Игра на пленуми: как комунистическите лидери воюват за трона на Сталин

Йосиф Сталин ръководи СССР по-дълго от всеки друг комунистически лидер. Управлението му започва с триумф над вражеските партийни лидери след смъртта на Владимир Ленин през 1924 г. и завършва със смъртта му от удар на 5 март 1953 г.

Приживе никой от приближените на Сталин не смее да оспорва авторитета му – всички помнят клетата съдба на онези, изпаднали в немилост пред Сталин. Но веднага след смъртта на лидера най-близките му съюзници започват битка за наследството му.

Кратък съюз

Тъй като никой от съветския елит не е достатъчно силен, за да концентрира властта в ръцете си като Сталин, тримата най-влиятелни политиците сформират триумвират, като всеки един от тях контролира по един клон от властта.

Георги Маленков, който е заместник на Сталин, оглавява правителството и става премиер на Съветския съюз; Никита Хрушчов пък, бивш лидер на съветска Украйна, отговаря за Комунистическата партия.

Георгий Маленков (1901-1988). Снимка: Global Look Press

Що се отнася до прословутия екзекутор от тайната полиция – Лаврентий Берия, който надзирава и съветската ядрена програма, то той запазва поста си на министър на вътрешните работи и контрола си върху тайните служби. Като грузински сънародник и може би най-близък довереник на Сталин Берия оглавява страховития Народен комисариат на вътрешните работи (НКВД) от 1938 до 1945 г. и извършва безжалостни репресии през Втората световна война.

И Маленков, и Хрушчов се боят, че Берия може най-напред да се отърве от тях, така че решават да го изпреварят и първи да нанесат удар.

Падането на злия министър

През лятото на 1953 г. позицията на Берия начело на НКВД изглежда силна. Маленков и Хрушчов обаче атакуват внезапно. През юни 1953 г., след като се завръща от пътуване в Източна Германия, Берия е задържан.

На пленум на Централния комитет на Комунистическата партия всички високопоставени членове обявяват Берия за архитект на репресиите (което всъщност е истина) и британски шпионин (което не е ).

Лаврентий Берия. Снимка: AP

Докато изброяват зверствата на сталинистката епоха, политиците почти не споменават името на Сталин. Според обвиненията всичко е дело на Берия. Той няма възможност да се защити и е екзекутиран на същата година. Така повтаря съдбата на предшествениците си в НКВД по времето на Сталин – Генрих Ягода и Николай Ежов.

Старата гвардия атакува Хрушчов

След падането на Берия Хрушчов и Маленков застават един срещу друг. Както отбелязва историкът Александър Пижиков в книгата си "Размразяването при Хрушчов", Маленков далеч не е така харизматичен и активен като Хрушчов, така че губи. През 1955 г. на поредния пленум той е временно отстранен от премиерския пост.

Борбата обаче още не е приключила. Маленков прави нов съюз с други двама дългогодишни другари на Сталин: Вячеслав Молотов – външен министър, известен с това, че подписва Пакта за ненападение между СССР и Германия през 1939 г., и Лазар Каганович.

Заедно те организират вот за оставката на Хрушчов от поста първи секретар на Партията на правителствена среща през 1957 г. Има много неща, за които Хрушчов може да бъде критикуван – например нереалистичните му обещания да изпревари Америка като производител на мляко и месо. И така, тримата почти печелят.

Никита Хрушчов. Снимка: РИА "Новости"

Никой не е невинен

Хитрият Хрушчов, обаче, отлага вота за... да, друг пленум на Централния комитет, този път през юни 1957 г. С подкрепата на младите членове на партията, включително Леонид Брежнев, Хрушчов преобръща разговора от обсъждане на грешките му в диспут за престъпленията от 1930-те и 1940-те г. Отново поддръжниците на Хрушчов отправят към "cтарата гвардия" остри обвинения в репресии и кръвопролития.

В думите им има доза истина: Маленков, Молотов и Каганович имат сериозен пръст в убийството на невинни хора. Но Хрушчов, който е критикуван остро от "антипартийната тройка" – както са представени Маленков, Молотов и Каганович на пленума – също не е цвете за мирисане.

На въпрос на Каганович: "Ами ти? Не си ли подписвал документи за екзекуции в Украйна?", той просто мълчи.

Все пак Хрушчов печели, а "антипартийната тройка" губи. Времената вече са по-меки от управлението на Сталин, така че никой не е екзекутиран, нито хвърлен в затвора. Вместо това им позволяват да живеят като пенсионери.

Що се отнася до Хрушчов, той ръководи СССР още седем години, но е свален от власт през 1964 г. от същите онези млади членове на партията, подкрепили го през 1957 г. До края на живота си той изпада в политическа забрава, като пише мемоари и се оплаква от предателството на бившите си другари.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.