Майсторът на натюрморта и академик от Императорската художествена академия Хруцкий не отстъпва от художествените традиции на старите европейски майстори и в типичната си техника и стил е максимално близък до холандския натюрморт от XVII век.
Самият художник нарича картината си "Неканен гост", а целият ѝ смисъл се крие в малките детайли – много оскъдна и срамежливо прикрита закуска от къшей черен хляб. Изображението е в силен дисонанс с темата за аристократичния образ, който юношата си гради с голямо упорство.
На пировете в чест на сватби и съединяването на два болярски рода – изключително важно събитие за староруския елит – на гостите се поднася сготвен лебед, символ на плодородието и традиционно угощение на болярските сватби.
В период на творческо търсене авангардистът Малевич се пробва във френския стил "клуазоне", в който големи цветни петна се ограждат с дръзки черни линии.
Серебрякова, една от малкото жени в руската живопис, рисува трогателни портрети на своите деца, на един от които е запечатана семейната закуска. Художничката е от творчески род на бохеми и в дома ѝ е съхранен европейският режим на хранене – сутрин се сервира лека закуска, а на обяд – втора, по-питателна.
Като страстен рибар Коровин нееднократно се обръща към темата на "рибния натюрморт" в любимия му импресионистичен маниер. Това платно се отнася към т.нар. нощни натюрморти на Коровин.
С идването на болшевиките завършват и годините на търговците. Кустодиев е нарисувал разкошна, пищна дама, заобиколена от самовар, красиви прибори и вкусна храна – като Русия, образа на Русия, останала само в спомените. В онези години бедстващият и обездвижен от тежка болест художник, описва пълната противоположност на онова, което така възхитително изобразява на платното: "Живеем тук дребно, студено и гладно, всички наоколо говорят само за хляба".
"През лятото много гладувахме – чувстваш се като скот и мислиш само за ядене", пише художникът през ноември 1918 г., почти в периода, в който създава този натюрморт, отразяващ толкова добре обикновената храна на хората в началото на съветския период – сушена херинга, парче стар хляб и няколко картофа.
През 1930 г. в натюрморта се завръща живописният илюзионизъм. По онова време, докато заради масов глад в Украйна, Кубан, Поволжието и Казахстан умират милиони, официозният натюрморт изобразява истинска продуктова "утопия": житни класове от тесто, всякакви печива, поразяващи въображението – и за мнозина съществуващи само в него.
Аскетичните натюрморти на Щеренберг са далеч по-близки до реалността. Тази крехка пастичка, сервирана в несъразмерно голяма чиния, е абсолютен разкош в годините след революцията.
Писателят Алексей Толстой гостува в селския дом на Кончаловски, който го изобразява на щедро подредена руска маса: сочна шунка, нарязана на тънко червена риба, печени яребици, хрупкави краставички, алени домати, ярко-жълт сочен лимон и различни напитки. Отлично пиршество – никой не би отказал да похапне така.
Друг пример за соцреалистическия натюрморт – "Съветски консерви". Всички тези солени и сладки консерви са истински рог на изобилието за съвременниците в края на 1930-те, но целта на хората, гледащи картината, да се внуши богатството и ситостта на великата страна.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си