За СССР полуостровът бил важна база на МВС, летище за удари по петролните запаси на Хитлер в Румъния, а след пораженията на Червената армия през 1941 година и естествена крепост, отклоняваща силите на противника от направлението по основния удар.
За германците превземането на Крим откривало пътя към Кавказ и им давало контрол върху комуникациите в северната част на Черноморието, а през 1943 година полуостровът е трябвало да блокира и да отклонява към себе си силите на настъпващата на запад Червена армия.
Полуостровът преживял три ужасни години, през които населението му намаляло почти два пъти.
Отбраната на Севастопол
В началото на Великата Отечествена война Севастопол бил едно от най-укрепените места в света.
Отбранителният район на града включвал десетки оръдейни позиции, минни полета и две така наречени бронекулни батареи – ББ-30 и ББ-35, които германците кръстили „Максим Горки“, а също 365-та зенитна батарея, която германците нарекли форт „Сталин“. Укрепленията били свързани от подземна мрежа от преходи и арсенали, изкопани в скалните масиви.
Снимка: РИА „Новости“
Германците не могли да превземат в движение града през 1941 година, а когато на 2 януари 1942 година съветската армия освободила част от Керченския полуостров, то германците изтеглили войските си от Севастопол.
Не успели обаче да се укрепят на Керченския полуостров. При отстъплението си съветските войски претърпели огромни загуби, а частите, които прикривали евакуацията им (общо 10 000 души) се оказали отрязани от преправите и заедно с местни жители били принудени да заемат отбранителни позиции в Аджимушкайските каменоломни.
Каменоломните станали последния рубеж на отбраната на Крим. Германците ги превзели чак след четири месеца, когато към края на 170-дневна обсада от близо 13 000 души живи останали само 48.
През юли 1942 година германците превзели Севастопол. По време на отбраната на града от октомври 1941 до юли 1942 година загинали 156 000 бойци на Червената армия.
Партизаните
Още преди нахлуването на германците в Крим била създадена инфраструктура за водене на партизанска война. Предварително били складирани оръжия и хранителни запаси, създадено било ръководство на бъдещите отряди.
През периода на фашистката окупация в Крим действали над 200 нелегални организации и групи от общо 2500 души. Партизаните организирали диверсии на железопътната линия и извършвали нападения срещу вражеските гарнизони.
Популярността на партизаните нараствали и заради „новия ред“, въведен от окупаторите, който включвал системно изтребване на местното население.
Само в края на 1941 – началото на 1942 година германските наказателни групи разстреляли около 12 000 души в град Феодосия и 7000 – близо да Керч.
Хиляди били хвърлени в концентрационни лагери, а най-големият от тях бил на територията на совхоза „Красний“.
В наказателните отряди, които се борели с местните жители и партизани, активно участвали кримско-татарски националисти.
Над 60 000 кримски татари воювали в Червената армия, а в партизанското движение татарите били близо 17 000. От средите на кримските татари излязъл един от най-известните съветски асове в тази война – Султан Амет Хан, на чиято лична сметка имало записани 30 свалени самолета на противника.
Освобождението
Към Крим настъпващите съветски войски подходили през есента на 1943 година и в движение успели за завземат плацдарми за настъпление на север и на изток на полуострова.
През зимата на 1944 година съветските войски водели непрекъснати боеве, но не успели да си върнат веднага полуострова.
В Крим германците създали мощна дълбоко ешелонирана отбрана, в която участвала групировка с числен състав от 195 000 войници и офицери. Съветските войски наброявали около 470 000 души.
На 8 април 1944 година съветските части преминали в настъпление към северната част на полуострова, а три дни по-късно се насочили на изток и на 18 април целият Крим, без Севастопол, бил очистен от германци.
След кратка подготовка на 7 май започнал генералният щурм на района под Севастопол, укрепен от германците. Главният удар бил нанесен там, където преди две години ударили и германците – в участъка на Сапун-гора – височината Горная.
След усилена авиационна и артилерийска подготовка в атака тръгнали щурмовите групи. До вечерта била превзета Сапун-гора, а на следващия ден врагът бил изтласкан към Мекензиевските гори.
На 9 май, година преди победата над Германия, в 8 часа сутринта започнал общият щурм за Севастопол.
Настъпателният порив бил толкова мощен, че заради недостига на плавателни съдове бойците започнали да преминават през залива на подръчни средства.
В работа влезли дори ковчези, с които се били запасили германските интенданти. До вечерта на 9 май Севастопол бил напълно освободен.
Остатъците от хитлеристките войски се оттегли на нос Херсонес и били притиснати към морето.
По спомени на жители на 100 метра от брега не се виждала вода – всичко било покрито от трупове на противникови войници, коне, коли и бойна техника. Така завършило пребиваването на германците в Крим.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си