Намери и унищожи: презирани съветски врагове, заловени и убити в чужбина

"Няма да има милост към шпиони и предатели на родината", казва заглавието на статия в държавния вестник "Болшевик" през 1937 година. Тази фраза може да бъде мотото на съветските тайни служби, като "предателите" са онези, чиито действия по някакъв начин вредят на Комунистическата партия и интересите на нейните всемогъщи лидери.

Съветските шпиони не пестят усилия или пари, за да унищожат "враговете на държавата", дори ако живеят далеч от Русия. Този метод на борба с политическите съперници беше особено популярен при царуването на Сталин, но също така продължи и след смъртта му. И така, какви са най-дръзките убийства, извършени в чужбина от съветски убийци?

Александър Кутепов – водач на бялото движение в Европа

Снимка: Legion Media

Императорският руски офицер Александър Кутепов (1882-1930) посвещава живота си на служба на монархията, така че когато през октомври 1917 г. избухва Октомврийската революция, той не се съмнява коя страна да подкрепи. Полковник (и бъдещ генерал) Кутепов става един от водещите командири на Бялата армия, които обединяват антиболшевишки сили по време на Гражданската война (1917-1922). Но талантът му не спира бялото движение от провал и през 1920 г. бяга от Русия за Европа.

Кръстоносният поход на Кутепов срещу комунизма обаче продължава въпреки всичко и през 1929 г. става председател на Руския общовоенен съюз (РОВС), организация на емигрантите от бялото движение, които искат да победят болшевиките. Като председател на РОВС Кутепов организира терористични атаки в СССР, като експлозията в Централния клуб на комунистическата партия в Ленинград. Не е изненадващо, че офицерите от ОГПУ (Съвместната държавна политическа дирекция) решават да си го върнат.

Все още не е ясно какво точно се е случило с Кутепов (и цялата официална информация остава класифицирана), но за последен път е видян жив в Париж на 26 януари 1930 г. Според мемоарите на Павел Судоплатов, бивш съветски шпионин, двама агенти, облечени като френски полицаи, са спрели Кутепов на улицата и са го отвели до кола. След като чува руска реч, Кутепов започва да се бори и изведнъж умира от сърдечен удар. Според друга версия агентите, опитващи се да отвлекат Кутепов, случайно му дават прекалено много морфин, причинявайки смъртта му.

Лев Троцки – болшевик за срам и позор

Снимка: DPA / Global Look Press

По време на Гражданската война Лев Троцки (1879-1940), дългогодишен болшевишки лидер и талантлив командир, основал Червената армия, често е наричан вторият човек в партията (след Владимир Ленин). Популярността и влиянието на Троцки изглеждли неизменни, но времето доказва точно обратното.

След смъртта на Ленин през 1924 г. Сталин бавно притиска поддръжниците на Троцки в правителството и съсредоточава цялата власт в ръцете си. През 1927 г. Троцки е изгонен от комунистическата партия и скоро след това е изгонен от СССР. След като една след друга европейските държави не го приемат под натиска на Сталин, Троцки се озова на другата страна на света, в Мексико.

Но скоро Сталин разбра, че оставяйки врага си да избяга, е допуснал грешка. Дори в изгнание, неспокойният Троцки продължи да публикува книги и статии, изобличаващи режима на Сталин, изкривявайки идеалите на марксизма и революцията; той също се опитва да създаде световно антисталинистко социалистическо движение. Така че Сталин решава да се отърве от противника си.

Павел Судоплатов, заместник-директор на чуждестранния отдел на НКВД, планира убийството: испанският сталинист Рамон Меркадер, представящ се за почитател на Троцки, получава достъп до вътрешното му обкръжение и често посещава къщата му в Койоакан. На 20 август 1940 г. те остават сами в една стая и тогава Меркадер прави своя ход. Докато Троцки се навежда над масата, за да разгледа по-отблизо вестника, който Меркадер е донесъл, той удря Троцки с брадва, като го ранява смъртоносно.

Макар раната в главата му да е около 7 сантиметра дълбока, Троцки успява да живее почти цял един ден след това. Охраната залавя Меркадер и накрая е осъден на 20 години в мексикански затвор, където остава до 1960 г. След освобождаването си Меркадер се премества в СССР и властите му връчват медал "Герой на Съветския съюз". В крайна сметка той умира от саркома и е погребан в Москва.

Степан Бандера – символ на украинския национализъм

Проевропейски активисти държат плакат с портрета на Степан Бандера по време на протестите в Киев, 31 декември 2013 г. Снимка: CTK / Global Look Press

Дори днес Степан Бандера (1909-1959) остава една от най-спорните фигури в постсъветския регион. Много украинци го виждат като боец за свобода, който повежда антиполски и антисъветски движения в Западна Украйна през 1920-те и 1930-те г. Много други в Украйна и Русия, особено онези, които подкрепят съветското минало, го осъждат за сътрудничество с нацистите по време на Втората световна война и за избиването на невинни цивилни граждани. Едно нещо е сигурно – той е непреклонен враг на СССР.

В началото на 1950-те г. Бандера, който някога е бил затворник в концентрационния лагер в Саксенхаузен, се установява в Мюнхен, където си сътрудничи със западни разузнавателни служби, защото се надява да унищожи комунизма и да освободи Украйна. Той вече е бил цел на няколко опита за убийство, така че неговите поддръжници го умолявали да напусне града за известно време. Бандера се съгласил, но преди да си тръгне, той се изправя пред един последен опит за убийството му, който се оказва успешен.

На 15 октомври 1959 г. агентът на КГБ Богдан Сташински е устроил засада на Бандера пред входа на сградата му, държейки спринцовка, заредена с цианид, скрита в сгънат вестник.

"Какво правиш тук?", попитал Бандера Сташински, който го намушква със спринцовката през вестника. По ирония на съдбата две години по-късно Сташински, който успява да избяга от местопрестъплението, се оттегля в Западна Германия със съпругата си и иска политическо убежище. Той признава, че е убил Бандера и е осъден на четири години затвор.

Пет легендарни съветски шпионки

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.