на Сталин през късните 1930-те, съветската пропаганда изисква поезия, която да насърчава патриотичния дух, а не филосфски и "откъснати от реалността" текстове, каквито Пастернак пише. Така че от този момент творбите му спират да се публикуват и той се обръща към преводите и прозата.

Случаят "Доктор Живаго"

вляво: корица на първото издание от 1957 г .; вдясно: Пьотър Алексеевич Белов "Руско училище". Портрет на Борис Пастернак, лична колекция

Снимка 12/Getty Images; Feltrinelli

След като работи по него около 10 години, през 1955 г. Пастернак завършва един от най-добрите романи, писани на руски език – "Доктор Живаго". Формално това е книга за Гражданската война в Русия след революцията, но всъщност романът разказва за хората, любовта и смъртта, смисъла на живота и Вселената. А това е абсолютно неприемливо в съветски времена, тъй като романът не показва болшевиките в добра светлина, а вместо това разказва колко варварски действат те и колко животи разрушават.

Съвсем очаквано, публикуването на "Доктор Живаго" е забранено, а в медиите и властите се надига вълна на недоволство, в която участва и самият Никита Хрушчов. И това, което следва, буквално "убива" Пастернак като съветски автор.

Юра (Омар Шариф) и Лара (Джули Кристи), "Доктор Живаго", 1965 г

Дейвид Лийн/"Метро Голдуин Майер", 1965 г.

Пастернак успява да изпрати книгата си в западните страни и през 1957 г. "Доктор Живаго" е публикувана в Италия. По-късно ЦРУ разкрива документи, според които агенцията има участие в излизането на романа на бял свят. Той е още едно тяхно "оръжие" срещу Съветите.

През 1958 г. Пастернак получава Нобелова награда за литература. Съветските власти са изключително раздразнени от решението на Академията, виждайки го като политическа стъпка срещу СССР.

В СССР започва истински тормоз срещу Пастернак. Той е обявен за предател и е изключен от Съюза на писателите, което в тези времена означава, че работите му вече никога няма да се публикуват. Официалните съветски автори организират цяла кампания срещу него. Медиите пишат, че романът е клевета срещу революцията и съветската власт. Те дори цитират осъдителни писма, които твърдят, че някои пролетарии им изпращат.

Събрание на московски писатели

Е. Ряпасов/МАММ/МДФ/ТАСС

Но работата е там, че никой от тях няма шанса да прочете романа, защото той не е публикуван в СССР. Така че много от тези писма започват с думите "не съм чел Пастернак, но го осъждам", или "не съм чел този роман, но той е лош". Комитетът на партията, заводите и институтите имат срещи, на които колективно осъждат Пастернак. Някои дори предлагат да му се отнеме съветското гражданство. Накрая той публично отказва Нобеловата награда.

Този тормоз, който се превръща в истинска кампания, вреди на здравето на писателя и той умира през 1960 година. Романът е официално публикуван в СССР за първи път през 1988 година.

А знаете ли кои велики руски писатели повтарят учебната година и са бунтари в класната стая?

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.