Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
"Надеждата е моят компас на Земята" се пее в най-известната песен на Анна Герман (1936-1982). Родена в съветска Централна Азия, тя живее в Полската народна република и се изявява в Италия, но става най-голямата и любима певица на СССР.
Анна Герман е родена в малкия узбекски град Ургенч близо до границата с Туркменистан. В онези години Сибир и съветската Централна Азия са домове за голям брой руски германци, които пристигат в Русия в средата на XVII в. по покана на императрица Екатерина Велика.
Родителите на Анна са потомци на германски и холандски менонити, а тя самата от детство говори древен диалект, наречен платдойч.
Баща ѝ е репресиран през 1937 г. по фалшив донос за шпионаж, чичо ѝ умира в лагерите ГУЛАГ и тя с майка си и баба си се местят първо в Киргизстан, след това в Казахстан и накрая в Сибир, в напразни опити да открият информация за своите роднини. В крайна сметка майка ѝ се омъжва за полски офицер, което позволява на семейството ѝ да се премести в Полша. Анна учи геология във Вроцлав и участва в художествената самодейност. Впоследствие хобито ѝ прераства в професия. В личния си живот обаче тя следва това, което за нея са ориенталски традиции - например винаги приготвя вечери за съпруга си Збигнев Тухолски.
"Според мен мястото на мъжа не е в кухнята", каза веднъж Анна в интервю за московска телевизия през 1976 година. "Той се прибира от работа и аз му нося различни ястия и мисля, че това е ориенталски обичай, защото бях родена в Централна Азия".
Анна Герман получава първото си признание като певица през 1963 г., като взема втора награда на Международния песенен фестивал в Сопот (аналог на Евровизия), а година по-късно - втора награда на Националния фестивал на полската песен в Ополе. Тогава тя прави първото си турне в Съветския съюз със своите полски песни, след което съветската звукозаписна компания "Мелодия" предлага да продуцира първия ѝ албум.
Въпреки популярността си обаче тя и семейството ѝ живеят много натясно и тя мечтае за собствена къща. През 1966 г. ѝ предлагат договор в Италия за три години и тя решава, че това е шанс да се измъкне от бедността. След това многократно казва, че не ѝ допадат опитите да я направят европейска поп звезда, която носи перуки и ярък грим и няма почивка между концертите. И това в крайна сметка води до ужасната трагедия.
През 1967 г. Анна участва в музикалния фестивал в Санремо и след това изнася концерти в няколко италиански града. Продуцентът обаче се опитва да спести пари от всичко. Шофьорът ѝ е неин придружител и по време на нощно шофиране той заспива зад волана. Колата им излита от пътя, Анна изхвърча на 20 метра от колата. Намерена е едва часове по-късно в купчина камъни с множество счупвания. Шофьорът е с леки наранявания.
Анна остава 20 дни в кома и шест месеца цялата е в гипс, като лежи неподвижно по гръб. "Бях в гипс от врата до петите. Със сълзи исках да го махнат", спомня си тя по-късно.
И когато най-накрая го свалят, тя още три години се учи наново да ходи и страда от главоболие до края на живота си. Въпреки това в интервю за московската телевизия си спомня за този дълъг период на възстановяване просто като за "свободно време".
"Дните бяха много дълги, както и нощите", спомня си тя. "На първо място, исках да отговоря на всички писма, които получих както от Италия, така и от Съветския съюз". По нейно собствено признание любовта на съветската публика ѝ помага да се върне на сцената.
Анна Герман изпява най-известните си песни след катастрофата. Най-талантливите съветски композитори пишат песни за нея. Една от първите такива мелодии е "Надежда" на Александра Пахмутова, която донася на Анна всенародно възхищение и популярност по телевизията. След това Анна записва още хитове като "А той ми харесва" и "Когато цъфтят градините" от Владимир Шаински и "Ехото на любовта" от Евгений Птичкин. Тя ги пее както соло, така и в дует с друг легендарен съветски изпълнител - Лев Лешченко.
По-късно на Анна ѝ предлагат договори в Европа и Америка, но тя предпочита да изнася концерти в Съветския съюз – дори излиза на сцената, когато е бременна в петия месец. Тя припомня, че тези концерти не са ѝ донесли много пари, но се е радвала на топлия душевен прием на публиката и на романсите, написани за нея.
Между другото на пръв поглед Анна Герман би изглеждала дребна, но всъщност ръстът ѝ е 1,85 метра. Единственото ѝ дете, нейният син Збигнев (роден през 1975 г.), израства гигант - сега той е висок 2,18 метра.
През 1980 г. на Анна ѝ призлява по време на концерт в Москва. Лекарите поставят страшна диагноза: рак на костите, саркома. Лечението е тежко, но тя продължава да изнася концерти, като се поява със слънчеви очила, така че никой да не може да види сълзите ѝ от болка. През последните си дни, когато вече не може да стане от леглото, Анна записва на касетофон "Псалмите на Давид". Умира през лятото на 1982 година.
Улица в родния ѝ град Ургенч вече носи нейното име, както и градина в Москва. Нейният съпруг, синът им и майка ѝ присъстват на откриването на градината в руската столица през 2003 година.
Песните, които тя изпява през 70-те години на миналия век, и днес в Русия са популярни. "Колко години минаха, откакто тя почина, а споменът за нея е жив в нейния уникален глас. Благодаря ти, Анна, че те има!" Това са само малка част от прочувствените коментари на руснаците под видеото ѝ.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
