Защо руснаците наричат Москва "Третия Рим"?

В Русия наричат Москва по най-различни начини – столицата има много имена и прозвища. Има уважителни епитети: например "първопрестолна" указва, че именно Москва е първата столица на младата руска държава, а "златоглавая" ни препраща към златните куполи на московските храмове. Има подигравателни: "не е гумена" (намек, че дори и в огромна Москва няма място за всички желаещи да живеят в нея) или "голямото село". Но едно от най-привичните прозвича, с корени още от Средновековието, е "Третия Рим". Откъде идва то?

Наследница на Рим и Константинопол

За първи път Москва е наречена "Третия Рим" от православния монах Филотей Псковски, който през 1523-1524 г. пише послания до московския велик княз, в които призовава за борба с ересите. Московското княжество, според монаха, е последната крепост на истинската вяра. "Всички християнски царства достигнаха края и се сляха в единното царство на нашия господар", твърди Филотей в едно от посланията си. "Два Рима паднаха, третият се държи, а четвърти няма да има".

7 факта за Иван Грозни – първия руски цар

Първият Рим, според терминологията на Филотей, е истинският Рим, столицата на Римската империя, обединила под властта си десетки народи. През IV в. християнството постепенно се превръща доминираща религия в първоначално езическата империя, а Рим става християнската столица на света. Той е наследен от Константинопол, главния град на Византийската империя, където след разкола на християнската църква на католическа и православна (1054 г.) се вкоренява православието. От православна гледна точка католическият Рим пада, защото е потопен в ерес, а столица на истинския християнски свят, "Втори Рим", става Константинопол.

"След покръстването на Рус през Х век руснаците признават авторитета на византийския император като покровител на всички християни", отбелязва историкът Светлана Лурие. Но след няколко века рухва и "Вторият Рим": през 1453 г. Османската империя завоюва изтощения от политически кризи Константинопол и го нарича Истанбул. Водеща православна столица става Москва, обединила около себе си през XV век разпокъсаните руски земи.

Забравената идея

Както пише американският историк Маршал По (Marshall Poe), автор на публикацията "Москва, Третият Рим: корени и трансформации на един "основополагащ момент", идеята за "Третия Рим" на Запад често се използва, за да се обясни съветската, а по-късно и руската външна политика: видите ли, в основата ѝ лежат експанзионистични идеи за създаването на империя, подобна на Римската. Самият По смята този подход за неправилен: "Това (идеята за Трети Рим) не казва нищо за дългосрочните тенденции в руската външна политика или руската народопсихология".

Историкът подчертава: значението на концепцията се преувеличава. В действителност, след като в началото на XVI век монахът Филотей изказва идеята за "Третия Рим", за три века тя е благополучно забравена. Руската държава се разраства, но не заради мечтите на управляващите за православна империя, а по естествени причини: борба за ресурси, излаз на море и т.н.

Защо Златото на Троя се пази в Русия?

За първи път се сещат за идеята на Филотей чак през втората половина на XIX век, при управлението на император Александър II, когато неговите послания са издавани в големи тиражи. Концепцията "Москва – Трети Рим" е взета на въоръжение от руското панславянско движение, мечтаещо да обедини славянските народи под егидата на Руската империя. Но след революцията от 1917 г. и завземането на властта от болшевиките идеите на панславизма изпадат в забвение.

"Градът на седемте хълма"

Освен статуса на имперска столица, придобит още в Средните векове, Москва няма почти нищо общо с Рим – руската столица е със съвсем друг вид архитектура и е с много по-суров климат. Една от малкото общи черти, за които говорят, е, че, видите ли, Москва, както и Рим, е разположена върху седем хълма.

Историкът Александър Фролов, специалист по Москва, казва, че изразът "Градът на седемте хълма" не съответства на действителността. Той уточнява, че при изброяването на "хълмовете" в летописите се споменават малки загладени възвишения, които трудно могат да се смятат за хълмове. Единственият истински хълм е Боровицкият, на който в момента се намира московският Кремъл. Останалото Фролов нарича "красива легенда". "Плод на въображението на романтиците", казва историкът. "Очевидно желанието Москва да се нарича Трети Рим е било огромно".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.