Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Портрет на Ф.М. Достоевски. Художник Константин Алексеевич Василиев (1942-1976). 1974 г., репродукция
Юрий Простяков/SputnikРоманите на Достоевски балансират реалността и предефинират живота. Вземете който и да е от тях на изоставен остров и не се тревожете, ще имате достатъчно храна за размисъл за години наред (или поне докато успеете да останете живи!). С дълбочина и проницателност, сравними с тези на Уилям Шекспир и Зигмунд Фройд, Достоевски достига до най-мрачните кътчета на моралния упадък, бедност и човешкия провал. А когато става дума за изобразяване на руския ад, той няма равен. Той е безмилостен изобличител на покварата, незрялостта и лицемерието.
Главният герой в "Престъпление и наказание" е нов тип човек, завладян от нихилистични идеи. Родион Разколников е морално раздвоен млад човек, който си позволява да пролее "кръв по съвест". "Трепереща твар ли съм или имам право…", безцеремонно се пита той, опитвайки се да разбере дали е въшка "като всички останали, или човек"? 23-годишният младеж убива старата лихварка с брадва заради морален експеримент, а престъплението му се оказва по-лошо от най-ужасяващите му кошмари.
Достоевски никога не се опитва да задоволи масите. Той разширява границите на жанра, човешките очаквания и амбиции. "Престъпление и наказание" е най-добрият му криминален роман с дълбок психологизъм. От самото начало знаем кой кого убива, къде, кога, защо – и дори как. И все пак остава въпрос за един милион, а именно какви са екзистенциалните последствия от престъплението и как се живее с всичко това. Достоевски е убеден, че е невъзможно да се покаеш, без да минеш по пътя на изкушението и трудностите, вървейки срещу моралните абсолюти. Човекът, според Достоевски, не е същество, надарено с разум и логика, а същество, което умишлено стига до крайности.
Никой не владее изкуството да задава въпроси за доброто и злото по-добре от Достоевски. Но именно тези "проклети въпроси" разчупват ледовете. "Що е ад?" Разсъждавам така: "Страданието, че вече не можеш да обичаш", пише Достоевски в "Братя Карамазови", последният му роман със сюжет, разказващ историята на едно убийство. Това е едно произведение за вярата, свободата и семейството.
Достоевски внимателно разглежда душата на всеки герой, било то ужасния Фьодор Карамазов или емоционално нестабилния Митя Карамазов, като обрисува доста мрачен портрет на руската душевност. Защо героите на Достоевски преминават през нови метафизични трансформации само при екстремни условия, между живота и смъртта, в едно падение по вертикалата на морала? Може би защото само в този важен момент те най-накрая и за първи път поглеждат на себе си откровено... ала само за да изкрещят в отчаяние.
Писателят-новатор има наистина "детективски" ум и използва "базовите инстинкти" на героите си, както и техните слабости, за да обясни метафизичната природа на света. В "Братя Карамазови", красиво написан роман с невероятен сюжет, Достоевски разглежда етичните лица на едно зле функциониращо руско семейство. Франц Кафка, фен на "Братя Карамазови", нарича Достоевски "кръвен роднина" и не случайно. Въпреки че са 100-процентови руснаци, героите на Достоевски са универсални в своите тревоги, лошотия и мизерия, като преминават през емоционален ад в безспирното си търсене на морална свобода и вяра. Много жалко, че Достоевски умира, оставяйки само първата (и по-малка) част от "Братя Карамазови".
В романите на Достоевски има много драматизъм, а небесата готвят неизбежни бури. Така че не очаквайте щастлив край по холивудски. Достоевски е най-запленен от най-уязвимата част от обществото. Той дава гласа на бедните, болните и аутсайдерите. В "Идиот" писателят изследва любовта и съжалението, гордостта и подлостта, щедростта и милостта. "Състраданието (...) е най-важният и може би единственият закон на битието на цялото човечество", пише Достоевски в романа си.
