Бъдете в час!
Последвайте канала на Russia Beyond в Telegram за още ексклузивно съдържание
Русия минава през трудни времена в 1920-те години. След опустошителната Гражданска война, чуждестранната намеса, селскостопанската криза и неуспешните икономически реформи, новосъздадената съветска държава се нуждае от значителни, радикални стъпки за бъдещото си развитие. Колективизацията е една от тях.
Тя води до значителни реформи в селскостопанския сектор на Съветския съюз. От 1927 г. колективизацията е насочена към консолидиране на индивидуалните селскостопански поземлени имоти и труда в колективни земеделски стопанства, така наречените "колхози". Работниците там не получават заплати, а дял от производството на колхозите – само за своите нужди и тези на семействата си, нищо повече.
Съветското ръководство се надява, че колективизацията ще увеличи значително предлагането на хранителни стоки за градското население. Това е изключително важно, тъй като процесът на индустриализация е иницииран по същото време. Повече работници във фабриките и заводите означава и по-голямо търсене на храна.
Колективизацията става мащабен процес през 1929 г., когато е публикувана статията на Йосиф Сталин "Годината на големия прелом". Сталин потвърждава процесите на колективизация и индустриализация като основни средства за модернизиране на страната. Същевременно той заявява нуждата от ликвидиране на класата на заможните селяни, известни като "кулаки" ("юмруци" на руски).
Колхозите са предназначени да се превърнат във важен момент за съветската социалистическа идеология: общности на щастливия труд, които работят заедно в пълно блаженство и хармония – в полза на цялата огромна държава. Реалността обаче не е толкова весела.
Колективизацията дълбоко травмира народа. Принудителната конфискация на месото и хляба води до бунтове сред селяните. Те дори предпочитат да колят добитъка си, вместо да го предадат на колективните ферми. Понякога съветското правителство ангажира дори армията, за да потуши въстанията.
Старите традиции на руското селячество са разбити. Селяните се интересуват от плодовете на труда си, но в колхозите губят всякаква инициативност. Ранните години на колективизацията се оказват катастрофални. През 1932-1933 г. страната е поразена от голям глад, който взема около 8 млн. жертви, което в немалка степен се дължи именно на тази реформа.
До 1970-те селянин в колхоз – или така нареченият колхозник – няма право дори на паспорт. Без него той не може да се премести в града и е здраво обвързан с колхоза си.
И все пак колективизацията не е само прах и мъгла. По-голямата част от селяните, които не успяват да я изстрадат, се местят в градовете и се превръщат в двигатели на процеса на индустриализация.
Колективизацията позволява на държавата да поеме контрола върху селскостопанския сектор и разпределението на провизиите. Това помага много, особено в началото на Великата Отечествена война.
Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си
