Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Взимаме сабята в дясната ръка и я държим здраво. Сега ще ви покажа един трик", казва здрав, сивокос мъж, облечен в ленена риза с народни мотиви, докато поставя на масата бутилка с вода. С един лек замах острието на сабята прерязва пластмасовото гърло на бутилката, която остава неподвижна. Това зрелище събира цяла тълпа възхитени зрители.
Анатолий Крамаренко е потомствен казак. В съвременна Русия вече не съществува казачество във вида му отпреди Революцията, но потомците на тези казаци го чувстват като своя идентичност. "Аз съм казак, хорунжий, офицер, воин", казва той. "Моите деди и прадеди също са били казаци". Хорунжий е младши офицерски чин при казаците, който се присвоява от атамана (т.е. предводителя) на казашкото общество. В това общество членуват хора с военно минало, много от които днес се занимават с възраждането на традиционните умения на кубанските казаци.
Всички потомствени казаци днес, естествено, имат някаква професия, с която си изкарват хляба. Анатолий, например, е ковач. От над 40 години той превръща късовете метал в изящни рози, надеждни подкови и казашки саби.
До Революцията през 1917 г. казаците са най-голямото военно съсловие в Русия, което се състои от над 3 милиона души (2,5% от цялото население). Те произлизат от различни "бегълци" от властта, които се борят за свободен живот в покрайнините на империята. Руската държава се научава да използва тази сила в свой интерес и им предоставя значителни свободи в замяна на отговорността да охраняват руските граници от външни заплахи. Наричат ги по териториален признак: кубански (по р. Кубан в Краснодарския край), донски (по р. Дон, Ростовска Област), терски (по р. Терек в Кавказ), запорожски (отвъд прага на р. Днепър, съвременна Украйна), енисейски (по р. Енисей в Сибир). И макар че казаците да са съставени от напълно различни народи и да изповядват различна вяра (освен православни, много от тях са и мюсюлмани, и будисти), те си имат свои традиции, своя култура, свой говор ("балачка" от думата "балакать" т.е. бърборя), затова и социолозите смятат казачеството за етническо съсловие или подетнос.
Казаците се отнасят по различен начин към идването на болшевиките на власт. Много висши военни преминават на страната на Бялото движение, но има и доста, които приемат идеите на болшевиките за социално равенство и тръгват след тях.
Въпреки това, в ранните години на новата държава казаците, най-вече заможните сред тях, стават жертва на репресии: отнемат им имуществото, семействата им са преселени в други райони – тече т. нар. процес на "разказачване" по аналогия на "разкулачването".
Заради това чак до разпадането на СССР сред казаците не е прието да говорят за своя произход. Днес казаци се наричат около 70 000 души, по данни от преброяването през 2010 г., като най-голям е броят им в Краснодарския край, Волгоградска и Ростовска област.
Много от съвременните казашки движения се занимават с правоохранителни дейности. Те сключват договори за охрана на предприятия, помагат на полицаите при патрулирането на улици и летища. Други техни организации са фокусирани върху възстановяването на казашката култура.
Казаците от малки се обучават да яздят ("без кон казакът е сирак", гласи народна поговорка), джигитовка (акробатична езда), боравене с хладно оръжие, фланкировка (въртене и боравене със сабя).
Много ги бива и в пеенето и танците.
Днес в Кубан децата и възрастните могат да се приобщят към културата на своите предци и чрез традиционното ръкоделие.
"Когато започнахме да преподаваме народно изкуство, буквално разпитвахме бабите как са били нещата по тяхно време", разказва Татяна Асанова, преподавател в школата за традиционни занаяти и изкуство в Кубан.
Татяна има академично художествено образование, а по-рано е преподавала в школа за изкуства, но веднъж гледала репортаж от съседна Адигея за ръчно направени предмети от царевица и това народно изкуство ѝ станало много интересно. Занимава се с него от 2007 годиина. "В крайна сметка се увлякох", признава тя. "Тук има мъдрост, знания, които те обогатяват вътрешно".
Татяна обучава децата как да плетат от кукурузени листа или т. нар. "талаш" (на "балачка" тази дума означава "риза" от кукуруз). Особено много се търсят чантите за пазар: издържат килограми покупки, служат ти вярно в продължение на десетки години и са напълно екологични.
В училището обучават учениците и на традиционна бродерия и създаване на народни носии. Много важен детайл е поясът, особено възлите в края му. "Завързвайки възела, влагаме в него своите мисли и желания, не бива да се развързват чужди възли", казва Татяна. "Има една история за една жена, която по време на войната изтъкала на мъжа си пояс с хиляди възли, в които "завързала" желание той да се върне. И той после разказвал, че имало случаи, в които се завъртал да си оправи пояса и покрай него прелетявал куршум. А в края на войната той попаднал в плен и го повели на разстрел, но немецът, като видял пояса, пощадил само него".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си