Маршал Жуков за провала на нашествието на Александър в Индия

През 326 г. пр. н.е. една превъзходна европейска армия завладява Индия. Ръководена от Александър Македонски, тя е съставена от калени в сражения макенодски войници, от гръцка кавалерия, войници от Балканите и персийски съюзници. Общият брой на сражаващите се мъже е над 41 000.

Най-паметният сблъсък, в който влизат те, е битката при Хидасп (Джелам) срещу армията на Пор - суверен на кралството Паурави в западната част на Пенджаб. Повече от четвърт век се е вярвало, че силите на Александър са победили индийците. В гръцки и римски разкази се посочва, че индийците били победени, защото македонците ги превъзхождали по храброст и ръст.

Две хилядолетия по-късно британските историци се заемат отново с легендата за Александър и описват тази кампания като триумф на "организирания" Запад срещу хаотичния Изток. Въпреки че Александър побеждава само няколко дребни царства в северозападната част на Индия, от гледна точка на многобройни колониални писатели завоюването на Индия е пълно.

В действителност една голяма част от страната остава непозната за гърците. С други думи да се твърди, че Александър е удържал победа, е равносилно да се каже, че Хитлер е завоевател на Русия, защото германците са стигнали до Сталинград.

Гледната точка на Жуков за Александър Македонски

През 1957 г., когато се обръща към кадетите на Индийската военна академия в град Дехрадун, Жуков казва, че действията на Александър след битката при Хидасп навеждат на мисълта, че той е претърпял категорично поражение. Според Жуков в Индия Александър е преживял по-голяма беда, отколкото Наполеон в Русия. Наполеон нахлува в Русия с 600 000 войници; от тях само 30 000 оцеляват, а от тях пък по-малко от 1000 са в състояние да се върнат на служба.

Следователно, ако Жуков сравнява кампанията на Александър в Индия с разгрома на Наполеон, то македонците и гърците вероятно са били принудени да се оттеглят по същия позорен начин. Жуков би познал една отстъпваща сила, след като е видял една да бяга; той преследва германската армия над 2000 км от Сталинград до Берлин.

Трудни победи

Статуя на Александър в Археологически музей в Истанбул.

Джовани Дал'Орто

Трудностите на Александър започват веднага щом прекосява индийската граница. Първо той среща съпротива в долините на Кунар, Сурат, Бунер и Пешавар, където аспаси и асакени, известни в хиндуистки текстове като ашаяни и ашакаяни, спират войските му. И макар да са малки, според индийските стандарти, те не се подчиняват на машината за убиване на Александър.

Асакените оказват яростна съпротива от техните планински крепости Масага, Абазиа и Ора. Кървавата битка в Масага е прелюдия към онова, което очаква Александър в Индия. През първия ден след битката македонците и гърците са принудени да отстъпят, след като са понесли тежки загуби. Самият Александър е сериозно ранен в глезена. На четвъртия ден кралят на Масага  е убит, но градът отказва да се предаде. Командването на армията отива при старата му майка, която е довела всички жени от района, за да участват в битката.

Александър осъзнава, че плановете му да превземе с щурм Индия са се провалили в самото им начало и призовава за примирие. Асакените приемат; старата кралица е прекалено доверчива. Същата нощ, когато гражданите на Масага са легнали да спят след празненствата, войските на Александър влизат в града и избиват цялото население. Подобно клане следва и при Ора.

Ожесточената съпротива на индийските защитници обаче, намалява силата и може би доверието на дотогава всепобеждаващата македонска армия.

Лице срещу лице на реката

В цялата завоевателска кариера на Александър най-тежкият му сблъсък е битката в Хидасп, в която той се изправя лице срещу лице с крал Пор на река Джелам. Пор е раджа на Паурава – малко, но силно индийско кралство на река Джелам. В гръцките разкази Пор е описван с ръст от 2 метра.

През май 326  г. пр. н.е. европейската армия и войските на Пор влизат в сблъсък на река Джелам. Според всички исторически разкази това е бил впечатляващ спектакъл. Македонските пехотинци, наброяващи 34 000 души, и 7000-ата гръцка конница са подкрепени от индийския крал Амбхи, който е съперник на Пор. Амбхи е управник на съседното кралство на име Таксила и предлага да помогне на Александър, ако му даде царството на Пор.

Александър се среща с Пор след битката, Художник Шалр Льо Брен

Обществено достояние

Пред тази бурна сила, водена от гениалния Александър, се изправя армията на Пор – 20 000 пехотинци, 2000 конници и 200 бойни слона. Тъй като кралството е относително малко за индийските стандарти, Паурава не би могла да поддържа толкова голяма армия, затова твърде вероятно е мнозина от нейните защитници да са били обикновени хора, въоръжени набързо. Освен това гърците обикновено са преувеличавали мощта на противника.

