Най-странната битка в руската история, довела до независимост

Сблъсъкът при Угра е най-странната битка, защото тя не е сражение в същинския смисъл на думата, макар че от двете страни са мобилизирани десетки хиляди войници. Дори в очите на съвременниците, видели резултата от нея, тя изглежда странна и мистериозна като последица от божия намеса: застъпничество на Дева Мария.

В Русия битката е наречена Великото противостоене на частите на великия московски княз Иван III и армията на хана от Великата орда Ахмат. По традиция тези събития се възприемат като края на зависимостта на Русия от татарите, която продължава два века и половина.

Да се накаже васалът

Иван Велики разкъсва на парчета писмото от хана.

Алексей Кившенко/Wikipedia

Въпреки че татарите са разбити от прародителя на Иван III, Дмитрий Донски, 100 години преди  Куликовската битка, Рус все още трябва да плаща дан, защото не е достатъчно силна, за да отправи предизвикателство към мощта на Ордата. При все това през XV в. Златната орда се разпада. Москва, която е станала признат център на предишната разделена руска земя, се възползва от ситуацията и по време на управлението на Иван спира да плаща дан.

Непокорството на Иван силно разгневява хан Ахмад - главата на най-голямата част от разпадналата се Златна Орда – Великата Орда. Той решава да накаже предизвикателния васал, събира огромна армия от 80-90 000 войници и се насочва към Москва.

Врагове от всички страни

Иван III започва да се готви да отблъсне ново нашествие на татарите, но все повече се безпокои какъв ще бъде изходът от този сблъсък. Той се тревожи не само от числеността на вражеската армия, но и от съюза на хан Ахмад с отколешния враг на Иван - полско-литовския крал Казимир IV. Нещо повече, двамата братя на Иван, влиятелни феодали, се вдигат на бунт срещу него и искат подкрепа от Казимир. И сякаш това не е достатъчно, на север рицарите на Ливонския орден обсаждат руски крепости. Част от най-близките съветници на Иван не харесват идеята за конфронтиране с Ордата при тези обстоятелства и препоръчват на княза да сключи мир с татарите. Иван се колебае.

"От съдбата на можеш да избягаш"

Казимир IV

Ян Матейко/Wikipedia

Междувременно хан Ахмад приближава р. Угра (близо 200 километра югозападно от Москва), застрашавайки пряко столицата. Именно там се срещат руските сили, оглавявани от великия княз Иван младши. Двете армии заемат позиции на двата бряга на реката.

Фактът, че Казимир не бърза да се присъедини към хан Ахмад, не вдъхва на Иван по-голяма увереност за перспективите от великата битка с татарите. Той заповядва на сина си да напусне армията и да отиде при него в Москва, където е създаден специален съвет, който да решава какви действия ще предприеме Москва. Колкото и изненадващо да е за Иван III, който е властен управник, неговият син се осмелява да пренебрегне заповедта, показвайки, че за него и армията му има само един вариант: да се сражават.

Разказва се, че в тази обстановка обикновени хора в Москва призовават княза да се сражава с нашественика. Духовният наставник на Иван, архиепископ Васиан, също прави трогателно обръщение към управника на Москва. "Дали смъртните трябва да се страхуват от смъртта? От съдбата си не можеш да избягаш. Аз съм стар и слаб, но няма да се изплаша от татарския меч, няма да отвърна лицето си от блясъка му", казва свещеникът на Иван. Историкът Николай Борисов отбелязва, че ако Иван се бе отказал от действия, това би го поставило в сложно и позорно положение. Така че в началото на октомври князът отива при армията си, съвсем навреме.

Артилерия и аркебузи

На 6 октомври армията на Ахмат прави опит да прекоси реката, която не е по-широка от 120-140 м. Битката се простира по цялата линия на съприкосновение, която е дълга 60 км. Опитите да се преодолее реката продължават четири дни и накрая завършат с пълен провал. Татарите не могат да използват основното си предимство – кавалерията, защото не са преминали реката. Докато обаче се мъчат да я прекосят, те падат жертва на руския артилерийски огън и аркебузите.

Руските командири сформират специални групи от пехотата с оръдия и аркебузи, които се разполагат на местата, удобни за пресичане. Други полкове и кавалерия са пратени по протежението на реката, за да могат да се придвижат, където е необходимо. Татарите освен това не могат да използват стрели, защото те не са ефективни на такова разстояние. Така че войниците на Ахмад са лесни мишени във водата. Както посочва съвременният историк Алексеев, Ахмад не спасява войските си, като се опитва да прекоси Угра, и всичко е напразно.

Противостоенето продължава до 26 октомври, когато Иван III изважда силите си от реката и ги концентрира около град, разположен наблизо. Реката замръзва и повече не може да бъде използвана като преграда. Ахмад обаче остава на Угра до 6 ноември и после … се връща обратно, тъй като не е готов да продължи боевете при зимни условия.

Освен въздействието на "генерал Студ", на Угра има нова руска армия, както отбелязва Алексеев. Ахмад трябва да се съобразява с нея. Армията има силно вертикално командване. Това не е армия на княжество, а на нова централизирана държава, в каквато се превръща Московското княжество по време на управлението на Иван III. Накрая, както отбелязва добрият старомоден Маркс преди 150 години, "Европа, която в началото на управлението на Иван знае малко за Московията, притисната между литовците и татарите, е зашеметена от внезапната поява на огромна империя на своите източни граници".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.