Операция "Дропшот": планът на САЩ да унищожат СССР през 1959

Веднага след края на Втората световна война САЩ са единствените, които притежават ядрено оръжие и са проучили възможността да предприемат "превантивна" атака срещу Съветския съюз, която да заличи от игралното поле свръхсилата на червените фигури. Съединените щати се страхуват от евентуална инвазия на СССР в Западна Европа, Близкия Изток и Япония.

През септември 1948 г. президентът на САЩ Хари С. Труман одобрява документ на Съвета за национална сигурност за "Политиката на ядрената война", според който Съединените щати трябва да бъдат подготвени "бързо и ефикасно да използват всички налични подходящи средства, включително и ядрените оръжия, в интерес на националната сигурност, и че трябва да планират в това направление".

Хари С. Труман (в центъра) до Йосиф Сталин и Уинстън Чърчил. Снимка: Обществено достъпни снимки

Къртис Лемей, провалилият се палач на СССР

Генерал Лемей става известен с това, че ръководи кампанията по стратегическите бомбардировки срещу Япония, която приключва с пускането на ядрени бомби в Хирошима и Нагасаки. За това той получава титлите доктор хонорис кауза по право в университета "Джон Карол", "Кениън Колидж", Университета на Южна Каролина, Университета "Крейтън" и Университета "Акрон", наред с други отличия.

След това организира Стратегическото въздушно командване (SAC - Strategic Air Command), което е висшата ръководна инстанция на стратегическите въздушни сили на САЩ, като институция за управление на вероятна ядрена война по време на студената война. Очевидно срещу СССР. Преди тази организация да стане напълно оперативна, през 1949 г. Лемей предлага целият ядрен арсенал, с който САЩ разполагат (133 бомби), да бъде пуснат срещу 70 съветски градове и столици в Източна Европа за период от 30 дни. Неговата стратегия се основана на тезата, че руснаците нямат сила, която да е в състояние да противостои на SAC по това време, и че времето играе в полза на руснаците.

Кърти Емерсън Лемей по време на Студената война като шеф на Стратегическото въздушно командване на въздушните сили на САЩ. Снимка: Обществено достъпни снимки

"Дропшот": планът на Вашингтон за края на света

През 1949 г. е съставен планът "Дропшот", който предвижда САЩ да атакуват съветска Русия и да изсипят над 300 атомни бомби и 20 000 тона конвенционални бомби върху 200 обекта, разположени в 100 градски района, включително Москва и Ленинград (днешен Санкт Петербург).

Освен това е съставен списък с целите на ядрените нападения на териториите на Съветския съюз и на неговите съюзници, който съдържа 1200 града от Източна Германия до Китай на изток. Москва оглавява списъка със 179 "определени цели" (сред тях е самият "Червен площад"), докато в Ленинград са посочени 145 цели. Потенциалът на ядреното оръжие, мобилизирано за целта, варира между 1,7 и 9 мегатона (атомната бомба "Литъл бой", хвърлена над Хирошима на 6 август 1945 г., е близо 0,013-0,018 мегатона).

Източен Берлин, Варшава (Полша) и Будапеща (Унгария) са в списъка наред с други градове, разположени по-далеч от съветските граници, както и още 91 посочени цели.

Между 75 или 100 от 300-те ядрени бомби имат мисията да изравнят със земята съветската бойна авиация. При все това най-смущаващият от списъците с цели, които могат да се видят в Архива на национална сигурност (The National Security Archive) след разсекретяването му през 2015 г., е с поредица цели с гриф "Категория 275" и като "населени цели". Направени са оценки, че при американската атака ще загинат близо 60 милиона души.

В случай че СССР откаже да се предаде след опустошителната атака, Съединените щати ще продължат да бомбардират непрекъснато градските и промишлените зони до пълното им унищожение.

Освен това авторите на плана предлагат да се започне сухопътна кампания срещу СССР заедно с европейските съюзници, за да се постигне "пълна победа".

Плановете на САЩ обаче стигат отвъд сегашна Русия. Пекин се явява в топ 20 (под номер 13) на градовете, определени като цели за бомбардировките на САЩ с 23 зони, за които е посочено, че трябва да бъдат опустошени.

Снимка: Обществено достъпни снимки

Как е планирано да го направят?

Според разсекретените през 2015 г. документи, ядрените глави е трябвало да бъдат изстреляни от самолети, намиращи се в бази във Великобритания, Мароко и Испания. Освен това е трябвало да се използват междуконтинентални бомбардировачи Б-52, които, към момента на подготвянето на плана за нападение, ВВС на САЩ са започнали да получават.

Какво е станало?

Според книгата "Операция Трета световна война: тайният американски план ("Дропшот") за война със Съветския съюз през 1957-а (Operation World War III: Secret American Plan ("Dropshot") for War with the Soviet Union in 1957) на Антъни Кейв Браун, дълго време единственото препятствие по пътя към началото на тази масирана ядрена атака е фактът, че Пентагонът не притежава достатъчно атомни бомби (през 1948 г. Вашингтон със злорадство се хвали, че има арсенал от 50 бомби от този тип), а и няма самолети, за да извърши нападението. Например, същата година въздушните сили на САЩ имат само два бомбардировача Б-29, модифицирани, за да могат да изстрелват смъртоносните радиоактивни оръжия.

През 1949 г. ядреният арсенал на САЩ вече нараства до 250 атомни бомби и Пентагонът стига до заключението, че вече е "възможна" победа над Съветския съюз. За късмет на човешкия род изпитанието на съветската ядрена бомба същото лято нанася тежък удар на американските милитаристични планове. Ето как описва събитията професор Доналд Ангъс Маккензи от Университета в Единбург в есето си "Планирането на ядрената война и стратегии за съвместна ядрена акция".

"Изпитанието на съветската атомна бомба на 29 август 1949 г. дълбоко разтърси американците, които мислеха, че техният ядрен монопол може да трае по-дълго време. И все пак това не промени веднага модела на планиране на войната. Ключовият въпрос бе какво равнище на щети би могло да накара Съветския съюз да се предаде".

Снимка: Getty Images

Забравеният герой

През януари 1950 г. ученият Клаус Фукс - физик, роден в Германия и член на екипа на проекта "Манхатън", който изгражда първата ядрена бомба на Съединените щати - е арестуван, съден и (след като се признава за виновен) осъден на 14 години затвор за това, че е предал военни тайни на съюзническа страна (да, Съветският съюз, нека да си го кажем, все още е в категорията съюзническа държава).

Фукс е предоставил жизненоважна информация на Съветския съюз за проекта "Манхатън" и то абсолютно безкористно, като се ръководи от политическите си убеждения и защото е дълбоко убеден колко опасен е ядреният монопол, какъвто САЩ претендират, че са постигнали. Това е решаващ елемент, за да могат руснаците да създадат собствено ядрено оръжие.

Клаус Фукс Снимка: Обществено достъпни снимки

Съветската държава изразява благодарността си към Фукс, като го удостоява с орден "Дружбата на народите", едно от най-високите отличия на Съветския съюз. Фукс е освободен на 23 юни 1959 г., след което емигрира в Източна Германия, където продължава научната си кариера, успявайки да се издигне значително. Умира през 1988 година.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.