Според гръцки източници дни наред армиите се оглеждат взаимно от двата бряга на реката. Гръцко-македонските сили изгубват няколко хиляди войници, борейки се с индийските планинци, и са ужасени от перспективата да се борят с жестоката армия на Пор. Те вече са чували за опустошителните индийски бойни слонове. Съвременният еквивалент на бойните танкове – слоновете, плашат и конете в гръцката конница.

Друго ужасно оръжие в индийската армия е двуметровият лък. Висок колкото един човек, той може да изстрелва масивни стрели, които са в състояние да пронижат повече от един вражески войник.

Индийците удрят

Битката е жестока. Залповете от тежките стрели, излитащи от дългите индийски лъкове, се забиват в редиците на врага, а първата вълна от бойни слонове се врязва в македонската фаланга, настръхнала с 5-метрови сариси (дълги пики). Някои от животните са прободени. Тогава втора вълна от тези могъщи животни се втурват на опразненото поле, създадено от първата вълна, като или прегазват македонските войници, или ги сграбчват през тялото, за да ги подадат на възседналите ги индийски войници да ги съсекат или прободат. Това е кошмарен сценарий за нашествениците. Когато ужасените македонци се изтеглят, индийската пехота нахлува в пролуката.

При първата атака на индийците братът на Пор, Амар, убива любимия кон на Александър – Буцефал, принуждавайки Александър да слезе от коня. Това е голямо постижение. В битките извън Индия елитните македонски телохранители не са позволявали на нито един вражески войник дори да одраска императора. Още при тази битка индийците не само разбиват вътрешния кордон на Александър, но и убиват Никея, един от неговите видни командири.

Според римския историк Марк Юстин Пор предизвиква Александър, който го атакува, яздейки на кон. В последвалия двубой Александър пада от коня си и се оказва беззащитен пред копието на индийския цар. Пор обаче се отдръпва за секунда и телохранителите на Александър се втурват, за да спасят своя крал.

Гръцкият историк и биограф Плутарх казва, че изглежда няма нищо лошо в индийския морал. Въпреки първоначалните неуспехи, когато техните хвалени колесници затъват в калта, "армията на Пор се обединява и продължава да се съпротивлява на македонците с ненадмината храброст".

Македонците: разтърсени, но не и сломени

Въпреки че гърците се обявяват за победители, фанатичната съпротива на индийските войници и обикновените хора навсякъде разтърсва из основи нервите на армията на Александър. Войниците отказват да продължат на изток. Александър няма какво да каже или да направи, за да подтикне хората си да продължат на изток. Армията е пред бунт.

Плутарх казва: "Битката с Пор докарва до предела смелостта на македонците и спира по-нататъшното им напредване в Индия. Тъй като преценяват, че е твърде трудно да победят враг от 20 000 души пехота и 2000 конници на бойното поле, македонците са на мнение, че имат достатъчно основание да се противопоставят на плана на Александър да прекосят Ганг, след като от другата страна на реката има множество врагове".

Гръцкият историк твърди, че след битката с Паурава тежко ранените и тромави македонци изпадат в паника, когато получават известие от Пенджаб, където "хората са опитни земеделци, слоновете са в още по-голямо изобилие, а мъжете са по-снажни и смели".

И наистина, от другия бряг е могъщото царство Магадха, управлявано от хитрия Нанда,  който е начело на една от най-силните и големи армии в света. Според Плутарх смелостта на македонците се изпарила, когато разбрали, че Нанда "ги очаква с 200 000 пехота, 80 000 кавалерия, 8000 военни колесници и 6000 бойни слона". Несъмнено армията на Александър е щяла да попадне в кланица.

На стотици километри от центъра на Индия Александър разпорежда оттегляне за велико удоволствие на войниците му.

Партизански контранападения

Радостта обаче е преждевременна. По пътя на юг към морето армията на Александър непрекъснато е нападана от индийски партизани, републики и царства.

В кампания в Сангала, в Пенджаб, индийската атака е толкова свирепа, че гръцката конница бива напълно унищожена, принуждавайки Александър да атакува пешком. При следващата битка срещу Малав от Мултан, той е повален от индийски войн, чиято стрела пронизва македонския нагръдник.

Списание "Военна история" пише: "Въпреки че имаше още битки, Александър приключи с геройствата си. Белите му дробове не се възстановяват напълно, а заради дълбоките рани всяко вдишване е като пробождане от нож".

Александър така и не се възстановява и умира във Вавилон (съвременен Ирак) на 33-годишна възраст.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.