Защо трябва да прочетете романа на Евгений Водолазкин "Бризбейн"

"Там където свършат думите, започва музиката". Афоризмът, който се е приписвал на много известни хора (но най-вероятно е на Хайнрих Хайне), напълно отговаря на идеята на романа "Бризбейн". Негов автор е един от най-популярните руски автори, който спечели известност на Запад с няколко от по-ранните си произведения, преведени на много езици.

Романът на Евгений Водолазкин е важно събитие в Русия

Евгений Водолазкин е филолог и специалист по Средновековието. Той е ученик на съветския академик Дмитрий Лихачов. След дълги години на изследване на руското Средновековие, най-вече на средновековната литература и хроники, Водолазкин прави впечатляващ дебют на руската литературна сцена с романа си "Лавър". Това е история за средновековен юродив, дал на автора прякора "руския Умберто Еко".

В "Соловьов и Ларионов" студент прави историческо изследване за офицер от Бялата армия по време на руската гражданска война – генерал Ларионов. Соловьов заминава за Крим, за да присъства на конференция, посветена на живота на Ларионов, и по странен, но интересен начин техните съдби се преплитат...

Друга брилянтна творба, "Авиатор", е постмодернистична история за съветски затворник от ГУЛАГ, който експериментално е замразен и след това върнат към живот през 90-те години на миналия век. Как той ще се справя с новите реалности в родния си град, където за него всичко е необичайно, дори и миризмите.

Сърцераздирателен сюжет

Главният герой в "Бризбейн", Глеб Яновски, е известен виртуозен музикант и китарист. Когато е в разцвета на силите и на върха кариерата си, той губи способността си да свири заради болестта на Паркинсон. Той разбира, че скоро вече няма да може да свири, и се опитва да започне живота си и да спаси паметта, която скоро може да изчезне.

Скъпи спомени от Съветска Украйна и баба му, от детството в Киев, младостта му и ученето в Ленинград, живота в общежитието, срещата с първата любов и накрая загубата на чувството за голяма родина след разпадането на Съветския съюз... Когато се ​​озовава в Германия, Глеб преразглежда много ярки сцени от живота си. Изглежда, е бил навсякъде, е, може би единствено не е и в австралийския Бризбейн, където някога е мечтал да отиде.

"Романът със сигурност не е свързан по никакъв начин с град Бризбейн, – казва Евгений Водолазкин. – Бризбейн е символ на пребиваването ти на другия край на света, на целта на мечтите, на усилията, които разбира се са непостижими".

Глеб е на средна възраст и трябва да признае, че цялото му предишно е отминало, а сега как да се научи да живее по-нататък и да намира нов смисъл в живота си …

Философско виждане за времето и смисъла на живота

В определен смисъл всеки роман на Водолазкин е за времето. "Бризбейн" показва, че времето като такова в действителност не съществува, но съществува текущият момент, който трябва да се изживее пълноценно. А сега какво може да намери виртуозният китарист? Преди Глеб не е имал деца, но неочаквано среща удивително талантливата 13-годишна Вера. Тя е пианистка... и е диагностицирана с рак.

Потопени дълбоко в музиката, двамата започват да създават заедно музика. Те силно се сближават заради болестите си и виждат в музиката убежище от техния приближаващ край. Планират заедно да изнесат заключителен концерт…

Критиците се възхищават от романа и го наричат най-музикалната книга в руската литература. Магията на таланта на Водолазкин действа на равнището на идеите и сюжета... и на равнището на думите и звуците. Водолазкин свири и на руски, и на украински език, които не са се изгубили в превода.

Преведено на английски от всепризнатата преводачка Мариан Шварц

"Венерини коси" на Михаил Шишкин, "Жажда" на Андрей Геласимов, 2017 и "Човекът, който не можеше да умре" на Олга Славникова са само малка част от дългия списък с модерни руски книги, които Мариан Шварц поднесе на английските читатели. Тя е превела фундаментални класически произведения като "Анна Каренина" на Лев Толстой, "Обломов" на Иван Гончаров, "Бялата гвардия" на Михаил Булгаков и много други. Шварц е отличена с множество награди, сред които и Heldt за 2011 г. и наградата за руски преводи за 2014 година.

Мариан Шварц превежда руска литература от близо 40 години и в актива си има над 70 книги и почти всичките по нейна инициатива. Шварц работи като преводач на Нина Берберова, писателка емигрантка и авторка на разкази, която е родена в Санкт Петербург през 1901 година. Партньорството им продължава от 1981 г. до смъртта на Берберова през 1993 година.

"Винаги съм смятала, че това сътрудничество за мен е завинаги", каза през 2014-а Шварц в интервю заRussia Beyond. През 2021 г. "Последният и първият" на Нина Берберова излиза в превод на английски и разбира се той е на Мариан Шварц.

Според Мариан неотдавнашните събития изкарват на преден план изключително нюансираната картина на "Бризбейн" на сложните отношения, между украинския и руския народ, а тези отношения не са много понятни на Запад.

"Този ​​роман, който привидно е за музика, изследва задълбочено ролята на украинския и руския език в живота на хората и чрез езика показва вътрешната връзка между тези братски култури".

Уважаеми читатели,

Нашият сайт и страниците ни в социалните медии могат да бъдат ограничени или забранени поради обстановката в момента. За да продължавате да четете актуалното ни съдържание, просто направете следното:

• Абонирайте се за канала ни в Telegram
• Абонирайте се за седмичния ни бюлетин
• Активирайте пуш-уведомленията на сайта ни
• Инсталирайте VPN услуга на компютъра и/или на телефона си, за да получите достъп до нашия сайт, дори и той да е блокиран в страната ви

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.