„Човекът без сянка“: планът „Барбароса“ и немският удар на Курската дъга

Кадър от филма „Седемнадесет мига от пролетта“. Актьорът Вячеслав Тихонов в ролята на разузнавача Штирлиц.

Кадър от филма „Седемнадесет мига от пролетта“. Актьорът Вячеслав Тихонов в ролята на разузнавача Штирлиц.

kinopoisk.ru
„Руски дневник“ разказва за историята на съветския таен разузнавач, който през 1941 г. предава на Москва плана на нацистка Германия за завладяване на СССР.

През 1995 г. едновременно двама генерали отиват в болницата при Ян Черняк и връчват на бившия преводач на ТАСС и някогашен таен агент в нацистка Германия Звездата „Герой на Русия“. Това са началникът на Генералния щаб и началникът ГРУ. След като идва в съзнание, Черняк стиска в ръцете си висшата държавна награда и тихо прошепва: „Добре, че не е посмъртно“.

След десет дена той напуска този свят.

Младежки години и вербуването му от съветското разузнаване

Легендарният съветски разузнавач Ян Черняк, за когото никому нищо не е било известно чак до смъртта му през февруари 1995 г., е роден през 1909 г. в Северна Буковина, която тогава е част от Австро-Унгария. Родителите му – беден еврейски търговец и маджарка-домакиня, загиват през Първата световна война. И момчето израства в дом за сираци. Но уникалните му природни заложби му позволяват още на 16 години свободно да владее шест езика. Родния немски, идиш, унгарски, румънски, чешки и словашки.

След като завършва училище с отличие, постъпва в Пражкото висше техническо училище, което завършва през 1931 г. Там той самостоятелно научава френски и английски език и става инженер-електротехник. А по-нататък биографията му придобива детективска размитост.

В автобиографията си, прикрепена към личното досие, което се пази в отдел кадри на ТАСС, където Ян Черняк работи като преводач от 1950 г. до пенсионирането си през 1969 г., той пише, че след като завършва пражкото училище, започва работа в местния завод „Електромоторенверке“.

А в очерците за него, публикувани както в Русия, така и в чужбина, се съобщава, че той е приет в Берлинския политехнически университет. Там той е вербуван от съветското военно разузнаване, след което отива да служи в румънската армия, откъдето започва да предава в Москва абсолютно секретна информация. След това отново се завръща в Германия, където създава разузнавателна мрежа, наречена „Крона“.

Дейността на „Крона“

Предполага се, че в тази мрежа като агенти на Черняк участват крупен банкер, министерски секретар, ръководител на изследователски отдел в авиационно конструкторско бюро, дъщерята на началника на танково конструкторско бюро, високопоставени военни. А едни от разсекретените в момента агенти са любимите на Хитлер актриси Марика Рьокк и Олга Чехова.

Информаторите на Черняк успели през 1941 г. да получат копие на плана „Барбароса“, а през 1943 г. – оперативния план за немското настъпление край Курск. И ако в първия случай в Москва не обръщат нужното внимание на уникалните документи, изпратени от агента, то през 1943 г. неговите обстойни донесения лягат в основата на разгрома на фашистките пълчища край Белгород и Курск и са началото на решителен прелом в бойните действия през Великата Отечествена война.

Освен това Черняк предава в СССР ценна техническа информация за немските „Тигри“ и „Пантери“, артилерийски системи, данни за реактивните оръжия, ракетите „Фау-1“ и „Фау-2“, разработките на химическо оръжие, радиоелектронни системи.

Ветераните от ГРУ твърдят, че разузнавателната мрежа на Черняк е била една от най-добрите в историята – за десетилетие и половина работа в чужбина той няма нито един провал.

Ядреното оръжие, предателството и бягството в СССР

Черняк има и голям принос за създаването на съветското атомно оръжие. Информацията за тези разработки той изкопчил във Великобритания, а след това, по заповед на прякото му командване, заминава за Канада и САЩ. За времето на тази командировка той изпраща в Съюза хиляди страници материали за американското ядрено оръжие и даже няколко милиграма уран-235, който се използва за направата на атомна бомба.

Една любопитна подробност: хитлеристите успели (не без грешки от руска страна) да разкрият, разобличат и да арестуват абсолютно всички участници в съветската разузнавателна мрежа, която в Гестапо наричали „Красная капелла“ (Червеният оркестър) и ликвидирали агентурата на още една разузнавателна мрежа, „Красная тройка“ (Червената тройка). Но така и не успели да се доберат до информаторите на „Крона“. Не успели да идентифицират и нейния ръководител Ян Черняк, когото наричали „човекът без сянка“. Той никога не оставял никакви следи след себе си. Дори, както казват, не е нощувал два пъти на едно и също място. Постоянно се придвижвал из Европа, свързвал се с агентите си само тогава, когато получавал от тях сигнал, че такава среща е необходима.

Черняк би могъл да продължи да работи зад граница и в бъдеще, но от съветското посолство в Отава избягал шифровчик на военното аташе, който разполагал с определена информация за него, и се наложило Черняк спешно да бъде изтеглен в Съюза.

Паспортът на гражданин на СССР Ян Черняк получава през май 1946 г. Тогава той започва да изучава и руски език. Неговата автобиография в ТАСС е написана без нито една граматична грешка. Никой никога не успява да узнае, нито в информационната агенция, нито извън нея, в това число и съпругата му, какъв в действителност е бил Ян Петрович Черняк и какъв принос има той за извоюването на победата над хитлеристките окупатори и за създаването на съветското ядрено оръжие. Едва след като му е връчена златната Звезда „Герой на Русия“, тайната на неговата съдба започва лека-полека да се разкрива. И то съвсем не цялата.

Не е изключено агентурната мрежа, създадена от Черняк, да продължава да функционира и до ден днешен.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"