Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Дори онези, които знаят отлично руски език, като отидат на служба в някой от храмовете на Руската православна църква (РПЦ), много неща не разбират. В продължение на хиляда години дори фрагментите от Евангелието там се четат на много красивия, но странно звучащ за съвременното руско ухо език. Той се нарича църковнославянски. Какъв е този език и защо РПЦ категорично отказва да се раздели с него?
В продължение на хиляда години църковнославянският език за православните славяни има същото значение, каквото и латинският за католиците. По същество той е наследник на староцърковнославянския, първия писмен славянски език, създаден през IX век от братята Константин (Кирил) и Методий и техните ученици (и създаден на основата на старобългарския диалект). Въпреки южнославянския си характер този език по онова време е бил разбираем и за западните и източните славяни. Въпреки това единната старобългарска традиция за писане на богослужебни текстове постепенно се размива, като се насища с елементи от онези славянски диалекти, които са били родни за преписвачите на книгите. В резултат на това през X-XI в. започват да се формират местни версии (изводи) на църковнославянския език (в различните исторически периоди в славянския свят те са около осем). Сегашната форма на църковнославянския език (наричана още новоцърковнославянски и синодален извод) е създадена през XVII в. чрез синтез на киевския и старомосковския извод.
Въпреки че съвременният църковнославянски език е по-близък до руския по някои системни особености от своя предшественик старобългарския, той е, преди всичко, друг южнославянски език по произход, при това изключително книжовен и силно свързан с религиозната сфера. Без специална подготовка (четене на богослужебна литература с руски превод и/или специален курс на обучение) за рускоговорящия човек е трудно да се ориентира свободно в църковнославянските текстове.
Както можете да предположите, само малка част от православните вярващи в Русия владеят църковнославянски език (за желаещите се предлагат безплатни езикови курсове в църквите). Въпреки това повечето от тези, които идват на служба, разбират нейния смисъл благодарение на постоянното повтаряне на текстовете (достатъчно е да се прочетат няколко пъти руските текстове на службата и смисълът на казаното се запомня). Освен това на църковнославянски се произнасят единствено текстовете на службите (издават се и книги), докато проповедите и изповедите се четат от свещениците на съвременен руски език.
Не може да се каже, че въпросът за преминаването към съвременен руски език в литургичните текстове не е бил повдиган в църковните среди. Инициаторите на решението на този проблем твърдят, че отхвърлянето на един неясен език ще направи РПЦ по-привлекателна за младото поколение и ще я направи по-популярна. Като аргумент за това се посочва опитът на католическата църква, която още през ХХ век изоставя латинския език и преминава към служба на националните езици.
"Дискусията за езика на богослужението в Русия вече има дълга история. В началото на ХХ век също се изказват различни мнения. Въпросът е бил разгледан на Поместния събор през 1917/1918 г., но революцията не позволява дебатът да бъде завършен", казва протойерей Николай Балашов, заместник-председател на Отдела за външноцърковни връзки на Московската патриаршия и член на Междусъборния съвет на Руската православна църква. През 2011 г. дори е проведено социологическо проучване, което показа, че руското общество е разделено приблизително наполовина по отношение на необходимостта от превод на службите на съвременен руски език.
Представители на църквата обаче твърдят, че РПЦ не смята да се отказва от тази непрекъсната хилядолетна традиция на църковните служби на църковнославянски език. РПЦ държи на това мнение, защото смята, че отричането на църковнославянския език има повече недостатъци, отколкото предимства. Зеленоградският епископ Савва (Тутунов) твърди, че "нашият народ е свикнал с определено богослужение на определен език. А преводът на съвременен руски език на богослуженията в храмовете в Русия ще послужи по-скоро като антимисионерски елемент, който по всяка вероятност ще отблъсне мнозина".
През хилядолетната практика езикът на богослужението сам по себе си е придобил сакрално значение, когато звуковият образ на една църковнославянска дума съдържа много повече от буквалния ѝ превод на съвременен руски език.
"При превод (на съвременен руски език) много богословски понятия, които са дефинирани и ясни на църковнославянски език, могат да са труднопреводими, богословското съдържание на даден текст може да се загуби при превода. Думата, която на един език се свързва с много ясни богословски понятия, преведена на друг език (например на руски език), ще загуби всички тези връзки. И това е сериозен проблем: ще обедним богословието и богослужението, ако не вземем предвид този аспект", обобщава епископът.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си