Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Днес тази поклонническа пътека е голям проект. Аз пък потеглих по нея, когато проектът току-що беше започнал. Тогава гледах филма "Пътят" с Мартин Шийн, който разказва за Пътя на св. Яков в Испания - El Camino de Santiago, поклоннически път до предполагаемата гробница на апостола в испанския град Сантяго де Компостела. И ми хрумна идеята да го измина поне частично. Когато започнах да чета как стават нещата, разбрах, че пътят все пак е 900 км! – разделен на етапи и, за да се считате за поклонник, можете да преминете само финалната част, последните 100 км. Това вече беше по-реално и започнах да планирам пътуването.
В същото време си зададох въпроса – има ли нещо подобно у нас? Та нали и в Русия има много почитани места. Същата Троице-Сергиева Лавра с мощите на Сергий Радонежки например. От древността там се правят поклонения. Започнах да търся информация и попаднах в социалните мрежи на група ентусиасти, които тъкмо в този момент организираха такова пътуване до Лаврата. Един от първите "пилотни стартове".
Разбира се, че беше страшно. Не съм опитен турист, освен това беше зима. Нашата пътека, също като Камино, беше разделена на етапи и докато намеря момчетата, те вече се готвеха за последния етап с финиш в Лаврата. Реших да рискувам и се присъединих. Тогава се събраха доста хора, около 50. Мнозина като мен дойдоха да си пробват силите. И го направихме! Бяхме топло посрещнати в манастира. А самият път ми направи силно впечатление. Тогава организаторите започнаха да събират вече пролетната кампания. Помислих си, че част вече съм минала, хареса ми и дори ми легна на сърце, така че сега трябва да се опитам да премина през целия маршрут.
Същата пролет имаше и Камино, но "Пътят" се оказа по-ранен във времето. Имаше голям поход, 30-40 души. Вървяхме пет дни по 25-30 км. По това време просто не бях готова за това физически, не прецених силите си. Но това не развали впечатлението. Пътят започва от Червения площад, от нулевия километър, първият етап минава през Москва. Спомням си колко бях изумена, че Москва, дори добре известният център, се разкрива в напълно нова страна.
Маршрутът е изграден така, че да се върви много през зелени площи и паркове. Не по проспектите. И откриваш някакви запазили се във времето места, които никога преди не си виждал. Например грандиозният парк на Яуза. Простира се от метростанция "Ботанический сад" до Московския околовръстен път. Тогава завършихме първия етап край старинния храм в Тайнински. Разбира се бях много уморена, но бях вдъхновена.
До втория етап ручеите вече бяха прелели, а трябваше да се излезе до Пироговската гора. Организаторите написаха, че трябва да сме подготвени, че ще бъде мръсно, влажно и в резултат дойдоха само 17 души. Така че тогава се запознах повече с организаторите и опознах по-добре маршрута.
А след това се случи пътуване до Испания. Когато минах по Camino, това до такава степен ме покори, че разбрах, че искам нещо такова да има и у нас. За да може да излезете от къщи ей така и да тръгнете по маркираната пътека. И започнах активно да помагам за проекта - по принцип това е напълно доброволческа история.
Нека да отбележа, че онази първа пролет на "Пътя" беше необикновено красива. Изглежда за първи път в живота си видях майската гора: как природата се събужда след зимата, оживява. И ти оживяваш с нея. Оказа се, че това пътуване приключи точно до лятото и можех да наблюдавам как гората се променя, как пролетта добива пълната си сила и след това лятото се отваря.
Силно впечатление за градския жител е просторът, полетата до хоризонта, усещането за свобода, когато дишаш с пълни гърди. Та нали живеем с много ограничена видимост, а тук има безкрайни пейзажи.
"Пристрастяваш се" към тази красота. След това ми се прииска да видя тези гледки и през есента, и през зимата. Така че сега не си се представям без пътеката: минавам я 3-4 пъти в годината.
Разбира се маршрутът има поклонническа история, но той е прокаран не само от храм до храм. Той също така обхваща исторически забележителности и живописни места. Можеш да преминеш през него както заради молитвата, така и заради срещата със себе си, срещата с природата, със света като цяло. Разбира се има групи поклонници от енории, които отиват придружени от свещеник и нощуват в манастирите. Но днес всеки може да върви по пътя с всякакви цели. За мен например това всеки път е пътят на благодарността. Възможност да кажете на света: "Благодаря!" за красотата, която е около нас.
Освен това често е търсене на отговори на някои лични въпроси. Спомням си, когато тръгнах по пътеката за първи път, някак си се почувствах по-добре вътрешно. Там ти превключваш. Свикнал да играеш определени роли - майка, съпруга, работник в екип. А тук просто се отпускаш, нищо не се изисква от теб.
През годините ходих и сама, и с групи, и разбрах, че все пак ми харесват колективи от по 10-12 души. Така че сега, когато тръгвам на пътеката, надавам вик в социалните мрежи и заформям такава малка компания. Това, между другото, всеки път е и голям емоционален заряд, радостта от общуването. Подбират се вдъхновени хора, всеки има какво да даде. Някой ще пече пирози, друг пък има аптечка-чудо.
С времето с общи усилия пътеката започна да се оборудва. Миналата година по московските улици дори се появиха официални табели "Път към Лаврата" с разстоянието до целта. Активисти разчистват гората, правят настилки в блатисти места, прокарват мостове. На горските участъци се появиха маркировки под формата на стрелки, показващи пътя. По аналогия с Camino направихме "паспорт на поклонника", наричаме го "Пътна грамота", с карта на маршрута и бележки, къде може да се поставят специални печати за преминаването на определен етап. Проектът има информативен уебсайт, където може да се изтегли трек на маршрута, който работи с maps.me в режим офлайн. Там също са отбелязани забележителности и точки с изгледи. Има препоръки по етапите и напътствия как да се отиде до старта.
Извън Москва има достъпна за нас пътечка от железопътната линия по Ярославското направление, така че е лесно да се стигне до всеки извънградски етап. Днес пътеката е добра, защото има всички условия да я изминеш така, както искаш. Със свое собствено темпо, със своите цели. На някого ще му е необходим планомерно месец, а друг ще го измине на "скокове".
Появи се и инфраструктура. Активисти откриха къщи за гости, където може да се пренощува срещу минимална такса.
Що се отнася до екипировката, важни са удобните трекинг маратонки. Трябват и удобни дрехи, както и раница, така че ръцете да са свободни. Непременно трябва да се носи питейна вода. Разбира се по пътеката има извори. Те се срещат и в манастирите. Някъде дори са направени купели и през лятото там добре ще се освежиш.
Сега мога да кажа със сигурност, че пътят променя човека. Това не е просто физическо усилие. Пътят е предназначен за вътрешна обработка. Както е казал муромският светец Серафим Саровски: "Който дойде при мен, ще бъде мой гост. Който и да дойде при мен, ще бъде мое чадо".
Материала подготви Надя Куприна
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
