Съветски артилерийски отряд на път към фронта в Карелския провлак, март 1940 г.
Н. Смирнов/TASSЗимната война е първият конфликт, в който картечните пистолети влизат в масова употреба и добиват популярност. Финландските сухопътни войски на ски изскачат от горите, обсипват врага с унищожителен огън от своите картечни пистолети Suomi KP/-31 и изчезват моментално.
Объркано от ефективността на врага, съветското ръководство започва активно да въоръжава войските си с първия съветски картечен пистолет – ППД-40 с пълнител за 71 патрона. Нагласите са променени, тъй като преди войната този пистолет е подценен и се смята от съветите за спомагателно оръжие или за оръжие, подходящо единствено за полицейски операции.
Финландски войник с коктейл Молотов.
Общодостъпна снимкаПрочутото импровизирано запалително оръжие, известно като коктейл Молотов, се използва ефективно от финландците срещу танкове. То е и неизменна част от по-нататъшните конфликти и протестни движения.
Легендата гласи, че съветският външен министър Вячеслав Молотов твърдял в речите си, че съветските ВВС не са бомбардирали Хелзинки, а пускали храна за гладуващите финландци. Финландците започнали да наричат съветската бомба РРАБ-3 "кошницата с хляб на Молотов", тъй като в нея имало 60 малки бомби. Аналогично финландската армия започва да нарича своите бутилки с възпламенителна течност "коктейли Молотов".
Според друга версия оръжието първоначално било наричано "Коктейл за Молотов", тъй като съветския външен министър казал на първия ден на войната, че на следващия ден ще обядва в Хелзинки.
Зимната война с Финландия, 1939 г., съветски червеноармейци атакуват финландско горско укрепление.
Getty ImagesВъпреки че снайперистите се използват активно през Втората световна война и Испанската гражданска война, Зимната война им носи истинска слава. Финландските снайперисти са бедствие за съветските войски. Те са особено ефективни, когато финландските войски използват Моти тактиката, включваща засада и разделяне на превъзхождащи ги по брой вражески колони, последвано от систематично унищожение на изолирани отряди от съветски войници.
Като неутрализират офицери, шофьори и стрелочници, финландските снайперисти спират колоните и ги превръщат в лесна плячка. Особено опасни са т. нар. "кукувици" – снайперисти, скрити в шумата на дърветата.
Смята се, че най-добрият снайперист във войната – Симо Хаюха, има 259 потвърдени убийства и 505 непотвърдени.
Симо Хаюха, след като е награден с оръжие модел 28.
Общодостъпна снимкаПрез първите години на Втората световна война Великобритания и Франция смятат СССР за съюзник на нацистка Германия и мислят, че войната с Москва е неизбежна. По време на Зимната война те помагат на финландците с амуниции, оръжия и доброволци.
Когато Съветската армия разбива съпротивата на Финландската армия в края на февруари, Съюзниците започват да се готвят за война срещу СССР. На 5 февруари 1940 г. Съюзниците решават да поискат от Швеция и Норвегия да позволят през територията им да преминат експедиционни корпуси. Въпреки че са под натиск, скандинавските страни отказват.
Френският премиер Едуард Даладие обявява на 2 март, че страната е готова да изпрати 50 000 войници и 100 бомбардировача във Финландия. Великобритания се съгласява да изпрати 50 бомбардировача. Но Московският мирен договор е сключен на 12 март и тези планове остават нереализирани.
Британският лек бомбардировач Bristol Blenheim каца върху замръзнало езеро край с. Юва на 25 февруари 1940 г. Коне теглят самолета към брега за укритие.
Общодостъпна снимкаПобедата над Финландия не е толкова лесна, колкото всички в Европа и съветското ръководство очакват. Три месеца на ожесточени сблъсъци и много жертви (над 126 000 съвети срещу 25 000 финландци) плюс тоталния провал на опитите социализмът да бъде пренесен във Финландия сериозно накърняват съветския военен престиж.
Съветската армия се смята за слаба, тъй като не е успяла да преодолее далеч по-малобройните финландски войски, а Хитлер я нарича "глинен колос без глава". Лошото представяне на съветите в Зимната война е една от причините той да реши да даде начало на операция "Барбароса" през 1941 година.
Съветското ръководство обаче си е взело тежки уроци. Няколко години преди германската инвазия съветските войски вече са модернизирани по отношение на взаимодействието между различни видове войски; ефективност на доставките, организация, логистика и др.
Карелският провлак. Командир инструктира войската преди битка, февруари 1940 г.
Н. Смирнов/TASSВнимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си