Когато дипломацията не е достатъчна: Три скандала с московски министри на външните работи

Всички скандали са продължение на външната политика на страната. Трудно е да се каже дали това се дължи на действията на външните министри, които са непосредствена причина за противоречията. Въпреки това за обществеността те са тясно свързани с ръководителите на външната политика.

"Ш... лунатик"

Сегашният руски министър на външните работи се появи в необичайни за себе си заглавия вследствие на войната между Грузия и Южна Осетия на 08.08.08 г., конфликтът, в който Русия се намеси след първоначалната офанзива на Тбилиси. По-късно ЕС разбра, че Москва не е инициирала конфликта, но докато войната се разгръщаше, много медии представиха събитията като руска агресия.

Сергей Лавров

Reuters

В този медиен контекст и на фона на постоянния натиск върху Москва от западните столици се проведе телефонният разговор между външния министър на Русия Сергей Лавров и британския му колега Дейвид Милибанд. Според журналиста от Daily Telegraph Андрю Портър е имало "повтарящо се използване на "думата с Ш" от страна на руския министър, който, както пише журналистът, е "ветеран, който не е известен с дипломатически мироглед". Фразата, която според Портър Лавров използва, става известна в руския интернет: "Кой си ти ш…, за да ме поучаваш?"

Според Лавров обаче той не се е обръщал към Милибанд по този начин. Лавров използвал "думата с Ш" само изразявайки пред британския си колега мнение за Саакашвили, един от европейските министри, който наскоро се е върнал от Тбилиси. Той определя грузинския лидер като "Ш... лунатик". Лавров прибягна до това определение в отговор на призивите на Милибанд за започване на преговори между Москва и Саакашвили.

"Линията на предателството на Шеварднадзе"

Съветският външен министър Едуард Шеварднадзе участва в скандал от различен вид. Той не се отнася до думи, а до действия. През лятото на 1990 г. той подписва документ, който определя морската граница между СССР и САЩ в Берингово море – въпросът, по който двете страни не са успели да намерят общо решение от десетилетия. Споразумението не било ратифицирано нито от съветския парламент, нито от руския парламент (докато Конгресът на САЩ бързо го одобрява). В продължение на вече 27 години то се прилага временно от руската страна.

Едуард Шеварднадзе

Fotogramma / Ropi / Zumapress/Global Look Press

Съгласно споразумението, много по-голямата част от спорната територия от 15 кв. морски мили, важна за руските рибари, е била дадена на САЩ. В някои области Вашингтон също така разширява икономическата си зона извън традиционните 200 мили и също получава много по-голяма част от континенталния шелф, където потенциално може да се съдържат петролни и газови находища.

"... За 20 години нашите (руски) загуби възлизат на 4 млн. тона риба, което е равно на $3 милиарда. Това споразумение, довело до загубите на нашите рибари, беше наречено от рибарите от руския Далечен Изток "линията на предателството на Шеварднадзе", пише през 2017 г. бившият заместник-министър на риболовната индустрия на СССР Вячеслав Зиланов. Подобни оценки за загубите на Русия бяха предоставени от Сметната палата на Русия през 2003 година.

В същото време самият Шеварднадзе настоя през 2004 г., че това е колективно решение на съветското ръководство по онова време. През 2002 г. генералният прокурор на Русия разгледа случая и стигна до заключението, че няма нищо лошо в това, че Шеварднадзе подписва споразумението. И все пак, 15 години след това то все още не е ратифицирано от Москва...

Громико и обувката

Предшественикът на Шеварднадзе като външен министър на СССР Андрей Громико, който заема длъжността в продължение на 28 години, успява да избегне публичните скандали. Освен, може би един път през 1960 година.

Сизов/Sputnik

Човекът, към когото на Запад се обръщаха с "Андрю вълкът", "Робот-мизантроп" и "Човекът без лице", е принуден да действа по доста емоционален начин. Той трябваше да подкрепи шефа си, който шокираше хората.

Известно е, че Хрушчов почука с обувката си на сесията на Общото събрание на ООН. Съветският лидер се разгневи от критиките относно политиката на СССР от британския премиер Харолд Макмилън и по този начин изрази гнева си. "Честно казано първата ми мисъл беше, че на Хрушчов му е лошо. Но в миг разбрах, че нашият лидер протестира по този начин, опитвайки се да постави Макмилън в неудобно положение. Напрегнах се и започнах да почуквам по масата – някой трябваше да подкрепи ръководителя на съветската делегация. Не погледнах към Хрушчов, чувствах се неудобно. Ситуацията беше комична", казва по-късно Громико на сина си.

Той си спомня, че пред Хрушчов по време на речта му седи делегацията от Испания. Един от испанските дипломати се отпуснал назад, за да не бъде случайно ударен от обувката на съветския лидер и започнал да крещи на Хрушчов: "Ние не те харесваме! Не те харесваме!" Громико също не хареса неочаквания ход, но няма друг избор освен да се присъедини към генералния секретар в един от най-ярките епизоди в историята на ООН.

Ето още три дипломатически скандала, свързани с Русия.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.