Най-ужасяващите кончини на руски писатели

Всеволод Гаршин (скача от парапета на стълбище)

Известен с няколко кратки разказa, Всеволод Гаршин (1855-1888) остава запомнен като несъмнено талантлив, но слабо четен писател дори в Русия, познат най-вече с детската си история "Жабата пътешественица". Ранната му смърт прекъсва житейския му път на 33-годишна възраст.

Портрет на Всеволод Гаршин от Иля Репин.

Музей на изкуството "Метрополитън"

Животът на Гаршин е трагичен от самото начало: като дете той страда от шизоафективна психоза, психическо заболяване, което води до продължителни периоди на депресия и заблуда. Докато е адекватен, Гаршин винаги смята, че е бил болен преди и вече живее нормален живот, но тогава болестта се връща отново.

През последните години заболяването се връща по-силно от всякога. Той трябва да прекара няколко месеца в психиатрична клиника през 1880 г., но лекарите му помагат само временно. През 1888 г. той казва на Иля Репин, негов приятел и художник, който рисува портрета на Гаршин: "Страхувам се, че отново ще загубя разсъдъка си... ако само имах приятел, който да сложи край на живота ми, когато това се случи!"

В крайна сметка той го прави сам, неспособен да понесе страха и лудостта. Скача от стълбището в сградата с главата надолу. Поради малката височина (5-ти етаж) смъртта му не е бърза – той агонизира в продължение на 5 дни.

Даниил Хармс (умира от глад в психиатрична болница)

За разлика от Гаршин, Даниил Хармс (1905-1942), писател, известен със своите абсурдни стихотворения и разкази, както и с остроумните си експерименти с езика, няма психически проблеми. Въпреки това му се налага да симулира шизофрения, за да избегне войната с Германия. Идеята да се бориш и да стреляш по някого ужасява Хармс, който е с немски произход и е пацифист.

Руски архив/Global Look Press

През 1939 г., когато Втората световна война (ВСВ) вече е започнала, той ефективно симулира психични заболявания и получава документ, потвърждаващ неговия статут като неспособен да се присъедини към армията. И все пак не е оптимист за бъдещето заради войната. "Ще пълзим в отстъпление с отрязани крака, прилепнали към изгарящи стени", цитира го в мемоарите си Павел Залцман.

Наистина нещата не се развиват добре за Хармс. Затворен в лудница в Ленинград (сега Санкт Петербург), той гладува до смърт по време на обсадата на града, когато няма достатъчно храна за пациентите.

Сергей Есенин (обесва се след депресия, причинена от тежко пиянство)

"Когато се опитах да го убедя да не пие толкова много и да се грижи за себе си повече, той изведнъж стана много нервен: "Как не може да схванеш, не мога да спра да пия... Ако не пия, как ще преживея всичко това..." Така приятелят на Сергей Есенин (1895-1925) Владимир Чернявски си спомня един от последните си разговори с поета.

Сергей Есенин, 1923.

Виктор Грютсик/Global Look Press

Като една от най-големите знаменитости на така наречения Сребърен век на руската литература (началото на XX век), до 1925 г. Есенин остава съвсем сам, отчаян и пиян. Не е ясно дали алкохолизмът е довел до депресията или е произлязъл от нея, но очевидно тихо убива поета.

"Всички мисли на болния преминават, сякаш са боядисани в черно", Матвей Ройзман, друг приятел на Есенин, описва състоянието му. Той също така припомня, че поетът дори е лежал в психиатрична клиника през март 1924 г., но е избягал по-късно и Ройзман го е открил да пие бира в един бар.

До края на 1925 г. Есенин изглежда достига до пълно отчаяние. На 28 декември тялото му е намерено безжизнено в хотел "Англетер" в Ленинград. Ден преди да предаде последното си писмо на свой приятел със стихотворение, написано с кръв (в стаята на Есенин е нямало мастило), съдържащо стиховете: "Да се мре едва ли ще е новост, както не е новост да си жив" (В этой жизни умирать не ново, но и жить, конечно, не новей).

Въпреки това има друга версия, подкрепена от много експерти, че поетът е убит от съветската служба за сигурност.

Осип Манделщам (умира от глад в трудов лагер)

Друг известен поет от Сребърния век Осип Манделщам (1891-1938) на практика се самоубива през 1933 г. след написването и, което е по-лошо, след прочитането на глас на антисталинистката си епиграма - малка поема, описваща страшния живот в СССР под управлението на Йосиф Сталин. Скептично настроен към съветското правителство, Манделщам продължава да чете памфлета, въпреки че неговият приятел Борис Пастернак му казва, че това е самоубийство.

Осип Манделщам

Вадим Некрасов/Global Look Press

Наказанието не закъснява. Властите арестуват Манделщам; в продължение на пет години той и съпругата му трябва да живеят в изгнание и бедност. Поетът дори се опитва да се самоубие, скачайки от прозореца, но не успява. През 1938 г. той отново е арестуван и изпратен в Далечния изток, за да прекара пет години в трудов лагер.

Въпреки това той не стига дотам. На 27 декември, напълно изтощен и гладен, умира във Владивосток. Тялото му не може да се намери, погребано е в общ гроб с други мъртви.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.