Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Разказахме ви как руският народ създава цивилизация на Севера, превръщайки леденото Бяло море в най-краткия транспортен път между Русия и Европа. В тези сурови условия те се научават да строят огромни къщи, където цялото домакинство е скрито под един покрив, създават своя собствена кухня от местните дарове на природа. Руснаците тук също оставят огромно наследство от художествени занаяти, много от които са достигнали до нас само под формата на музейни експонати.
Кутиите, изработени от калай с тънка "мразовита" преливаща шарка, са уникален занаят на град Велики Устюг в Вологодска област. Рисунката се нанася върху тънък лист калай с помощта на химическа обработка, след което кутията се украсява с железни ленти. Този занаят съществува от XVIII век почти до края на XX. Майсторите на Велики Устюг носят ковчежетата си на панаири и ги продават на източните търговци. Технологията на "скреж върху калай" в момента е изгубена. Последният майстор е Борис Холмогоров, който през 1970-1980-те самостоятелно разкрива тайната на занаята и създава производство на ковчежета в местна фабрика. Неговите кутии със "скреж" са закупени от музеите на Москва, Вологда, Суздал, Велики Устюг. За съжаление той няма ученици.
Вологда е известна със своята дантела, която е плетена на "коклюшки". Изглежда така, сякаш занаятчиите могат да направят всичко от фини нишки – от класически цветя до приказни герои. Този занаят съществува поне от началото на XIX век и вологодската дантела винаги е била ценена. Така че дори за доставката на оръжия по програмата "заем-наем", по време на Втората световна война, Съветският съюз се разплаща със западните страни не само със злато и диаманти, но и с вологодска дантела.
Между другото, в съветските години местната фабрика за дантела изработва дантелени покривки и палантини с изображението на мавзолея на Ленин, сърп и чук.
Вологодската дантела се плете и днес! А най-интересните стари творби може да се разгледат в Музея на дантелата, който се намира в центъра на града. Има и уроци за тези, които искат да се научат да работят с "коклюшки".
През XVIII-XIX век на панаирите се разпространяват северни сувенири - издълбани бивни на моржове и мамути, направени в Холмогори (Архангелска област). Върху тях се изобразяват сцени от живота, портрети, животни, природа. Това е много трудоемко и следователно скъпо изкуство. За разлика от много други народни занаяти, резбата върху кости не само не е изгубена, но и е активно подкрeпяна на държавно ниво. През 1930-те дори е създадена фабрика за костна резба.
Резбата върху кости е много модерна, но и доста скъпа. Майсторите на Велики Устюг създават бюджетен аналог - резба на брезова кора. На север в миналото много предмети от бита са направени от брезова кора, включително буркани за съхранение, ниските обувки лапти, въжета. Така в района на Велики Устюг възниква най-известният занаят от брезова кора – Шемогодската резба (по името на района Шемогодски).
Дървените дантели също изобразяват различни сцени от живота и приказни мотиви, но са много по-евтини от костните. Съвременните занаятчии са запазили занаята и пускат изделия от този вид във фабриката на Велики Устюг.
Древният руски град Каргопол в Архангелска област е родното място на рисуваната глинена играчка. Тайната ѝ се крие в местната червена глина. Векове наред занаятчиите я използват за направата на съдове, които продават на панаири, а от останките извайват забавни фигури на хора и животни за забавление. След изпичането фигурките се поставят в специален разтвор на базата на брашно, което оставя дантелена шарка, правейки тези играчки да изглеждат като продукти от каменната ера. Те все още се произвеждат в Каргопол и са търсени като сувенири.
Техниката за почерняването на среброто е известна в Русия още от X век, но като занаят тя се оформя едва през XVII век и именно във Велики Устюг. Върху среброто първо се прави формата на рисунката, а след това на вдлъбнатините се нанася сплав от сребро, олово, мед и други метали. При нагряване сплавта се свързва със среброто, след което излишъкът се почиства и се показва шарката. Именно във Велики Устюг занаятчиите изобретяват способа за особено издръжлива продукция, а подносите и табакерите от XVIII-XIX век все още са запазени в отлично състояние. Съвременните занаятчии продължават да изработват ръчно съдове, бижута, сребърни прибори и сувенири по тази технология.
Сребърните изделия са истинското богатство на Велики Устюг. Само си представете как те успяват да направят истинска дантела от тънки сребърни нишки, с които да украсят различни предмети. По тази техника все още се правят сувенирни подноси, чаши и дори самовари.
Черни и червени коне украсяват различни домакински прибори на жителите от Мезен (Архангелска област). Черната боя се получава от сажди, червената от глина, а фонът става жълтеникав благодарение на масло от маслинови листа. До наши дни са достигнали различни дъски за рязане, бъчви и прялки за чакръци. Историците на изкуството обръщат внимание на характера на рисунките, откривайки в тях езически мотиви. Майсторите изобразяват фигури на коне, птици, елени, земя, небе, световно дърво. Мезенската живопис като занаят се развива през XIX век и оцелява до днес.
А този вид художествена живопис върху дърво се появява в друго селище в Архангелска област, село Борок (името идва от собственичката на тези земи Марфа Борецкая). Рисуват се червени, жълти и зелени пъстри цветя, растения и животни, символизиращи хода на живота. Борецката живопис е оцеляла и до днес и отделни майстори в района на Архангелск се занимават с нея.
В съседното село на Борок, Пермогорие, се ражда още един вид живопис. В по-голямата си част местните занаятчии изобразяват обичайните сцени от селския живот: момичета, бродиращи зестра, разходка с шейна и т.н. Но сред тях има птици и флорални шарки. Най-често с помощта на тази техника са рисувани прялки на чакръци и сандъци. Прибори от XIX век са оцелели до днес. Пермогорската живопис в днешно време се рисува върху сувенири.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
