Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
За САЩ това е първата церемония по връчване на "Оскар" в разгара на Втората световна война, когато страната вече е пряко въвлечена в нея. Годината е 1943 г., нощен клуб Cocoanut Grove в хотел Ambassador в Лос Анджелис. Участниците не носят сака, вечерни рокли, бижута и диаманти - всичко е неформално, някои от актьорите дори носят военна униформа. А известните статуетки са изработени от гипс. Почти всички номинирани филми са свързани с войната, а за титлата "Най-добър документален филм" са номинирани рекордните 25 филма. Наградата в тази категория е поделена между четири номинации. Сред тях е и съветският филм "Разгромът на германските войски край Москва" (в американско разпространение - "Москва отвръща на удара" или Moscow Strikes Back).
"Церемонията по връчването на наградите не отне много време, тя беше по-скоро въведение към основните награди. Но това беше наистина историческо събитие, защото това беше първият "Оскар", спечелен от Русия", спомня си актьорът Том О'Нийл, участник в 15-ата церемония.
Въпреки това, както казват историците, филмът за отбраната на Москва не е имал никакъв шанс да не получи този "Оскар". Причините за това са ясни политически изчисления.
След като Германия започва първите си набези срещу Съветския съюз, армията на Вермахта се надява на бързо превземане на европейската част на страната. Въпреки че не се стига до бърза победа, германците продължават да напредват бързо към Москва.
"През нощта на 23 юли 1941 г. нацистите извършиха първата си въздушна атака срещу Москва. Тази нощ армада от 220 бомбардировача достигна столицата. <...> На "Арбат" заснехме ужасна гледка. Бомба с тегло половин тон, проби покрива на театър "Вахтангов" и избухна в зрителната зала. Същата вечер петима служители са били на работа в театъра и всички те са убити. Сутринта заснех първите си военни кадри - следи от първата бомбардировка на столицата", спомня си фронтовият оператор Михаил Поселски.
Месец след инвазията Москва е под обстрел. Според историците през четирите месеца на войната, до октомври, съветската армия губи 1 милион души. Германците са толкова уверени в предстоящото падане на Москва, че идват с парадни униформи. На 15 октомври войските им са само на 100 км от столицата. Настроението на съветския народ е паническо. Москва се готви да се предаде. До средата на октомври, както по-късно става известно от разсекретени документи, са избягали близо 800 висши служители, включително и тези от партийния апарат.
Това, което спира паниката, е решението на Йосиф Сталин да остане в Москва и да се подготви за защита на града. За да даде гласност на това, столицата решава, въпреки обстрела, да проведе традиционния парад на Червения площад по случай поредната годишнина от Октомврийската революция. Рискованото решение е обяснено с необходимостта от повишаване на морала. Снимки от парада на 7 ноември 1941 г., от който войниците и офицерите маршируват директно към фронта, са включени в бъдещия филм.
Няколко дни след парада Сталин спешно извиква ръководителя на Комитета по кинематография Иван Болшаков: "След няколко дни нашата армия тръгва към Москва в настъпление. Ще нанесем на германците удар с огромна сила. Мисля, че те не могат да издържат и ще се търкалят назад... Необходимо е да се заснеме всичко това на филм и да се направи добър филм", цитира тогава думите на Сталин Болшаков. Така Сталин на практика става продуцент на този филм.
В този момент в обсадената Москва не остават много режисьори: Централното студио за кинохроника вече е евакуирано на хиляда километра от Москва. Остава само малка група, която заснема киножурнала "В защита на родна Москва".
Те започват да снимат веднага, следвайки доста условен план, но с ясна цел - да покажат мощта на съветската армия и да разбият мита за непобедимостта на нацистите.
Работят при трудни условия. Мразовитото време настъпва близо до Москва. Операторът Теодор Бунимович си спомня: "Преди всяко снимане трябваше да затопляме аппарата под шубите си, докато лежим в снега. Презареждането на камерата беше истинско мъчение. Скованите ръце отказваха да работят.
Група от 30 души заснемат битките, които се провеждат на територия от близо 1000 км, и всички трябва да бъдат разположени на фронтовата линия, за да не пропуснат важни събития.
"Късно през нощта те се връщаха в студиото, донасяха хиляди метри безценни кадри, подготвяха оборудването и филма за следващия ден, преглеждаха кадрите на екрана и след като подремваха един час, на разсъмване отново заминаваха на фронтовата линия", спомня си сърежисьорът Иля Копалин. Понякога някоя кола връща от фронта тялото на загинал другар и разбитото му оборудване.
