Да твориш зад решетките: 3 страхотни иновации, направени в затворите на Сталин

Нещото

Когато през август 1945 г. посланикът на САЩ Уилям Аверел Хариман получава подарък от делегацията на Организацията на младите пионери в СССР, той го слага на стената в кабинета си у дома. Предметът представлява издълбана дървена плоча на Държавния печат на САЩ. Детският подарък, връчен по повод сътрудничеството на съюзниците от Втората световна война (ВСВ), виси в резиденцията на посланика в продължение на 7 години, галейки погледа на Хариман и тримата му наследници.

Копие на Нещото.

Остин Милс / Уикипедия

Едва през 1952 г. става ясно, че плакетът съдържа Нещото - едно от първите скрити устройства за подслушване. То се основава на революционни принципи за онова време: няма електрозахранване или активни електронни компоненти. Устройството се активира, само когато получи радио сигнали с определена честота. Изключително трудно е да се засече и е намерено по случайност.

Нещото, което кара американците да се поболеят от яд, тъй като САЩ не разполага с тази технология в шпионския си инструментариум, е разработено от прочутия съветски изобретател Лев Термен или Леон Теремин, както го знаят в САЩ. Той е най-известен с изобретяването на един от първите електронни музикални инструменти: теремин или терменвокс.

Теремин живее в САЩ през 1930-те години на миналия век, популяризирайки своя терменвокс и работейки върху алармени системи против кражби. През 1938 г. е призован обратно в СССР, където е арестуван на следващата година. Получава абсурдни обвинения за подготвянето на убийството на Сергей Киров. Високопоставеният съветски служител е убит през 1934 г., когато Теремин е в САЩ. Прокуратурата твърди, че конспираторите са поставили радио-контролирана бомба в обсерватория в Ленинград (сега Санкт Петербург). Теремин трябвало да взриви бомбата от САЩ, когато Киров посети обсерваторията. Всъщност Киров е прострелян и убит в кабинета си от съпруга на една от служителките му.

След ареста той работи в шарашка, където разработва шпионски устройства, едно от които е известно като Нещото. Работата му е възнаградена с награда "Сталин" през 1947 г., когато е и освободен от затвора.

Пикиращият бомбардировач "Прилеп"

Теремин изкарва присъдата си в известното конструкторско бюро ТсКБ-29. То е под егидата на министерството на вътрешните работи и повечето от служителите там са затворници. Сред тях са и пионерният дизайнер на въздухоплавателни средства Андрей Туполев. Всъщност самата шарашка е кръстена на него - "Туполевка", тъй като основната ѝ задача е да разработва нови военни самолети.

Ту-2

Уикипедия

Туполев е хвърлен в затвора през 1937 г. по обвинения в саботаж и шпионаж. По-късно разказва на приятел, че не е бит, но е бил лишаван от сън. Така той "признава", че повече от десетилетие е бил френски шпионин. През 1940 г. е осъден на 15 години в затворнически лагер, но е освободен още през лятото на следващата година, когато започва Великата отечествена война.

През годините в затвора той разработва бомбардировача "Туполев Ту-2" ("Прилеп" в по-късната класификация на НАТО), който става "един от най-важните бомбардировачи на Втората световна война и се оказва цялостно отличен проект". Казват, че фактът, че е проектиран в затвора прави "успехът му особено забележителен". Той е един от основните съветски пикиращи бомбардировачи през ВСВ.

Бомбардировачът се произвежда в продължение на 10 години до 1952 година. Създадени са около 2500 самолета Ту-2. Самолетът има "катастрофална кариера" след ВСВ. Участва в Корейската война. Ту-2с е широко използван от страните, които по-късно ще подпишат Варшавския договор. Туполев е отличен с награда "Сталин" за бомбардировача (1943 г.). Скоро след товаполучава още три награди "Сталин" за други негови разработки.

Лекарството Антипелагрин

Не само специалистите по шпионаж и дизайнерите на самолети са заключени в специални затвори по време на чистките. Там има място и за други професионалисти. Известният съветски вирусолог Лев Зилбер прекарва в шарашка четири години. Арестуван е въз основа на донос от негов колега. Зилбер е обвинен, че планирал да отрови московската водоснабдителна система и е осъден на 10 години в затворнически лагери.

Лев Зилбер

Олег Кузмин/TASS

Първо работи като дървосекач, а по-късно става доктор в лагера. Докато работи в болницата в затвора, се сблъсква с пелаграта - сериозно заболяване, причинено от дефицит на витамин В3, характеризиращо се с дерматит и деменция. Ако не се лекува, то обикновено води до смърт на пациентите.

Тъй като лагерът е в северен район, ученият започва да използва лишеи от северни елени, от които произведа дрожди, които на свой ред се превръщат в източник на витамини, спомня си по-късно той. Това се превръща в основата на лекарството Антипелагрин. Зилбер успява да го тества върху пациент, но заслугите за лекарството не са на негово име, а на името на министерството на вътрешните работи.

Вирусологът е преместен в една от затворените лаборатории, където работи по теорията си за вирусната природа на рака. Две години след освобождаването си през 1946 г. той, също като Теремин и Туполев, получава награда "Сталин" за книгата, която пише за енцефалита.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.