Триумфът на Елцин на изборите през 1996 – открадната победа от комунистите?

В началото на 1996 година руският елит истински се вълнуваше само от един въпрос: кой ще бъде начело на страната след шест месеца? Реформаторът Борис Елцин, възглавил през 1991 година появилата се от останките от СССР Руска федерация, имаше смехотворно нисък рейтинг. За това оказаха влияние икономическият спад, кризата в държавните институции, войната в Чечения, а също и образът на тежко болен човек.

Само че това, което играеше срещу Елцин, помогна на неговия основен конкурент – лидера на комунистите Генадий Зюганов. През декември 1995 година Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) победи на парламентарните избори. На този фон в президентското обкръжение се чуха гласове, че е необходимо изборите да бъдат отменени или отложени за след няколко години. Само че Елцин отиде на избори и ги спечели в два тура.

Съмнение в честността на изборите

Макар че през изминалите 20 години не се появиха официални потвърждения, че властите са фалшифицирали резултатите от изборите, мнозина мислят, че в онези условия Елцин просто не е могъл честно да победи. През 2012 година подозренията за нечестността на тази победа като че ли бяха потвърдени на най-високо равнище. Тогавашният президент Дмитрий Медведев на среща с руски политици се върна към темата за изборите от 1996 година. По думите на очевидци руският лидер тогава заявил, че на онези избори не е победил Елцин . След това обаче източник от Кремъл направи опровержение на думите на участниците в тази среща.

Мнозина известни политици и руски обществени дейци не се съмняват, че победата на Елцин е била нечестна. Така мислеше например бившият член и председател на Държавната дума Генадий Селезньов. Такова мнение изрази и един от патриарсите на руската журналистика, редакторът и основател на популярния и влиятелен в онези години в. „Независимая газета“ Виталий Третяков. „Според моето убеждение и някои факти, които знам... Зюганов е победил на първи тур. Той е знаел това, но не се решил да обяви своята победа“, заяви Третяков през „Руски дневник“.

25 u0433u043eu0434u0438u043du0438 u043fu043eu0441u0442u0441u044au0432u0435u0442u0441u043au0430 u0420u0443u0441u0438u044f: u0441u0435u0440u0438u043eu0437u043du0438 u043fu0440u0435u0434u0438u0437u0432u0438u043au0430u0442u0435u043bu0441u0442u0432u0430 u043au044au043c u043cu043bu0430u0434u0430u0442u0430 u0434u044au0440u0436u0430u0432u043du043eu0441u0442

Ами ако не ме пуснат в Кремъл...

Зюганов имал основания да премълчи за победата си, твърди бившият главен редактор на „Незамисимая газета“.  „... Има изявления на някои хора, които тогава са били около Елцин. Те съвършено ясно казвали, че Елцин няма да даде властта. Ако за победител бъде обявен Зюганов, то ще стане нещо, което няма да позволи на Зюганов да заеме този пост. Ясно е, че това се нарича държавен преврат с прилагане на сила“, заяви пред „Руски дневник“ Третяков.

Страхът от това, което може да се случи след обявяването на неговата победа, бе написан на лицето на Зюганов, коментира политологът Валерий Хомяков, който по онова време е работил в предизборния щаб на Елцин. По думите му познати от щаба на конкурента обяснили по следния начин психологическото състояние на лидера на комунистите: „Ето че днес той спечели, а какво ще прави утре? Ще тръгне за Кремъл? А там ще му кажат: „Я се пръждосвай!“ Той се страхуваше: ами ако не ме пуснат?“

Ще дойдат комунистите и всички ще разстрелят!

Неувереното поведение на Зюганов обаче не попречило на екипа на Елцин да представи комуниста като главна заплаха за постигнатото през 90-те години – пазарна икономика и демократична, поне външно, политическа система. „Ще дойдат комунистите и всички ще разстрелят!“, така Третяков определя това послание на предизборната кампания на Елцин.

Антикомунизмът станал едно от основните послания на кампанията на Елцин. В милионен тираж започнал да се издава вестникът „Не дай Боже!“(„Не дай Бог!”), който безплатно бил доставян на руснаците. В него се описвали нелицеприятни страници от близкото съветско минало и хората били плашени с ужасите, които ще донесе евентуална победа на Зюганов.

u0411u0435u0448u0435 u043bu0438 u201eu043fu0435u0440u0435u0441u0442u0440u043eu0439u043au0430u0442u0430u201c u043fu0440u0435u0436u0434u0435u0432u0440u0435u043cu0435u043du043du0430 u0440u0435u0432u043eu043bu044eu0446u0438u044f?

Освен на антикомунизма, било заложено и на новия образ на Елцин: „енергичен, борбен, активен, танцува; не е такъв, както казваха преди това“. Именно около тези твърдения била организирана кампанията, която, според мнението на Андреев, се отличавала с „феноменално, небивало в най-новата история равнище на задействаните политтехнологии“. Мнозина анализатори свързват успехите на Елцин на тези избори с ефективността на предизборната стратегия, а не с фалшификации.

В резултат в средата на май в кампанията настъпил обрат. Борис Елцин започнал да изпреварва главния си съперник, проправяйки си пътя към победата на първия тур. Във втория тур везните в полза на Елцин били наклонени от гласовете на популярния военен – генерал Александър Лебед, който призовал да се гласува за действащия президент.

Цената на победата

След победата Елцин претърпял сърдечна операция, от която дълго се възстановявал. В Русия по това време все по-голямо влияние придобивали олигарсите, икономиката на страната бавно, но уверено се насочвала към обявяването на неплатежоспособност през 1998 година, а в непокорна Чечения се укрепили силите, които през 1999 година ще извършат нападение срещу друг севернокавказки регион – Дагестан, което остро поставило въпроса за запазването на териториалната цялост на страната.

На този фон не са учудващи сега съществуващите отрицателни оценки в обществото на тези избори. Още повече, че по мнението на мнозина експерти дори в случай на победа на Зюганов Русия едва ли би могла да се върне в съветското минало.

По думите на Андреев тогава „масовата нагласа на руския народ не бе за реставрация... А за „трети път“ – дайте ни всичко, което имаше по-рано, но без да се връщаме в миналото“. При все това победата на Елцин изигра важна роля. Тя гарантира „запазването на легитимната приемственост на властта и някакъв, макар и накърнен и непълноценен, граждански консенсус“.

По думите на политолога Алексей Зудин тогава руснаците „избраха бъдещето“. „Даже не толкова за себе си – на всички им бе ясно, че предстои труден път – те гласуваха за бъдещето на страната като цяло“, убеден е експертът. В същото време, както отбелязва Третяков, това бъдеще настъпи не за всички, имайки предвид онази огромна социална цена, платена от руснаците, за да продължи да съществува неефективният режим на Елцин.

u201eu041fu0430u0437u0435u0442u0435 u0420u0443u0441u0438u044fu201c: 85 u0433u043eu0434u0438u043du0438 u043eu0442 u0440u043eu0436u0434u0435u043du0438u0435u0442u043e u043du0430 u0411u043eu0440u0438u0441 u0415u043bu0446u0438u043d

"Российская газета". Всички права запазени.