Предвид краткия срок, те монтират денонощно в студените монтажни помещения. Не отиват в убежищата дори по време на въздушната тревога. В края на декември 1941 г., месец и половина по-късно, работата е свършена и започва озвучаването.
"Най-отговорният вълнуващ запис беше Петата симфония на Чайковски. Лека руска мелодия, гневен протест, ридаещи акорди. А на екрана се виждат опожарени градове, бесилки, трупове, а по цялото протежение на нацисткото отстъпление - следи от насилие и варварство. Слушахме музиката, гледахме екрана и плакахме. Оркестрантите плачеха, докато се мъчеха да свирят с измръзнали ръце", разказва Копалин.
"Разгромът на германските войски при Москва" излиза по кината на 18 февруари 1942 година. Веднага са отпечатани 800 копия, за да бъдат изпратени в цялата страна, включително за показване в армейските части, както и в САЩ, Англия, Иран и Турция.
Същата година филмът печели наградата на Националния съвет за рецензии, а през 1943 г. получава "Оскар" за "ярка демонстрация на героизма на руската армия и руския народ при защитата на Москва и за заснемането на филма при изключително трудни и опасни условия".
Наградата "Оскар" обаче не е само признание за създателите на филма. Това е политически ход, казва киноисторикът Сергей Каптерев, който преглежда американските архиви във връзка с историята на филма. "И за САЩ, и за Великобритания е важно да убедят данъкоплатците в необходимостта да помогнат на Съветския съюз в рамките на приетия през март 1941 г. Закон за заем и наем, да ги убедят, че СССР вече е жертва на агресията на Хитлер и важен съюзник", отбелязва Каптерев.
Позиционирането на СССР като "комунистическа заплаха" усложнява нещата. Освен това всички си спомнят, че в началото на войната Съветският съюз е съюзник на хитлеристка Германия и е подписал пакт за ненападение с нея (пакта Молотов-Рибентроп). А след като Германия напада Полша, следва подписването на втория договор - той предполага разделянето на Полша между СССР и Германия. Накратко, по време на формирането на антихитлеристката коалиция този филм трябва да върне "човешкото лице" на Съветския съюз в очите на Запада. И за да се гарантира успехът му в САЩ, той трябва да бъде адаптиран за американската публика.
Американската версия е направена по-динамична, с 14 минути по-кратка от оригиналната, като са премахнати задължителните за съветския зрител идеологически вмъквания. Филмът е преработен и разказът е изцяло променен - по него работят журналистът Елиът Пол и сценаристът, член на Комунистическата партия на САЩ, Алберт Малц. Филмът е озвучен от Едуард Джей Робинсън, който е известен с ролите си на кръвожаден гангстер, а също така има репутацията на актьор, който се занимава със сериозни военнополитически въпроси. Портретът на Робинсън дори е изобразен на плаката. Така се ражда американската версия на филма - "Москва отвръща на удара". Филмът е широко разпространен в САЩ и Великобритания и печели "Оскар".
Лентата има огромен успех: гледат я 16 милиона души в САЩ и Англия. Вестник "Ню Йорк Таймс" пише: "Получихме филм, който кара юмруците да се свиват, а сърцата да се изпълват с гняв, филм, който изгаря като шамар в лицето. За мнозина това са най-шокиращите кадри на изтезания и мъртъвци, които никога досега не са били включвани в документални филми.
Само няколко дни след премиерата му в САЩ (за първи път е показан през август 1942 г.) е подписан вторият протокол за заем и наем. И въпреки че филмът печели "Оскар" през 1943 г., притежанието на статуетката привлича още по-голямо внимание към необходимостта от обединение със Съветския съюз срещу Германия.
Според Валерий Фомин именно с този филм операторите започват да документират военни престъпления, които по-късно са представени на Нюрнбергския процес като доказателство за вина. 252 оператори снимат войната в продължение на 1418 дни. Всеки пети е бил убит, а всеки втори е бил ранен или контузен от куршум.
Въпреки това фактът, че филмът печели "Оскар", впоследствие е заличен от съветската история за няколко десетилетия, а в САЩ режисьорите, участвали в създаването на американската версия, са обвинени в сътрудничество с враждебна страна. Това е времето на Студената война.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си