Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
По правило съветският човек не разполага със скътани пари. Вероятно на това се дължи и фактът, че при съвременната пазарна икономика има огромен брой финансово неграмотни хора – те не са можели да боравят с парите, които никога не са имали. Така че ако хората са получавали заплати или премия, вероятността още същия ден да я пропият или да я профукат едва ли не напълно е била голяма... Веднъж се живее. (Останалата част отивала за връщане на дългове).
Идват почивни дни – това е просто свят повод да се пийне. Петък вечер в СССР е най-гуляйджийското време, когато пред павилиона за бира се извива най-дългата опашка. С чувството за изпълнен дълг човек може да пийне, без да му тежи на съвестта, но освен това и без да се тревожи за махмурлука – та утре е почивен ден!
Изненадващо, нали? Срядата и досега се нарича "малък петък", тоест можеш да "репетираш" за петъчния празник и да си повдигнеш настроението, което спада от осъзнаването, че има още цели два дни да се работи! Между другото, повод да се пийне може да се намери не само през всеки ден от седмицата, но и от годината. Издават се дори цели хумористични сборници "365 повода да пийнеш", в които се посочват "специални" случаи за всеки ден – независимо дали това ще бъде денят на счетоводителя или пък превземането на Бастилията.
"Имах труден ден" – коя съветска съпруга не е чувала тази фраза! По същество тя означава "не ме занимавай". В СССР хората имат оскъден избор на развлечения след работа или пък не им достигат средства. Затова за мнозина "да разпуснат" след трудовия ден, в завода например, има само един начин – чашката. И мнозина дори се отнасят към това с разбиране.
Смятало се е за неприлично човек да пие сам и дори хората, които здравата са употребявали, понякога са казвали: "Ей, аз да не съм алкохолик, че да пия сам!" Ама ако си срещнал приятел, а още повече ако това е случайно, а още повече ако отдавна не сте се виждали… ето ти още един свят повод. Нещо повече, хората, които отказват да пият с приятел, та било то и по уважителна причина, могат да ги засрамят. "Ама ти не ме уважаваш, така ли?" е любимата фраза на съветските пияници, увековечена във филма на Леонид Гайдай "Диамантената ръка".
"Да спретнем за трима" е фраза, която съдържа в себе си редица културно-исторически кодове. Първо, тя още веднъж потвърждава, че не става да пиеш сам. Второ, тя е препратка към антиалкохолната кампания на Никита Хрушчов през 1960-те. Преди това човек е можел в кафене или ресторант културно и бюджетно да изпие 100 грама водка и да замези със сандвич. След реформите обаче в заведенията за обществено хранене спират да продават силни алкохолни напитки. Вече се налага да се купува цяла бутилка, която, разбира се, сам човек не е възможно да изпие. Затова се търсят двама "другари по бутилка", понякога дори сред случайно срещнатите хора. Бутилката струва 2 рубли и 87 копейки, така че сметката излиза по една рубла, а за рестото си купуват непретенциозно мезе (например топено сирене). И хората изпиват бутилката на пейката в обществените градинки или направо пред магазина. (Този навик е останал у мнозина и досега, въпреки всичките забрани на властите да се пие на обществени места).
"И веднага пийна" – тази фраза от експерта по пиенето в електричките на писателя Венедикт Ерофеев е станала истински мем. Неговото постмодернистко произведение "Москва-Петушки" е истинска одисея за героя, който пътува към любимата съпруга и пие с различни случайни спътници. Електричката е удобен начин да пийнеш – след работа, топло е, а другари по чашка с лопата да ринеш. Като цяло бутилка водка може "да замине" още преди влакът да потегли.
На работното място съветските хора могат да започнат да пият за здравето на колега още от сутринта. Началството си затваря очите за това, защото в СССР по същество друг тиймбилдинг не е имало. Често се събират пари за подарък за рождения ден на някого и виновникът за празника може като красив жест да ги похарчи за почерпката за колегите. Освен това има обичай човек да организира угощение по случай собствения си рожден ден или рождения ден на дете. А пък в семеен кръг да се пийне за роднина е свято дело. Рождените дни се празнуват по правило у дома, а не в кафенета или ресторанти, защото, ако нещо се случи, можеш просто да прилегнеш на дивана да си починеш. Като цяло помените много приличат на рождените дни. Хората пак се събират на маса, пият и замезват, но не вдигат наздравици. Към края на вечерта може и да се развеселят, след като са си спомнили забавни истории с починалия.
Още една причина да организираш гуляй е покупката на нещо ново, особено на нещо скъпо: апартамент или кола. Човек трябва да се похвали и някак си да сподели щастието си с другите (и някак си да се оправдае, че е имал достатъчно пари за такава покупка, та на другите да не им е обидно). Освен това такова "поливане" се възприема като добър знак – символ, че дълго ще служи и че ще направи щастлив новоизпечения стопанин.
Трудно е да се измисли по-добър повод да се пие от официалните държавни празници. В Деня на защитника на Отечеството трябва да се пие за здравето на служилите мъже, а на 8 март – за милите дами. А най-любимият повод да се пие е нова година – за казуса на пиенето по повод на този празник е заснет съветският филм "Иронията на съдбата". И досега той е една от най-любимите киноленти на руснаците.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си