Любов и омраза за "Железния Феликс": защо руснаците още спорят заради основателя на ЧК?

Представете си малко момче, родено в края на 1870-те в семейство на високообразовани полски аристократи, обградено от 8 братя и сестри. Прекарвайки детството си в малко селце, той обожава роднините си и истински вярва в Бог, дори иска да стане католически свещеник. Какво мислите, как би се преобърнал животът му?

Това тихо католическо момче се превръща в безмилостен атеист, революционер и екзекутор. Името му е Феликс Дзержински, а през 1920-те години той пише писмо на сестра си с думите "за мнозина няма по ужасяващо име от моето".

От затвора – до властта

През 1895 г. Дзержински се присъединява към месната марксистка група. Властите гонят младежа от гимназията с обвинения в революционна дейност и така започва дългият му път на борба срещу царска Русия (под чийто контрол е и Полша по онова време).

Феликс Дзержински в затвора, 1914 г.

Архивна снимка

Като член на Руската социалдемократическа трудова партия той прекарва 11 години зад решетките. Освободен е едва след Февруарската революция от 1917 г., след което се присъединява към болшевиките, които успешно вземат властта през октомври.

Ленин високо оценява желязната му воля и способности, а на 20 декември 1917 г. болшевишкото правителство назначава Дзержински за директор на новосъздадената служба за сигурност - Общоруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа при правителството на Съветска Русия, позната с абревиатурата ЧК. Тя става и предшественик на всички съветски служби за сигурност: ОГПУ, НКВД, КГБ и техния руски наследник ФСБ.

"Рицар на пролетариата"

Времената са трудни за болшевиките между 1917 и 1922 г., когато те водят гражданска война срещу антикомунистическите сили. ЧК има задачата да потиска всяко контрареволюционно проявление. Чекистите имат неограничена власт - те могат да арестуват и да екзекутират на практика всеки, разчитайки на преценката на изключително кратки "революционни процеси".

Картинна галерия "Мари Еванс"/Global Look Press

Като шеф на тази система, Дзержински се държи брутално. "Арестуваните конспиратори трябва да бъдат екзекутирани възможно най-бързо", пише веднъж на свой подчинен в Украйна. "Не се тревожете за процесите. Застреляйте ги". Същевременно в заповедите му се откриват призиви да не се прекалява и да се затварят само онези, чиято вина е безспорна.

Студен и сдържан, Дзержински служи на правителството и подписва заповеди за изпълнение с твърдото убеждение, че е от правилната страна на историята. Аскет в ежедневието, със своето дълго лице той изглежда като кръстоносец, посветен на мисията си.

Болшевишкият съюзник и бъдещ авторитарен лидер на Съветския съюз Йосиф Сталин след смъртта на Дзержински го нарича "предан рицар на пролетариата", но псевдонимът "Железния Феликс" става още по-популярен.

Кръв по ръцете

Историците твърдят, че ЧК до голяма степен е отговорна за броя на убитите по време на така наречения "червен терор" от Гражданската война. Оценките варират от 50 000 души – до повече от милион, в зависимост от използваната методология.

Не е изненадващо, че основателят на ЧК има мрачна репутация, поне сред либералите в съвременното руско общество. Леонид Млечин, журналист и историк, пише в статията си "Железния Феликс": "Той се смята за освободен от всякакви морални граници". Според Млечин Дзержински основава насилствена система, която по-късно Сталин използва за бруталните си репресии от 1930-те години.

Положително наследство

ТАСС

Същевременно онези, които подкрепят Дзержински, сочат, че съветските служби за сигурност не само потискат обществото, но и го защитават. Александър Джанович, историк и пенсионер от ФСБ, казва: "Дзержински основава служба за сигурност, една от най-силните през ХХ век. Би било контрапродуктивно да рисуваме портрета на този необикновен човек само в черно".

Той също така напомня, че през 1924-1926 г. Дзержински работи като икономист и демонстрира доста впечатляващи умения. Освен това върховния чекист контролира основаването на система от домове за деца и комуни, които помагат за решаването на проблема с бездомните деца, изключително сериозен за времето след Гражданската война. "Обичам децата, както не обичам никого другиго", пише той в едно писмо.

Война на монументи

Името на Дзержински предизвиква доста разногласия в обществото доста след неговата смърт. През август 1991 г., малко преди разпадането на СССР, московските власти отстраняват неговия паметник (издигнат през 1958 г.) от площад "Лубянка", пред щабквартирата на КГБ. Това е единственият начин да се предотвратят на яростните протести срещу символа на държавния контрол.

Демонтиране на паметника на Дзержински, 22 август 1991 г.

AFP

Дори днес от време на време избухват публични спорове относно това дали "Железния Феликс" трябва да бъде върнат на бившето си място на "Лубянка". Анкета на Лавада център от 2015 г. показва, че 49% от запитаните одобряват връщането на паметника на Дзержински, но властите все още не са предприели нищо такова.

Понастоящем монументът на Дзержински се издига в Московския музейно-мемориален комплекс заедно с други статуи на "пенсионирани" комунистически лидери. Всеки може да посети и да се наслади на "Железния Феликс": също толкова висок и студен, колкото е бил и приживе.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.