Звезди и бегълци от най-знаменития затвор в Москва

Задача за Худини

В Москва има приказка, че е невъзможно да се избяга от Бутирка, непревземаемия затвор, разположен северно от центъра на Москва. Това е било предизвикателство и за великия илюзионист Хари Худини, който дошъл тук през 1908 г., за да покаже уменията си. Чисто гол, окован в пранги и вериги, той бил поставен в най-непробиваемото съоръжение, от което нямало измъкване – металната кутия, използвана за транспортиране на затворници в Сибир. Само 28 минути след това Худини се измъкнал от кутията. Но Худини е само една от знаменитостите на Бутирка.

Бутирският замък е основан през 1771 г. и е пазил най-опасния престъпник на Русия за всички времена – Емелян Пугачов, казашки водач на голямо селско въстание. Бутирка е последният свидетел на последната нощ на Пугачов, преди да бъде изпълнена екзекуцията му, и оттогава пази паметта за него. Вертикалната килия, в която Пугачов е трябвало да стои изправен в продължение на дни, и неговите 10-килограмови окови са съхранявани във вътрешния двор на затвора още сто години след смъртта му, а кулата, където е живеел под домашен арест, все още носи неговото име.

Осъден в контрола

В края на 18-ти век затворът става известен като „замъка-затвор Бутирка" и е възстановен като истински замък с 4 кули и крепостна стена. Бутирка става разпределителен затвор: всяка година 30 хиляди затворници са затворени тук, преди да бъдат изпратени в различни затвори и изгнание из страната. Случило се така, че пленници, маршируващи от Бутирка до централната жп гара, веднъж имали необичаен спътник – граф Лев Толстой, който изминал целия този път, за да го опише в романа си „Възкресение“.

През 1917 г. Феликс Дзержински, бъдещият ръководител на съветската Държавна сигурност, е затворен в Бутирка като опасен революционер. Откъснат от външния свят в килия за един човек, той не знаел за избухналата навън революция. Но на 27 февруари бил освободен от... жени и ученици, които дошли в Бутирка, за да освободят политическите затворници. След Октомврийската революция Дзержински, който познавал затворите отвътре, става един от създателите на съветската репресивна система и обезпечава строгата охрана на затворите, и в частност на Бутирка, за да затваря там враговете на новата власт.

В Москва бе открита новата сграда на Музея на историята на ГУЛАГ

Една от най-трагичните страници от руската история е показана в интерактивна експозиция.

„Сигурността на Бутирка трябва да бъде подобрена: без комуникация между килиите, без разходки в коридорите, без срещи“, пише Феликс. Но в ранните години на съветския режим Бутирка толкова се пренаселила, че дори и най-строгите и тежки условия не могли да спрат затворниците да водят активен социален живот и зад стените на затвора.

Живот в затвора 

Условията в съветските затвори в началото на режима са ужасяващи. Разследващ офицер си спомня, че при влизане в килията заповядвал на всички да застанат в противоположния ъгъл – в противен случай, затворниците щели буквално да го бомбардират с въшки. Повече от 40% от осъдените излежавали присъди за по-малко от една година за леки престъпления, така че техният мироглед не бил толкова мрачен, а и в затвора продължавали да ги хранят всеки ден – лукс за много хора, мизерстващи в онези тежки времена. Дори и в тези условия, стремежът към култура не умирал.
През 20-те години на миналия век затворите се напълнили с образовани хора: интелигенти, както и дисиденти комунисти, които се обявили против болшевишката политика.

Много от тях обичали изкуството и развлеченията и успявали да си ги организират дори и зад решетките. Докато бившите служители на държавна служба, презирани както от затворниците, така и от пазачите, почиствали тоалетните и метели етажа, осъдените комунисти, настанени в съседни килии, пеели революционни химни, бившите царски полковници разправяли истории за Първата световна война, а някои килии дори се превръщали в сцена за затворнически театър.

Престъпление и наказание: 25 години в руска наказателна колония

Първите затворници с отменена смъртна присъда ще бъдат освободени от 2017 година.

Понякога професионални певци също попадали зад решетките – и именно в затвора те откривали признанието, към  което се стремели през целия си живот в свободния свят. Протягайки глави през решетките на килиите си, с изглед към двора, те пеели и песните им се чували във всички краища на затвора, откъдето им отговаряли с оглушителни аплодисменти. През 1920 г. известният певец Фьодор Шаляпин също попада и пее в Бутирка. Танцът степ също е бил много популярен сред затворниците, особено сред крадците и разбойниците, като в затвора те са имали възможност и много време да научат сложните стъпки от своите по-опитни съкилийници.

Затвор в съседство

Преди Олимпиадата в Москва през 1980 г. властите решили да прикрият Бутирка от любопитните очи на гостите на града, така че около нея е построена цяла жилищна сграда. Но присъствието на затвора винаги се е усещало в квартала. Ако млад мъж минавал по улицата под прозорците на женската секция, самотните затворнички викали: „Ей, красавецо, спри за секунда, само да те погледаме“, а хора с тъжни, помръкнали лица се редели на опашка за среща с лишените от свобода при входа за посетители в съседство с универсален магазин, по ирония наречен „Младеж“.

През 90-те години на миналия век Бутирка става свидетел на няколко зрелищни бягства. През 1996 г. е първият случай на бягство на жена в историята на затвора: 26-годишната Наталия С. се представила за своята съкилийничка, която трябвало да бъде пусната на свобода, и безпрепятствено напуснала зандана. Жените лесно можели да си разменят местата, тъй като всички изглеждали еднакво смачкани и похабени. И все пак Наталия е хваната три дни по-късно. През 2010 г. млад крадец успял да избута конвоя по време на затворническа разходка и с олимпийски скок преодолял високата бодлива телена ограда. Извършителят така и не бил заловен.

Славата на Бутирка надхвърлила националните граници. През 2009 г. Мики Рурк, подготвяйки се за ролята си на Иван Ванко (Whiplash) във филма „Железният човек 2“, посетил Бутирка – неговият руски герой имал криминално минало, така че Мики искал да опознае руските затвори отвътре. Рурк влязъл в килиите, вкусил затворническа супа и хляб, изпечен от лишените от свобода, който много му харесал. „Тук е толкова е тихо, много по-добре, отколкото в американските затвори“, казал Рурк. В музея към затвора пробвал върху себе си уреди за изтезания от 18-ти век – иглен метален нашийник, който не позволявал на затворника да заспи. Никой – освен Рурк – никога не е слагал това нещо върху себе си доброволно – така че дори най-непримиримите затворници били впечатлени.

"Российская газета". Всички права запазени.