Златото на комунистите: къде отиват парите на КПСС през 1990-те?

Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС) винаги е била нещо повече от просто партия в СССР. Тя държи монопола върху властта до края на 1980-те години, а управленческите структури на КПСС (Централният комитет и Политбюро, съветското правителство) съществуват като "вътрешна държава" вътре в социалистическата страна. И мнозина нейни лидери се ползват с финансови привилегии, които невинаги са законни.

По тази причина, когато в началото на 1990-те, скоро след разпада на Съветския съюз, няколко източници заявяват, че близо $10 млрд. от хазната на партията са изчезнали, повечето руснаци са сигурни, че парите са откраднати.

Една богата партия

Виктор Мироненко, бивш лидер на Комсомола (младежката организация на партията), е човекът, който споменава в интервю, че непосредствено преди разпадането на СССР КПСС е имала $10 млрд. в бюджета си. Източниците на това богатство са различни – като се започне от вноските на редовите партийни членове (към 1990 г. в редиците на КПСС има 19,5 милиона души) и се свърши с бюджета на финансирания от държавата фонд за защита на мира с неговите близо 4,5 млрд. руб. ($2,6 млрд.).

Трудно е да се каже с точност дали Мироненко е прав за сумата. Активите на партията са независими от бюджета на СССР и само високопоставените чиновници имат достъп до тази статистика. На въпроса "Кой открадна всичките тези пари?" Мироненко повдига рамене: "Нямам представа. Не съм аз".

Виктор Герашченко, бивш ръководител на държавната банка на СССР, потвърждава през 2011 г., че в касата на ЦК е имало много пари. Само че всичките изчезват мистериозно през 1991 година.

Подозрителни смъртни случаи

През 1990-те цялата ситуация изглежда много подозрително особено след поредицата от внезапни кончини. На 26 август  1991 г., половин година преди СССР да се разпадне, от прозореца си пада и умира Николай Кручина – финансовият мениджър на КПСС, който е близък с Михаил Горбачов.

Неговият предшественик Георгий Павлов, който ръководи партийния бизнес 18 години, след месец последва Кручина в отвъдното. Третият "финансист" – Дмитрий Лисоволик, който оглавява американския сектор на международния отдел на ЦК на партията и също има много общо с паричните потоци, пада от прозореца си няколко дни по-късно.

След такива съвпадения всички официални твърдения, че "златото на партията" никога не е съществувало, се възприемат със съмнение в Русия. Смъртните случаи обаче не дават отговор на основния въпрос – къде са отишли парите?

Държавата в режим на издирване

Не само любопитството и чувството, че е извършена несправедливост, карат руските лидерите да търсят "партийното злато". След като от пепелищата на СССР се ражда цяла една страна, тя има отчайваща нужда от пари. Така че комунистическите милиарди биха могли да помогнат много.

За да проследи парите, Егор Гайдар – премиер в правителството на президента Борис Елцин през 1992 г., дори наема частни детективи от "Крол" (Kroll), американска агенция със световна репутация. Само че, според мемоарите на Гайдар, руското правителство е принудено да спре издирването, защото американците "не намират значима информация". Правителството така и никога не публикува доклада, предоставен от "Крол".

Възможни версии

Е и, какво може да се е случило с парите на КПСС? Според една от версиите тези, които са ги откраднали, вероятно са внесли "партийното злато" в тайни банкови сметки в Хонконг, като са използвали китайски връзки. В края на 1980-те и началото на 1990-те банките в Хонконг управляват анонимно много сметки и не предоставят информация за техните титуляри (за разлика например от швейцарските банки).

Според тази версия други места, където парите може да са отишли, са Кипър или Ливан. Във всички случаи обаче "партийното злато" отдавна е изчезнало, разделено на малки части, преведени в десетки банки по цял свят и не може да бъде намерено.

Всеки за себе си

Според друга гледна точка парите изобщо не са напускали Русия. Високопоставени партийни чиновници, съзирайки кончината на социалистическата система, може неофициално да са ги вложили (на малки суми, действайки независимо) в кооперативи и други компании наполовина държавни, наполовина частни, които изникват в края на 1980-те. Това води до натрупването на първите големи капитали в постсъветското пространство.

Вероятно никога няма да разберем какво точно е станало с парите. Само че защитниците и на двете версии са съгласни за едно: това не е било някакъв организиран заговор на старите комунисти да откраднат "партийното злато". По-скоро всеки е действал според собствените си интереси, заграбвайки възможно най-големия пай. Капитализмът вече е тук. 

Текстът е част от поредицата "Руските досиета Х".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.