"Атаката на мъртъвците": 100 години от подвига на защитниците на крепостта Осовец

Вече втора година бушувала Първата световна война. Ситуацията на Източния фронт не била благоприятна за Русия. На 1-и май 1915 г., след газовата атака край Горлице, немците успяват да разкъсат руските позиции, което дава началото на широкомащабно настъпление на немските и австрийските войски.

В резултат на това са отстъпени Полското царство, Литва, Галиция, част от Латвия и Беларус. Само пленниците от императорската армия на Русия възлизат на 1,5 милиона души, а общите загуби за 1915 г. се изчисляват на около 3 милиона убити, ранени и пленени.

Руската армия отстъпвала, защото изпитвала глад за оръжия и снаряди. На сто немски изстрела руската артилерия можела да отговори едва с десет. Планът за задоволяване на руската армия с артилерия бил провален: вместо 1 500 оръдия, тя получила... 88. Но дори и без снаряди и патрони, отстъпвайки, руските войници нанасяли тежки удари на немските и австрийските войски, чиито общи загуби за 1915 г. се изчисляват на 1,2 милиона души.

Крепостта Осовец се намирала само на 23 километра от границата с Източна Прусия. Според участника в отбраната на Осовец С. Хмелков, основната задача на крепостта била „да прегради на противника най-близкия и удобен път до Бялисток... да накара противника да загуби време или за провеждането на продължителна обсада, или за търсене на пътища в обход“.

А Бялисток – това е пътят за Вилно (Вилнюс), Гродно, Минск и Брест, тоест – вратата на Русия. Първите атаки на немците били предприети още през септември 1914 г., а от февруари 1915 г. започват планирано да щурмуват, но са отблъсквани в продължение на 190 дена, независимо от чудовищната немска техническа мощ.

Докарали няколко от знаменитата „Голяма Берта“ – обсадно оръдие с калибър 420 мм, с 800-килограмови снаряди, разбиващи двуметрови стоманени и бетонни прегради. Ямата от такъв взрив била с дълбочина 5 метра и с диаметър 15. При Осовец докарали четири „Големи Берти“ и 64 други мощни обсадни оръдия – общо 17 батареи.

Най-кошмарният обстрел бил в самото начало на обсадата. „На 25-и февруари противникът откри огън по крепостта, на 27 и 28-и февруари го доведе до ураганен и продължаваше да громи крепостта по този начин до 3-и март“ – спомнял е С. Хмелков. Той е изчислил, че за една седмица този ужасяващ обстрел е изсипал върху крепостта 200-250 хиляди тежки снаряда. А общо за цялото време на обсадата – до 400 хиляди.

Искали са от защитниците да издържат поне 48 часа. Те са отстояли 190 дена, при това са успели да унищожат две „Берти“.

Когато разбрали, че артилерията няма да се справи с поставените задачи, немците започнали да подготвят газова атака. Немските газови атаки от Първата световна война са предшественици на газовите камери. Първата газова атака на Руския фронт през зимата на 1915 г. се оказала несполучлива – температурите били прекалено ниски. Впоследствие газовете (преди всичко хлора) станали надежден съюзник на немците, в това число и под Осовец през август 1915 г.

Немците старателно подготвяли газовата атака, търпеливо изчаквайки нужния вятър. Разгърнали 30 газови батареи, няколко хиляди газови бутилки. И на 6-и август в 4 часа сутринта из руските позиции потекла тъмнозелена мъгла от хлор и бром, достигнала ги за 5-10 минути. Газовата вълна с височина 12-15 метра и ширина от 8 км проникнала на дълбочина до 20 км. Защитниците на крепостта не разполагали с противогази.

„Всичко живо под откритото небе на плацдарма на крепостта бе отровено до смърт – спомня си участник в отбраната. – Всичката зеленина в крепостта и в близките околности бе унищожена от газа по пътя му, листата на дърветата пожълтяха, свиха се и окапаха, тревата почерня и полегна на земята, листчетата на цветовете се посипаха. Всички медни предмети на плацдарма на крепостта – части от оръдия и снаряди, мивки, баки и други – покриха се с дебел зелен слой окислен хлор; всички продоволствия, съхранявани без херметизация – месо, масло, сланина, зеленчуци – бяха отровени и негодни за консумация“.

Германската артилерия отново открила масиран огън. След газовия облак и огневия вал да щурмуват руските предни позиции тръгнали 14 батальона от ландвера – това са не по-малко от 7 хиляди пехотинеца. Било им обещано, че няма да срещнат никого, освен мъртъвци.

Участникът в отбраната на Осовец Алексей Лепьошкин си спомня: „Ние нямахме противогази, затова газовете нанесоха ужасни травми и химически изгаряния. При дишане се получаваше ужасно хъркане и от дробовете се изхвърляше кървава пяна. Кожата на лицето и на ръцете ставаше на мехури. Парцалите, с които бяхме омотали лицата си, не помагаха. Но руската артилерия започна да действа и изпращаше от зеления хлорен облак снаряд след снаряд по посока на прусаците. В този момент началникът на 2-и отдел на отбраната на Осовец Свечников, тресейки се от ужасната кашлица, изхърка: „Скъпи мои, нали няма да умрем, като прусаци-хлебарки, от отравяне. Да им покажем, та во веки веков да ни помнят!“

И тези, които са преживяли страшната газова атака, се вдигат. Включително и 13-а рота, загубила половината си състав. Командването е поето от подпоручик Владимир Карпович Котлински. Срещу немците тръгват „живи мъртъвци“, с лица, омотани в парцали. Те вече нямат сили да викат „Ура!“ Бойците се тресат от кашлицата, много от тях храчат кръв и парчета от дробовете си.

Един от очевидците съобщил за вестник „Русское слово“: „Аз не мога да ви опиша озлоблението и гнева, с които нашите войници вървяха срещу отровителите си – немците. Силният оръдеен и картечен огън, гъсто взривяващия се шрапнел, не можеха да спрат освирепелите войници. Измъчени, отровени, те тичаха с една единствена цел – да премачкат немците. Нямаше изоставащи, нямаше нужда никой да бъде гонен. Тук нямаше отделни герои, ротите вървяха като един човек, одушевени от една-единствена цел, една мисъл: да загинат, но да отмъстят на подлите отровители“.

Възвърнали си старата позиция, и положението било възстановено. Успехът бил постигнат с висока цена: 660 загинали войника.

Но в края на август удържането на Осовец загубило всякакъв смисъл: фронтът бил отишъл далеч на изток. Крепостта била евакуирана: на врага не били оставени не оръдия, нито един снаряд, патрон или даже консервна кутия. През нощта на 24 август руските сапьори взривили остатъците от отбранителните съоръжения и си тръгнали. И чак на 25-и август немците рискували да отидат при развалините...

http://www.pravoslavie.ru/arhiv/81193.htm

"Российская газета". Всички права запазени.