Всяка икона е призвана да даде визуално изображение на трудни философски понятия. Особено прочути с това са православните икони, но дори сред тях "Троица" на Андрей Рубльов има специално място и представлява сама по себе си наистина уникално явление.
Монахът-иконописец успява не само да изрази една от най-важните и най-сложни за разбиране в християнството догми за божественото триединство, но и го прави на високо художествено ниво. Богословите смятат, че в тази икона е съсредоточена християнската представа за Бог и любовта.
Историята на иконата е неразривно свързана с Троице-Сергиевата лавра, един от най-важните християнски манастири, основани от Сергий Радонежски. Смята се, че "Троица" е изписана през първата половина на XV в. (според експертите от Третяковската галерия, става въпрос за периода между 1422 и 1427 г.). Според наличните данни ученикът на Сергий Радоженски и втори игумен на манастира Никон помолил Андрей Рубльов да изпише обаза на светата Троица "в похвала на своя отец Сергий" за току-що построения Троицки събор на манастира. Смята се, че артелът (колективът от занаятчии) на Рубльов е автор и на фреските на целия Троицки събор.
Царските врата и иконата на Св. Троица
Ирина Дмитриева (CC BY-SA 4.0)Иконата с размери 141,5 на 114 см е изрисувана с темперни бои на яйчена основа върху дървена дъска. Тя се превръща в една от главните светини на манастира (наред с мощите на Сергий Радонежски) и стои на иконостаса на Троицката църква отдясно на царските олтарни врати.
"Свети Андрей, след като взе за основа известния библейски сюжет "Гостоприемството на патриарх Авраам" (Господ се явява на Авраам под формата на трима пътници (Библия, глава 18), го освободи от второстепенните детайли и го превърна в символично изображение на тайните на Троицата – едновременно една, но и съществуваща в три Образа: Баща, Син и Светия дух", обяснява православният свещеник Антоний Борисов.
Основата на композицията на иконата се състои от трима ангели и маса, на която има чаша с телешка глава. Чашата е центърът на иконата, а около нея в окръжност са изобразени фигурите (и дори главите на ангелите, наклонени така, че композицията създава кръг). Чашата като символ на Евхаристията, светото тайнство на причастието, прави препратка към Новия завет и към самия Христос. Двама от ангелите благославят чашата – т.е. жертвата на Христос.
Изкуствоведите и богословите и до днес имат различни мнения кого символизира всеки от ангелите. Една от основните версии е, че отляво е Бог-отец, а в центъра е Бог-син (към нея се придържат известни специалисти по иконография и много именити църковни деятели). Според друга версия Бог-отец е в центъра, което подчертава централната роля на фигурата му в триединството.
Догмата за Троицата, за трите ипостаса на Бог, за неговото триединство, е една от най-важните в християнството. Но се изобразява трудно, защото Бог е непостижим и "никой никога не е виждал Бога", както се казва в Евангелието. В християнската иконопис са правени опити Троицата да бъде изобразена във вид на Бог-отец, Бог-син и Светия дух във вид на гълъб, но подобна визуална трактовка противоречи на истинското разбиране на догмата за Троицата и се смята за проблемна (до голяма степен, защото Бог-отец е неизобразим).
Рядък тип новозаветна Троица, Велики Новгород, XV в.
Неизвестен руски иконописец/Свободни източнициОстанали са много редки примери за подобни опити да се изобрази Новозаветната троица: Бог-отец, на неговите колене отрокът му Исус (Спас Емануил) и гълъб, който символизира Светия дух (символичният гълъб може да се срещне в много икони и църковни рисунки).
Андрей Рубльов първи от иконописците успява да разбере и да изрази божественото триединство по различен начин. Неговата визуална трактовка на Троицата е наистина гениална и помага тази сложна за постигане догма да бъде разбрана правилно. От този момент руската православна иконография се ориентира към рисуването на Светата Троица такава, каквато я е изобразил Рубльов. Към този канон трябва да се придържат и църковните събори. Смята се, че появата на тази икона става възможна чак през XV в., когато в духовните среди на руското християнство и монашество вече има назряла нужда от съзерцание на Бога и непосредствено общуване с него.
Освен това в образа на Троицата има и особен сакрален смисъл за руското православие и своего рода символ на съществуването на единна Русия. Троицата на Рубльов се появява, когато започва обединението на руските земи и борбата с татаро-монголите. "Иконата на Светата Троица става не само богословски манифест, но и проява на църковна педагогика", казва Антоний Борисов.
В края на XVI в., за да бъде съхранена, иконата е закована в тежка златна рамка, под която се виждат само лицата на трите ангела (това е признак и на голяма почит, тъй като много богати хора даряват злато, включително царе като Иван Грозни и Борис Годунов).
Св. Троица в златна рамка
Guriano/Свободни източнициВ тези "доспехи" иконата стои чак до 1904 г., когато наместникът на манастира кани реставратори да свалят рамката и да обновят горния слой със специален маслен разтвор, за да се съхрани дървената икона.
В продължение на няколко века иконата е реставрирана неколкократно, но се оказва, че в този процес тя е променена до неузнаваемост. Върху оригиналното изображение имало няколко слоя боя, грубо прикриващи оригинала. Променени били и дрехите на светците, и фонът. Към лицата, обаче, очевидно, отношението е било по-старателно и именно по тях се забелязва, че иконата е претърпяла промени.
Преди и след "почистването"
Guriano/Свободни източнициРеставраторите "изчистват" иконата, като снемат няколко от по-късните слоеве и разкриват светлите тонове на Рубльов.
В Третяковската галерия
Владимир Трефилов/SputnikВ рамките на антирелигиозната кампания след революцията през 1917 г. Болшевиките изземат църковни ценности за нуждите на държавата. И все пак, те осъзнават колко ценни са някои паметници на "изкуството и старините". Троице-Сергиевата лавра е затворена, но специална комисия определя предметите, които са с особена художествена и историческа стойност, и ги помества в музей, оформен около манастира. Но през 1929 г. той е преобразен буквално в "антирелигиозен музей", а иконата е предадена в Третяковската галерия.
Оттогава иконата се съхранява там и е напускала галерията броени пъти. През 1941 г. е евакуирана в Новосибирск. От 1997 г. в Деня на Св. Троица иконата е преместена в храма-музей при Третяковската галерия. През 2022 г. за първи път от почти 100 години тя е върната в Троице-Сергиевата лавра в чест на отбелязването на 600-годишнината от намирането на мощите на Сергий Радонежски. Тя прекарва няколко дни между стените на Троицкия събор в специална защитна капсула, в която се поддържа необходимата температура и влага.
В Троице-Сергиевата лавра
Артьом Геодакян/ТАССВ църковните и в светските кръгове от дълги години вървят дискусии дали иконата не трябва да бъде върната на законното си място за постоянно. И все пак музейните експерти отбелязват, че тя се нуждае от специални условия, климат и постоянно наблюдение, което може да бъде осигурено единствено в галерия.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си