Княз Лев Николаевич Мишкин – главният герой, е мъж без бъдеще, епилептик и добряк, който е твърде мил и абсурдно инфантилен, което прави оцеляването му в Руската империя доста трудно. Както младата газела е плячка за хищните, така и княз Мишкин е "Идиот" обречен в свят, който принадлежи на смелчаци като Парфьон Рогожин.
Както самият Достоевски отбелязва, за създаването на княз Мишкин, той се вдъхновява от Христос и Дон Кихот. Достоевски определено знае как да избира идолите си. В образа на княз Мишкин има и някои автобиографични моменти, а самият Мишкин е всъщност един от най-обичаните герои на писателя, който дори "наследява" неговата епилепсия. Освен това, когато Лев Николаевич започва разговор за смъртната присъда в Европа и Русия, той през цялото време описва чувствата на човек, изпратен на екзекуция. Това е нещо, което Достоевски наистина изживява!
През 1849 г. писателят е арестуван за участието си в Петрашевския кръг, руска група радикални интелектуалци от Санкт Петербург, които критикуват социалната и политическата система на Руската империя, като обсъждат как тя може да се промени. През 1850 г. 28-годишният Достоевски (който към този момент вече има два публикувани романа – "Бедни хора" и "Двойник") е осъден на смърт заедно с още 20 членове на движението. По странно стечение на обстоятелсвата присъдата е отменена в последния момент. Облекчаването на наказанието е огромен шок и се превръща в спомен за цял живот, който Достоевски никога няма да забрави.
В "Бесове" - един невероятен роман за дяволското изкушение за обновяване на света, за демоничното обсебване от силите на злото и разрухата – Достоевски предвижда разпросранението на нихилизма, хаоса и омразата. Писателят, който прекарва 4 години тежък труд в сибирски затвор, всъщност е вярващ и в някаква степен дори ясновидец. "Всеки член на обществото следи останалите и е длъжен да съобщава нагоре. Всеки принадлежи на всички, а всички — на всекиго. Всички са роби и в робството си са равни. Клевети и убийства са допустими, но само в краен случай, главното е равенството", предсказва Достоевски в Бесове. "Необходимо е само необходимото — това ще е занапред девизът на земното кълбо. (...)Робите трябва да имат управници. Безпрекословно послушание, пълно безличие", пише той.
Достоевски е дълбоко религиозен православен християнин, който в творбите си споменава Господ толкова често, колкото други писатели говорят за времето. "Вече имам нужда от Бог, защото това е единственото същество, което може да бъде обичано завинаги", казва Достоевски в "Бесове". Образът на "очарователен демон" е създаден от Достоевски с неподражаем артистизъм. Николай Ставрогин има изключителен ум и болна душа. Той е антигерой, човек с хиляди лица, психопат, манипулатор и женкар. Руският философ Николай Бердяев смята Ставрогин за "най-мистериозния" измислен герой в световната литература.
През 1863 г. Достоевски пише тази книга, която се оказва първия екзистенциален роман. В "Записки от подземието" разказвачът задава своя поразително нервен тон още в началния абзац. "Аз съм болен човек... Аз съм зъл човек. Аз съм неприятен човек." Водещият руски филолог на ХХ в. Михаил Бахтин нарича този маниер на дискурса на Достоевски "слово с вратичка". Това е литературна кукла матрьошка, съдържаща слоеве и слоеве конотации и значения.
Това е изповедта на един бивш чиновник от Санкт Петербург и философска история за същността на човешкия живот; трагична история за природата на нашите желания и драма за болната връзка между разума и бездействието. "Подземният човек", лишен от име или фамилия, спори със своите въображаеми и реални опоненти и разсъждава върху причините за човешките действия, прогреса и цивилизацията. Параноичен, патологичен, жалък, беден, той е самотник, който най-много се страхува да не бъде открит. След като прочита "Записки от подземието", авторът на "Бог е мъртъв" - Фридрих Ницше, признава, че Достоевски е "единственият психолог, от когото имам какво да уча".
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си