Как операцията в Сирия влияе на руската икономика?

От началото на операцията на 30 септември са извършени над 2200 полета; унищожени са над 2000 цели. В състава на руската групировка има над 50 самолета и вертолета. Как разходите за тази военна операция ще се отразят на руския бюджет е трудно да се каже. Макар че именно това е най-прекият икономически ефект.

„Цялата информация не е публична, а опитите на анализаторите да сметнат разходите водят до неочаквани резултати – както от гледна точка на методологията на оценките, така и при крайните цифри“, споделя Евгений Гниломьодов, директор на Центъра за перспективен анализ и стратегически изследвания.

Министърът на финансите Антон Силуанов даде да се разбере, че министерството на отбраната се вмества в отделения по-рано бюджет, а допълнителни разходи за тази година не са предвидени. В същото време в бюджета за 2016 г. разходите за национална отбрана са увеличени до 3 трлн. рубли ($42,6 млрд.) или 4% от БВП на Русия. От тях, по данни на специализираното издание „Независимое военно обозрение“, около 145 млрд. рубли ($2 млрд.) са отделени за обезпечаване на „отделни мероприятия, включително в сферата на националната отбрана и сигурност“.

Ще пострадат ли инвестициите?

Като цяло военната операция в Сирия за момента оказва косвено въздействие върху руската икономика. Съпътстващите събития, като например инцидентът със сваления от Турция руски самолет, повлияха на отношенията между страните, включително и в икономическата сфера.

На практика е замразен проектът за газопровод „Турски поток“. Само че експертите се съмняват, че това ще доведе до реални икономически загуби.

- Да се прекрати проектът „Турски поток“ по причината, че турската страна не е доволна от политиката на Русия в Сирия, едва ли е възможно – преди всичко заради интереса на Турция към доставките на ресурси и перспективите ролята ѝ на пазара на енергийни ресурси в ЕС да се увеличи, след като този проект бъде пуснат в експлоатация – смята Иван Капитонов, доцент от Руската президентска академия за национално стопанство и публична администрация (РАНХиГС).

Експертът припомня, че Турция получава от Русия около 60% от природния газ, който консумира (27 млрд. куб. м през 2014 г.), и, независимо от формалното наличие на алтернативи, реално тя би могла да замести този обем единствено чрез създаване на нова инфраструктура.

Паника няма и сред представителите на чуждестранния бизнес, които работят в Русия:

- Големите инвеститори работят в десетилетия. От гледна точка на вземането на решения, за тях много по-важни са перспективите за цените на петрола, отколкото военните действия в един и без това „горещ“ регион – споделя икономистът Сергей Хестанов. 

„Случващото се не предизвика нито отлив на капитал, нито разпродажба на активи“, потвърждава Евгений Гниломьодов. Само че според него отделни събития биха могли да окажат кратковременно въздействие върху цената на петрола и акциите на руските фирми, както и върху стабилността на рублата спрямо останалите валути.

Отложен ефект за военно-промишления комплекс

Според експерти, с които разговаря „Руски дневник“, руският военно-промишлен комплекс (ВПК) е получил възможност да пласира продуктите си на световния пазар благодарение на това, че бе демонстриран в реална бойна обстановка.

„Активните действия на военно-космическите сили, използването на различни оръжия и нагледните резултати от употребата им, които на практика не оставиха съмнение у никого, ни позволяват да говорим за ефективността на руската техника и боеприпаси“, твърди Евгений Гниломьодов от Центъра за перспективен анализ и стратегически изследвания. Според него в бъдеще това може да донесе нови изгодни договори във въпросната сфера.

С тази позиция отчасти е съгласен и оръжейният експерт Константин Макиенко от Центъра за стратегически и технологични анализи. Той припомня практиката на натовските износители на оръжие, които винаги акцентират, че тяхното оръжие е било изпитано в бойни действия – „combat proved”. В Сирия в момента се използват включително фронтови бомбардировачи Су-34 и изтребители Су-30СМ. „Сега, след като тези системи бяха изпитани в бойни действия, тяхната конкурентоспособност се повиши рязко“, казва Макиенко. Но напомня, че е невъзможно да се проследи пряката връзка между конкретните бойни действия и сключените договори. Към момента основните вносители на руско въоръжение са Индия и Ирак.

„Основният плюс за руската промишленост като цяло може да се появи по-късно, ако операцията в Сирия завърши успешно. В този случай разрушената инфраструктура в страната трябва да се възстанови и руските фирми трябва да направят всичко възможно, за да гарантират участието си в тези процеси за дълги години напред“, заключава Евгений Гниломьодов.

"Российская газета". Всички права запазени.